проф. Добрев

Самая глубокая причина, понимание и обяснение всему этому - в полководческом гение хана Атиллы, во военной стратегии и организации, боевой тактики и вооружении болгар того времени и не на последнем месте – в боевом духе болгарина. Хан Атилла второй и один из трех великих полководцев Мира, пересекавшие Алпы; годами западные стратеги утверждали, что Одринскую Крепости взять вообще немыслимо, но болгары взяли, а подвиг болгарских ополченцев на Шипке или разгром сербов под командований капитанов!!! Болгарская военная история начинается с войнами хана Багатур-Маотун и она очень хорошо известна каждому непредубежденно-сведующему человеку. В этом году 130-ая годовщина никогда незабываемой для каждого болгарина Освободительной Русско-Турецкой войны и у меня лично может быть никогда потом не будеть более подходящего случая, времени и места выразить свою глубокою братскую благодарность и признательность русскому народу и всем народам Российской Империи, в основном считавшие себя и в настоящее время потомками хана Атиллы тюркские народы, все которые воедине не только ценою жизни 200 тыс. самых драгоценных и прекрасных своих сыновей помогли нам болгарам избавиться от турецкого иго. Вечная память и слава героям! Простите, глубоко неуважаемый, но последнее в никаком случае не относится к вам, совершено видно не только из вашего монгольского ника, у которого при том болгарский по происхождению титул баатар, как жалко! И наконец, просто к вашему сведению, Атилла образуется из гот. ата "отец" и умалительного суффикса -илла, виден еще в имени известного эпископа Улфилла.

Вот нашел, пусть и другие увидят. А вы лично свою собственную историю не знаете, но поучать меня лезете и при том и заклеймяя и квалифицируя очень неприятно-неблаговоспитанно! ПИСЬМЕННОСТЬ В ДОХРИСТИАНСКОЙ РУСИ: www.ruscenter.ru/364.html Замыслам Ольги было суждено сбыться лишь после ее смерти, когда правителем Руси стал ее воспитанник младший сын Святослава князь Владимир I, взошедший на престол после кровавой междоусобной борьбы. Еще во время язычества Владимира Святославича из пяти его жен, по крайней мере, три были христианками (гречанка, чешка, болгарка) и, надо думать, имели при себе священников, старославянские и греческие книги. Крещение Владимира и затем Киева в 988 г. ввело Русь в орбиту византийского мира и создало необходимые условия для переноса в страну богатейшего кирилло-мефодиевского книжного наследия от южных и, в меньшей мере, западных славян. Южнославянское влияние в Древней Руси в конце X-XI веке положило начало древнерусской книжной культуре и литературному языку. Boro написал: Цитата: Каким образом и когда Киевская Русь приняла христианство из рук дунайских болгар? Уважаемый Боро, междувременно нашлись новые и еще более конкретные материалы, здесь только извлечение – http://lib.swarog.ru/books/history/ist0/swjatich/olga01.php Легенда о княгине Ольге Олёна-Елена это христианское имя Ольги. Выходит, что Ольга была христианкой в момент замужества? Объяснение мы находим в историческом сборнике XV века, в которой цитировался отрывок древнего летописца. Сведения из этого сборника опубликовал в 1888г. в июльском номере “Русской старины” обнаруживший сборник архимандрит Леонид (8). Из текста следует, что Ольга была болгарская княжна, и что город Плесков (так в Ипатьевском и Радзивилловском списках) это не Псков, а Плиска - первая столица Болгарии. Почему же летопись превращает Ольгу в простолюдинку из Пскова? Да потому же, почему приписывает ей крещение в Константинополе. Дело в том, что болгарская церковь со времён Симеона константинополькому патриарху не подчинялась. Более того, именно в Болгарию ушли из Моравии ученики Мефодия, а Мефодия обвиняли в склонности к арианству. Так что с точки зрения греческих монахов, писавших летопись, болгары ещё и еретики. И чтоб привязать Ольгу к православию, пришлось замолчать её болгарское происхождение. Итак, Ольга была арианкой. Возникает вопрос - зачем тогда она вообще ездила в Константинополь? Скорее всего, причины были чисто политические. Не исключено, что у Ольги не сложились отношения с её болгарской роднёй, и она искала поддержки у греков. Велика вероятность того, что во время визита решался вопрос о подчинении русской церкви Константинополю. Видимо именно отсюда происходит мнение Иоанна Скилицы:... Для этого необходимо обратиться к обстоятельствам крещения Руси при Владимире. Давно отмечено, что этот факт оказался совершенно незамечен византийскими хронистами. Можно, конечно, сослаться на то, что, по мнению греков, Русь ко времени Владимира уже была христианской страной. Ещё со времён патриарха Фотия, который сообщает о крещении Руси в своём окружном послании 867г. Однако мы с одной стороны имеем совершенно чёткое описание русов при Святославе Львом Диаконом как язычников, а с другой стороны, сам факт крещения правителя страны, пусть даже сама страна считалась христианской - но сам-то правитель язычник, не мог остаться незамеченным. Если только не предположить, что Владимира крестили не византийцы, а кто-то ещё. Но кто? Это не католики. Прежде всего, потому, что столь важное событие не могло быть проигнорировано католическими же хронистами. Но таких данных нет. Наиболее вероятными кандидатами оказываются болгары. На это есть прямое указание в цитируемой Татищевым Иоакимовской летописи: “По сем иде Владимир на булгары и, победя их, мир учини и прият крещение сам и сынове его, и всю землю Рускую крести. Царь же болгорский Симеон присла иерей учёны и книги довольны.” Татищев, том I, стр. 112. Текст поздний и с его данными можно было бы не считаться, но в пользу болгарского источника крещения Руси при Владимире свидетельствует ещё один факт - церковнославянский язык. Он восходит не к древнерусскому, а как раз к древнеболгарскому. Превращение древнеболгарского в язык богослужения свидетельствует о том, что именно болгары составили основу духовенства на раннем этапе крещения. Причём принятое Владимиром христианство не было ортодоксальным. Только так можно объяснить тот факт, что Ярослав, заняв Киев, заново освещает построенную Владимиром Десятинную Церковь.

Вооружение, в т.ч. и осадная техника, и боевая тактика хуно-болгар были на таком уровье и таким новшеством для Европы, что еще во времени хана Атиллы римляне и византийцы начали реорганизировать свои армии по болгарскому образцу. Горное, совершено очевидно, вспомогательно-дополнительный тактический прием легкой кавалерии болгар, что бы расстроит передние вражеские ряды и подготовит почву для атаки основных сил в лицо болгарской латной конницей, которая атакует шеренгой. В первом ряду находится личная гвардия хана Атиллы, а сам он занимает место в середине первой шеренгой и тогда основное оружье копье и сабля (и это тоже болгарское слово, как и денги и штаны, но не забывайте нигде и никогда, что книгу, да и веру дали вам болгары!!!). Извините, уважаемый Урянхаец, но я позднее сообразил - последние мои слова относятся, конечно, к нашему общему оппоненту!

"Не определена", "невозможно" - не только этим вы лично являетесь высшим образцом самого лучьшего научного мышления! А почему вы снова позволяете себе думать, что я не знаю и не имел в виду и этого! Все без исключения доступно-наличные сведения и данны сходятся туда и при том и здесь я не являюсь одним и первым, не буду и последним. Найдите, прочтите, проанализируйте, обобщите и заключите как столько лет делал и продолжаю делать я и тогда отрицайте и обвиняйте! - http://bolgnames.com/text/Publications.html И при том вам 35! Стыдно, очень стыдно, молодой человек! А и не думайте, что только вы разбираетесь в китайском языке - вот что здесь думают самые китайские лингвисты, врядь ли читали и знали: В древнокитайските летописи са съхранени безброй изключително ценни и редки свидетелства и данни за нашата, българската история, не задължителният безпристрастно-студен научен анализ и въвеждане в научно обращение, а дори и приблизително-повърхностната оценка и възползуване от които надвишава многократно интелектуалното ниво на съвременните български петърдобревци, божидардимитровци, цветелинстепановци и др., агресивно-арогантните наукообразни писания на които вече са превзели и може би непростимо-престъпно за цялата българска наука излишно продължително са се разположили и наложили тъкмо в българското, какъв цинизъм и безочие, научно-публицистично информационно пространство, докато от друга страна тези свидетелства и данни са предмет на анализ в изследванията на изтъкнати световни учени езиковеди и историци вече столетие и нагоре [вж. напр. Пуллиблэнк 1986, 29-30; Симеонов 1976, 9; ~*~1979, 48-57]. В предната редица между впрочем на тези изтъкнати световни учени езиковеди и историци заема своето напълно заслужено-достойно място и българинът юрист по образование Д. Съсълов [2000; ~*~2006], липсата обаче при когото на достатъчна общо- и частнолингвистическа и по-специално тюркологоономастическа и етимологическа квалификация е причина не толкова за появата по страниците му на някои не особено сполучливо-уместни предположения за набора и състава на лексиката на прабългарския език, колкото за неимоверно-неоправданото разширяване кръга на китайските названия, зад и преди които евентуално може да стои българското народностно название етнм българи. Пак в древнокитайските летописи се срещат изключително важни данни и свидетелства и за произхода на българското народностно название, защото се оказва, че именно и единствено в тях, както по безспорен начин проличава и се доказва от много полезната и значима за цялата българска лингвистика и историография сводно-обобщителна студия от най-ново време на един китайски по произход канадски учен на име Sanping Chen, са съхранени такива негови варианти като Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan‚ в среднокитайско произношение B'uo-lak-kiei като наименование на “етническа група” (S. Chen), но според нас по-скоро голяма група племена от състава на българската в основата си и като цяло полиетнична военно-племенна конфедерация Хунну с по-късен фонетичен вариант Сюнну. Тази голяма група български племена, както е много добре известно и широко разпространено и прието, само не и от видни български историци, за които уникално-безценната родна историческа хроника Именник на българските ханове, независимо и въпреки неоспоримите и никога вече неподлежащи на ревизия доказателства и заключения именно и тъкмо на българския (!!!) езиковед проф. М. Москов [1988], видите ли, била само една легенда (Г. Бакалов)(!??), а пък първият и най-велик човек на всички времена и географски ширини, българският хан Авитохол-Атила, за когото още от неговото време легенди се носят и песни се пеят, а днес Светът снима филми и поставя опери, бил само една митологема (Цв. Степанов), като при това историята на българите започва едва през Tempora Incognita от Terra Incognita Кавказ, докато всичко преди това и назад е единствено в сферата на непотвърдените хипотези [напр. Dimitrov 2004, 1], с което най-безотговорно и дори направо нехайно-престъпно се орязва почти още трихилядигодишна българска история, защото както вече посочихме и доказахме чрез археологични, антропологични, етнографски и особено лингвистични факти и свидетелства, българската история започва към средата на ІІІ хил. пр.н.е. в Минусинската котловина [Добрев 2005, 45-47,241-246], именно тези племена са от една страна “най-значителният и голям съсед на китайците” през епохата на династията Хан (І в. пр.н.е.-І в. сл.н.е.) [Пуллиблэнк 1986, 29], но същевременно от друга страна българската група племена са основателите и доминантно-водещото ядро в простиращата се към началото на Новата ера върху по-голямата част от земите на Централна Азия българска Източнохунска империя. И тъкмо за част от тази голяма група български племена на име Buluoji канадският учен от китайски произход проф. S. Chen [1998] приема и твърди, не без непременно-задължителните тук научни основания и доказателства, разбира се, че те са “алтайски наследници на конфедерацията Сюнну с ирански или кавказски примес”, което в края на раздела обаче се конкретизира в смисъл, че това в действителност е европеиден примес; тяхната музикална култура спада към културата на “Северните варвари” и е в познатия и разпространен по това време и по тези места “кавалерийски” жанр; “Няколкото оцелели думи на китайските българи като цяло изглежда да са алтайски и тюркски в частност.”; в песните най-вече на племената Boluohui, което наименование има и вариант Buluoji, много често се говори за kehan‚ т.е. khaghan; редица родови имена на племето Buluoji, особено тези на някои от управляващите родове, са “определено припознати като сюнски имена” и като заключение в края на раздела се приема, че “Тяхната културно-лингвистическа принадлежност изглежда по-скоро алтайска.” [69-73]. Впрочем посочените тук като “алтайски или тюркски” думи, освен току-що приведеното kehan‚ прабългарската принадлежност на което едва ли може да се обсъжда, особено когато последният български хан и първият български цар Борис І, както вече се посочи съвсем в началото, носи и титл. каган, са кит. kuli “slave”‚ keye “fort”‚ weiya < jwei-nga “wood”, moheduo “hero”, mole < mua-lək “fish”, които според нас обаче идват последователно от бълг. *kul “роб”; дали иранското по произход бълг. *käye “крепост”, стиран. kalak, съвременно тур. kale, или може би пак иранското по произход бълг. *qatïk “крепост”, считано в неговия много по-късен източноевропейски вариант *qatау, както е добре известно, за печенежско; бълг. *аγač “дърво”, после ако не най-вероятно индоиранското, както ще се опитаме да докажем по-нататък и на друго място, то повече от сигурно източноиранското по произход бълг. *baγatur “герой, юнак”, засвидетелствувано многократно в гръкоезичните прабългарски надписи от VІІІ-ІХ в. в Дунавска България, и *baliq “град” като че ли по-скоро, а не “риба”, докато кит. wan, както показа наскоро направеното от нас сравнително пълно и доста подробно проучване, преминава не в някакъв си, много неясно-неопределено точно кой “Turkic”, а именно и единствено в реално съществуващия тогава под формата най-малко на десетина диалекта античен централноазиатски тюркобългарски, същото и български прабългарски, но най-добре болгарски език, като титл. бан, разпространена от европейския болгарски език впоследствие и в почти всички европейски езици, така че “културно-лингвистическата принадлежност” на китайските българи в никакъв случай не “изглежда по-скоро алтайска”, а единствено и само тюркска [вж. Добрев 2005, 378-384, вж. и срв. Chen 1998, 72,76]. По-нататък проф. Chen възприема вече обоснованото и доказано преди това и от други изследователи основно положение, че “китайското звукосъчетание ji представя едно крайно -r в последната сричка”, след което обръща много по-силно внимание върху проявата на зв. -r, “която в действителност изгражда пряко съответствие между имената Buluoji и Bulgar/Bulγar” в лицето на зв. -n от състава на вариантите Poluohan/Poliuhan, Buliuhan‚ Buluojian и Bulugen, засвидетелствувани предимно в лични имена, като при това не пропуска да изпише и съответните китайски йероглифи, които тук не се привеждат по добре разбираеми и обясними причини. В действителност субституцията на краесловния български зв. -r посредством китайския зв. -n се потвърждава и от реконструкцията на китаиста Э. Пуллиблэнк [1986], според когото тази субституция е норма за епохата Хан и именно поради това среднокитайският вариант на името на ухуаните от състава на източните ху - 'ou=Hwan < 'aH=Hwan, отговаря на етнм авар като название на тъждествено на ефталитите племе, членовете на което, “много възможно, са говорели на език от типа на монголския” или които “също би трябвало да говорят на него” [32,51,54-56], по повод на което пък ние само припомняме вече аксиоматичното положение на тюркологията, че късноантичните и ранносредновековни авари, болгари (прабългари) и хазари влизат и образуват изключително многочислената през Късната Античност и Ранното Средновековие и разпрострялата се по средата или разпръснала се изолирано-спорадично по някои места от бреговете на Тихия океан до бреговете на Атлантическия океан от изток на запад и от Скандинавския полуостров до Балканите и Мала Азия от север на юг българска група на тюркското етнолингвистично семейство, единственият жив представител на която днес е чувашкият народ и език [подр. Добрев 2005, 9-139]. Наред с това налице са достатъчно примери, които показват, че китайският зв. h не е нищо повече от закономерна субституция на българския зв. γ или gh, откъдето пък и китайският завършек -han е напълно редовното и закономерно съответствие на българската сричка -gar. Специално във връзка с началния съгласен звук на китайските разновидности на Етнонима, където китайският зв. b като че ли субституира не звучна, а беззвучна българска съгласна, т.е. бълг. *p, по силата на това, че по принцип началните звучни съгласни в китайските варианти на заетите чужди имена са всъщност беззвучни съгласни в езика източник за тези имена, както е например с китайското име Dayuan‚ зад и преди което в действителност лежи ие. *Taхwār, аргументацията и реконструкцията за което дължим на Э. Пуллиблэнк [1986, 39] и което всъщност е наименованието на индоевропейското племе тохари, любопитно-куриозното за което, както е много добре известно на специалистите, е това, че има език много близък до германския келтски език, но пък обитава най-източния ареал на индоевропейските езици и народи, каквито са земите на Западен Китай или Източен Туркестан. Но в много сложния и труден лингвистичен дял контактолингвистика, който термин наименование предложихме тъкмо ние преди много години и в който решаваща роля и значение имат двете основни контактолингвистични категории трансференция и адаптация с техните по-малки или по-големи амплитуди при резултативните форми в зависимост от близостта или отдалечеността на структурнотипологическите черти и особености на контактуващите езици [Добрев 1975, 112-114, вж. и срв. Симеонов 1979, 52-55], изключенията са по-скоро правило и обратното, именно поради което сега и тук като че ли трябва непременно да се съгласим и приемем, че и китайските варианти и със зв. b, и със зв. p са напълно редовно-коректни, но във всички случаи разновременно-разноместни съответствия на един и същи български зв. *b. Допълнително към всичко това нека да обърнем внимание и на многозначителния факт, че в процеса на междуезиковото заемане на имената китайският език ги и преобразува или още реинтерпретира и силабо-фонотактически, по силата на което затворените тризвукови тюркски срички например в китайския език се оказват отворени двузвукови срички, както е например при сттюрк. млим Qutluγ, което в китайския език има обл. Gudulu [вж. Dobrovits 2004, 260], което пък като цяло, но в конкертния случай дава основание да се приеме, че зад и преди въпросните китайски варианти стоят такива български варианти като *Bоlgar/Bulγar, а на места, но в по-късно време и *Pоlgar/Pulγar с първично-основно значение, разбира се, “българин”, класно-родовото съответствие на което, според присъщата на тюркските езици особеност формата за единствено число да обозначава и множество от предмети, очевидно-безспорно е “българи”. Доколкото обаче, както вече се показа и доказа по-горе, суф. -ar е собствено тюркобългарското множествено число, а и звучната съгл. g е резултат от озвучаването на беззвучната съгл. q, то изобщо няма никакви пречки за това, коренът на първично-изходната форма на Етнонима в централноазиатските български езици и диалекти, която същевременно е и формата му за единствено число, да се възстанови като *bоlq/bulq, а на други места и в друго време и *pоlq/pulq с първично-основно значение съответно “българин”, но по силата на току-що разяснената особеност на тюркското съществително име, още и “българи”. Наред с това и във формалноструктурен план затворените четирисъставни срички пък под действието пак на китайската силабо-фонотактична адаптация се преобразуват в двете чувствително по-прости отворени срички, както е например при старотюркския етнм türk (в турска графика), който в китайския език има двусрични варианти с дифтонг във втората сричка като tu-kiu, tu-kiuэ, tu-цзэ и др., а така също и издирените при Бичурин от проф. Б. Симеонов [1981] форми на Етнонима като бугу и пугу [11]. Резултат от друг вид силабо-фонотактическа интерпретация обаче изглежда трябва да е пак тук приведеният вариант болуга, не e невъзможно да са такива варианти още и buluo, fuliyu при M. Dobrovits [2004, 258-259], а така също и обл. Buliugu, който като че ли няма как да е “друг вариант на основата Buluoji” [Chen 1998, 83], защото по-горе вече беше казано, че “китайското звукосъчетание ji представя едно крайно -r в последната сричка” (S. Chen), именно поради което според нас зад и преди тези форми най-вероятно стои болг. *bоluq, което от своя страна е резултат от присъщия главно на болгарските езици фонотактически процес на преобразуване на едносричните четирисъставни фонетични структури на иранските по произход лексеми в двусрични петсъставни такива чрез вокална епентеза, вмъкване между последните две съгласни на тясна гласна и точно такова преобразуване се наблюдава и при достатъчно подробно-многостранно обоснованото и доказано от нас именно като прабългарско по произход млим Борис [Добрев 2006, 33-34]. http://bolgnames.com/text/Bolgar.html

А этим вы хотите убедить нас, что эта битва вообще не состоялась!?? Такого не будет, да и не стану заниматся пустяками, потому что все без исключения доступно-наличные сведения и данные сходятся туда и при том здесь я не являюсь одним и первым, не буду и последним. Найдите, прочтите, проанализируйте, обобщите и заключите как столько лет делал и продолжаю делать я и тогда отрицайте и обвиняйте! http://bolgnames.com/text/Treasure.html http://bolgnames.com/text/References.html Почему вы позволяете себе думать, что я не знаю всего этого! В наших представлениях болгары заимствовали латную конницу у сассанидских персов, да и кольчуга (эта тоже болгарское слово) дунайболгарского хана Омуртага нач. 9-ого в. является сассанидской, извольте рассмотреть - http://bolgnames.com/text/Treasure.html Уже обсудили с Тмади, думаю, что он тоже хороший синолог, посмотрите мои старые постинги. Только для вас лично! А Слово для меня давным давно более чем знакомое, но там имеются и вполне очевидные болгаризмы, напр. челка! Да?!? А можете ли мне сказать какое здесь место и роля болг. талига? Сделайте сравнительно-исторический и этимологический анализ двух слов, не пропуская эксплицировать культурно-историческую основу и тогда снова поговорим! Тоже уже обсудили здесь и там я цитирую специально-индивидуальные исследования, потрудитесь найти, но кое-что найдется и здесь - http://forum.mediapool.bg/viewtopic.php?t=4629 А почему вы снова позволяете себе думать, что я не знаю и не имел в виду всего этого! Но и это мы уже обсудили, найдите и не пропускайте обратить внимания как кончилась дискусия. Неть, вы и здесь продолжаете обвинять и обижать не стольку меня, поскольку те болгарские научные институции, которые приняли и утвердили мою кандидатскую диссертацию, доцентуру и профессуру, но я жаловаться не буду никому, просто оставляю все это вашей совести, если она имеется!

Честно говоря, уважаемый Окузер, не подобает одному казанскому татарину, в венах которого течет порядочная доля болгарской крови, умножать и распространять как истинны последней инстанции выдумки католических попов, в том числе и Йорданеса, для самых великих не только и единствено Тюркского, но и Всего Мира, на первом месте среди которых несомнено-бесспорно находится тюркско-болгарский хан Атилла. Они никогда не забудут и не простят того, что хан Атилла не позволил ихним эпископам рыть могилы павших на поле брани тюрков, в основном болгары, и торговать найденными там золотыми предметами. Они никогда не забудут и не простят как сам римский папа вышел из ворот, ползая на коленях в пыли, и обливая горкими слезами копыта коня хана Атиллы, умолял хана что бы он пощадил Рим и Рим единствен, 21-ая крепость, на которую вышли болгары в этом походе, взятым не был! Поскольку сам хан Атилла из рода Дуло болгарского племени оногуров, а как раз именно для этого тюркско-болгарского племени характерен тураноидный расово-антропологический тип, тогда хан должно быть выглядел, примерно, в лицо и в броне на коне, дунай-болгарским ханом начало ІХ в. Омуртагом - http://bolgnames.com/text/Treasure.html

Болгары шли во главе Великого переселения народов; именно они являются первопричиной воздвижения Великой китайской стены; гораздо позднее, вытесняя восточные и западные римляне за Балканские горы и Средний Дунай, подготовили гибели и участвовали в свержении Римской империи, а таким образом и в свержении рабовладельческого строя и установления феодального строя в истории всемирного человечества. Болгарский хан Атилла, которого все племена и народы Азии и Европы знали еще как Авитохол, Авит, Этел, Эцел, Атли, Дзивата-полк, создал и руководил полиэтнической военно-племенной конфедерацией Западно-хунской империи от Урала до Рейна, где самыми многочисленными и ведущими были болгарские племена, а немалый удельный вес имели готские и славянские племена, и которая в действительности ничто иное как европейские объединенные штаты со своим парламентом, председателем которого был Атилла-хан и в котором заседали вожди отдельных племен Империи. Вожди некоторых готских племен, например, славились тем, что хорошо шутили и забавляли Атиллу, но несмотря на это, гунны и готы в общем то жили в симбиозе (Maenchen-Helfen 1973, 442-443). Атилла-хан подготовил, организовал и провел в 451 г. первую в Мире Великую Битву Народов, участники которой с обеих сторон насчитывали между 300-700 тыс. человек, а убитых и раненных было свыше 165 тыс. человек. ”The character of the battle, when the vassal tribes of Vestgotes, Franks, Burgunds and Roman legions lead by Aecius, encountered with the Atila’s troop-horse Armada, was changeable: The infantry legions of Rome and its allies came against the advance guard of the "Father" Atila. The role of the Bulgarian cavalry (the so-called "slingers" or Hussars) was very important at that moment. The "slingers" outflanked the Vestgotes and killed their tsar Theodorich, and thus, they averted the participation of the Vestgotes into the battle... (B. Marichkov) [подробнее Добрев 2005]. Зарождение и начало тяжелой болгарской конницы, меж впрочем, еще до начало Новой Эры, в империи восточных гуннов северной Центральной Азии, где ”любой мужчина, способный натянуть лук, становится всадником в брони” (Н. Крадин), а ее прямым приемником по этим землям является киргизская тяжелая конница VІ в. – ”Удар тяжелой конницы был страшен. Облаченные в пластинчатую броню воины, на свежих закованных в железо конях, сминали на своем пути любую преграду.” (Л. Бобров). The Bulgarian cavalry was a very important element which solved the political problems of the old Europe. (B. Marichkov). Хан Атилла был самым честным и справедливым человеком, бесстрашным воином, умелым полководцем, вещим руководителем и дипломатом, любящим отцом – у него было 7-8 жен и около 30 детей. Рукой своих хана Атиллу отровил византийский император, но начавшиеся еще при жизни Атиллы сказания и легенды нескончаемы, его славой не мог похвастаться ни один другой император или царь в Мире, недаром в наше время о нем уже созданы и несомненно и в будущем будут создаваться оперы, картины, поэмы и романы. В Именнике болгарских ханов записано: Авитохол жил триста лет; род его Дуло, а год его – Дилом (Змия), Твирем (Девятый месец). Надеждность Именника как исторический источник уже вообще не подлежит сомнению (Москов 1988), а тождественность Авитохола и Атилы полностью можно считать окончательно и безапеляционно обоснованной и доказанной (Добрев). Атилла-хан был из рода Дуло болгарского племени оногуров, а из того же рода не только создатель и руководитель приазовской Великой Болгарии хан Курт/Кубрат, но и основатель Первого Болгарского Царства с двух сторон Дуная в 681 г. хан Ишпор/Аспарух, со времени которого в форме славянизации болгар началась этнолингвистическая интеграция численно близких друг к другу местных болгарских и славянских племен. Мощный толчок этой славянизации дало массовое крещение болгар князем Борисом в мае 866 г., во время которого он приказал зарезать более пятидесяти непокорных боляр, вместе со всеми членами их семей, не пожелавших принять новую религию; разрушить тенгриисткие святилища, сжечь или перетопить всякие верские принадлежности и утвари. Кроме того в деле славянизации важную роль сыграла и последующая широко-масщабная просветительская деятельность на славяноболгарском языке, а также выбор и утверждение этого языка постановлением специального церковного собора и использование только и единственно его под страхом наказания палками и конфискации имущества, в качестве языка церковного богослужения, социально-административного и даже внутрисемейного общения. После крещения и таким образом умиротворения болгар, князь Борис посадил на престол своего старшего сына Владимира, по имени до св. Крещения – Расате, а сам, приняв монашеский сан, удалился в монастырь. Но князь Владимир/Расате никак не мог и не хотел воспринять новую религию и поэтому, нарушив отцовскую волю, предпринял ряд попыток вернуть болгар к вере предков в Тангру. Тогда князь Борис вышел из монастыря, ослепил сына и посадил на престол сына Симеона, собственно болгарское имя которого было Алабарс и который до этого учился в самом престижном, а может быть и единственном в Мире, высшем училище в Константинополе, известном как Магнаурская школа. Несмотря на то, что конечным результатом славянизации болгар было формирование к концу Х в. смешанной, метисизированной по своим расово-антропологическим особеностям и материальной и духовной културе, но единой, славянской по языку болгарской народности, по причине чего и сам этноним болгары претерпел изменения по линии своей сигнификации и деннотации и им стали обозначать и наименовать уже не прежнюю, тюркскую и тенгриисткую этнолингвистическую общность, а новую, славянскую по происхождению и принадлежности, и в то же время - християнскую болгарскую народность. Сейчас эта метисизация проявляется и наблюдается на всех уровнях материальной и духовной культуры современного болгарского народа и бесспорно именно она является предпосылкой появления и формирования у современных болгар исключительно оригинальной и высокой духовной культуры, потверждением чего является сегодня уже неоспоримый факт, что компъютер изобретил американец болгарского происхождения Джон Атанасов; болгарские школьники всегда берут первые призы на международных математических олимпиадах; болгарские оперные певцы неизменно гастролируют на самых больших международных сценах; болгарские народные песни и танцы радуются мировой адмирации, и даже НАСА, выбирая измеж тысячей песен всего Мира, все таки предпочла болгарскую народную песню и именно ее послала в Космос на корабле Вояджер. Немного до начала Новой Эры болгары создали, представляли базисно-доминантным этническим компонентам и руководили в Центральной Азии Восточно-хунской Империей, являющейся полиэтнической военно-племенной конфедерацией по имени Хунну/Сюнну, где еще были огузотюрки, иранцы, монголы, финно-угры и др., и первым руководителем которой был император Багатур, кит. Маотун, Мохедо, Моде и др., совр. турец. Мете. Еще с древних времен ближайшими неизменными соседями болгарских племен и народов были прото-иранцы, восточные прото-иранцы, асианe, кит. усуны, согды, персы, аланы и др., с которыми болгары общались и обменивались элементами материальной и духовной культуры и языка, а часть некоторых из них, например, дунайские аланы, инкорпорировались в соседних болгарских племенах, в результате чего и в целом сами болгары оказались частично иранизованными. При своем движении на запад былгарские племена создали, организовали и возглавили болгарскую Восточнохунскую Империю в Центральной Азии, болгарскую Западнохунскую Империю в Европе, Кавказскую Барсилию, приазовскую Великую Болгарию, Хазарский Хаганат, Волжскую Болгарию, придунайскую империю Первого Болгарского Царства, Аварский Хаганат, Керамисийскую Болгарию в Македонии, болгарское в своей основе и начале Венгерское Королевство, а в Древнем Китае были и полностью болгарские по происхождению монархические династии, при том самостоятельные болгарские княжества или жупанства образовались по всему пути миграции былгаров на запад, например, Дуглаты в сегодняшнем Казахстане, но их было немало и в Трансильвании и Панонии. Болгары принесли европейским народам, в том числе и славянским, латную конницу с ее новой боевой тактикой, саблю, седло, стремя, штаны, подвесно-наборный пояс (Панченко 2007, 5-10), телегу, но прежде всего культурологически исключительно значимые и показательные слова ‘книга’ и ‘буква’, которые еще около Новой Эры они заимствовали у китайцев, при том фонетические формы последнего слова хорошо наблюдаются в венгерском и чувашском языках. В разной степени и с разным вкладом былгары, и особенно болгары, приняли участие в этногенезисе бурят, монголов, китайцев, некоторых памирских иранских народов и афганцев, уйгуров, кыргызов, казахов, в формировании которых присутствует и болгарский род Дуло - Дуглаты в Шежире, башкиров, татаров – с чувствительно высоким удельным весом, довольно хорошо прослеживаемым даже на основе диалектной лексики, тюркменов, азеров, гагаузов, турков, балкарцев, осетинов, армянов, большей части кавказских народов, приуральских финно-угорских народов, русских, украинцев, белорусов, поляков, чехов, сербов, хорватов, румын – со сравнительно высоким удельным весом, венгров - с исключительно высоким удельным весом, италианцев, немцев - по линии баварцев (проф. Фрицлер), норвежцев, шведов и даже ирландцев. Значителен и существен болгарский вклад в русскую народность, державу и культуру: Киевская Русь возникла и образовалась на земле северных болгар, более известные как черные болгары, которых восточные славяне ассимилировали и инкорпорировали, так что во время князя Игоря болгарский по происхождению сказитель Боян уже ничем не различался от остальных русских и как будто только в тогдашнем русском языке остался ряд болгарских слов как буйтур ~ богатур, челка ~ тур. йеле, телега ~ болг. (слав.) талига, турец. талика и др. (Менгес). Дочь болгарского царя Владимира-Расате княгиня Ольга, по рождению Елена, была матерью св.св. Бориса и Глеба (Добрев) и она является основным организатором и руководителем массовой християнизации киевских русских дунайскими болгарами, которой начался и длившийся веками процесс передачи русским письменности и книжовности. Болгары Восточной Европы, в том числе и волжские болгары, являются основателями ряда больших русских городов как Киев, Казань, Новгород, Владимир и особенно одного из современных мегаполисов Мира – Москвы, со своей знаменитой площадью Арбат, названная так по имени болгарского князя Арпада (Добрев). После татаро-монгольского нашествия и гибели Волжской Болгарии много из болгарских князей и боляров, приняв св. Крещение, присоединились и приняли службу у русских царей и императоров, так что болгарами по происхождению являются немало из позднейших русских сановников, полководцев, интеллектуалов, артистов и даже как будто и сам царь Борис Годунов (Баскаков, Халиков).

Большое спасибо, уважаемый Окузер, ваша версия чрезвычайно интересна и я непременно буду иметь ее в виду при будущих моих исследованиях этнонима БОЛГАР.

Балтавар - волжско-болгарская форма титула ЕЛТЕБЕР. Уже обсуждали, можете найти в моих постингах.

Как будто "Солнечная Земля"!?

Простите, но нельзя ли более ясно и подробнее?

Все мы еще так много не знаем для тюркско-болгарского хана Атилы! Цитата(oquzer @ 2.8.2008, 0:11) Академия Наук Республики Татарстан Институт истории им. Ш. Марджани Садри Максуди Арсал, Тюркская история и право. Казань, 2002 Монография рекомендована к печати ученым советом Института истории им. Ш. Марджани Академии наук Республики Татарстан Издание осуществлено по решению экспертного совета АН РТ при финансовой поддержке фонда НИОКР РТ (грант № 01-19-142) Честно говоря, уважаемый Окузер, не подобает одному казанскому татарину, в венах которого течет порядочная доля болгарской крови, умножать и распространять как истинны последней инстанции выдумки католических попов, в том числе и Йорданеса, для самых великих не только и единствено Тюркского, но и Всего Мира, на первом месте среди которых несомнено-бесспорно находится тюркско-болгарский хан Атила. Они никогда не забудут и не простят то, что хан Атила не позволил ихним эпископам рыть могилы павших на поле брани тюрков, в основном болгары, и торговать найденными там золотыми предметами. Они никогда не забудут и не простят как сам римский папа вышел из ворот, ползая на коленях в пыли, и обливая горкими слезами копыта коня хана Атилы, умолял хана что бы он пощадил Рим и Рим единствен, 21-ая крепость, на которую вышли болгары в этом походе, взятым не был! Поскольку сам хан Атила из рода Дуло болгарского племени оногуров, а как раз именно для этого тюркско-болгарского племени характерен тураноидный расово-антропологический тип, тогда хан должно быть выглядел, примерно, в лицо и в броне на коне, дунай-болгарским ханом начало ІХ в. Омуртагом - http://bolgnames.com/text/Treasure.html

Честно говоря, уважаемый Окузер, не подобает одному казанскому татарину, в венах которого течет порядочная доля болгарской крови, умножать и распространять как истинны последней инстанции выдумки католических попов, в том числе и Йорданеса, для самых великих не только и единствено Тюркского, но и Всего Мира, на первом месте среди которых несомнено-бесспорно находится тюркско-болгарский хан Атила. Они никогда не забудут и не простят то, что хан Атила не позволил ихним эпископам рыть могилы павших на поле брани тюрков, в основном болгары, и торговать найденными там золотыми предметами. Они никогда не забудут и не простят как сам римский папа вышел из ворот, ползая на коленях в пыли, и обливая горкими слезами копыта коня хана Атилы, умолял хана что бы он пощадил Рим и Рим единствен, 21-ая крепость, на которую вышли болгары в этом походе, взятым не был! Поскольку сам хан Атила из рода Дуло болгарского племени оногуров, а как раз именно для этого тюркско-болгарского племени характерен тураноидный расово-антропологический тип, тогда хан должно быть выглядел, примерно, в лицо и в броне на коне, дунай-болгарским ханом начало ІХ в. Омуртагом - http://bolgnames.com/text/Treasure.html

Не больше десятой части, но непременно и на первом месте вот это: Etil suwı akaturur, Kaya tübi kakaturur. Balik Tеlim bakaturur, Kölüng takı küşerür. İdil nehri akar durur, Kaya dibini döğer durur. Tеlim kenti ona bakar durur, Gönlün dahi coşar gider.

Все это были племена и народы огурской ветви тюркских племен и народов или с внутренней точки зрения - болгарских племен и народов. Огузы тут не причем! Простите, уважаемый, но и вам приятно толковать на теме "Кто первый? - Курица или яйцо?" Процесс этот произошел еще до конца ІV тыс. до Н.Э. в области Саяно-Алтая, а никак не исключено, что слово ОГУР было первичным. Остается еще очень хорошо изучить и начат применять на практику фундаментальное положение регулярного фонетического соответствия результат действия фонетического закона и атипично-случайного фонетического явления, как, скажем, спорадически-изолированные случаи наличия звука Р вместо звука З в некоторых турецких слов! Прошу прощения, что не удержался и позволил себе взять отношение.

Русское бояре бесспорно и несомнено из болг. *бай-эр "богатый муж". Язык-источник может быть язык волжских болгар Х-ХІ в., но вероятнее - язык т.н. кара болгар, в действительности северных(?) болгар, которые еще до времени князя Игоря интегрировались с местными славянами. Нельзя исключить и язык дунайских болгар и тогда слово переходит в русский язык книжовным путем во время христианизации русских болгарами.

Имя Боян из Баян в условиях протекающего в староболгарском языке процесса лабиализации короткого неударенного звука А. Оно возникает на основе болг. *байан "богатый", которое как адъектива сохранилось как будто только в монг. байан. Адъективный суффикс -ан наблюдается и в диал. болг. туйан "сочный" из *той, соответствием которого в огузотюркских языках является, например, тур. ток.

Болг. болярин из *бай-эр "богатый муж", а звук Л просто епентеза в староболгарском языке в связи с лабиализации первого вокала. Болг. боила происходит из греко-бактрийского языка и болгары восприняли его, когда были в Средней Азии в 1-2 веках. См. http://bolgnames.com/text/Inscription_21a.html Независимо и от това, тук изобщо не подлежи на съмнение, а камо ли пък и на ревизия, също така и очевидно-неоспоримият факт, забелязан още от проф. В. Томсен, че мли Βουηλα от Надписа се намира в някаква връзка, но защо пък да не си го кажем направо и наведнъж, особено когато тъкмо около това име и неговата генетична основа в началото на миналия век големите езиковеди и историци са водили горещи спорове и в края на краищата са постигнали единомислие (Ст. Младенов), днес вече това мъжко лично име всъщност и в действителност, но и с нарочно повторение, очевидно-безспорно възниква и се образува на основата на добре известната прабългарска титл. βοιλα, βοηλα, достатъчно често и широко използувана и засвидетелствувана в прабългарските каменни надписи от VІІІ-ІХ в., в подкрепа на което наше обобщително заключение, макар и засега да няма особена нужда от това, може да се приведе също така и сргръц. фми Βοίλας (В. Бешевлиев). Само много силно предубеждение или заблуждение някакво може да стане причина и повод да се търси основа и обяснение на мли Βουηλα от Надписа, в неясно кои думи от кои езици, както се видя пак в раздела по-горе, когато гръкографичните прабългарски надписи от първите два века на Първото българско царство (681-1018), а така също и гръцките и латинските извори за същия период, са пълни с форми и употреби на собствено болгарската и засвидетелствуваната немалко пъти, титл. βοιλας самостоятелно и в съчетание с други титли, и при това пределно старателно, дори педантично събрани, систематизирани и най-компетентно обяснени от акад. В. Бешевлиев [1992] като βοιλας, βοϊλας - им.п., βοιλαν - в.п., βοιλάδασ - в.п., мн.ч., βοιλάδων - р.п., мн.ч.; βοιλα καυχανος, βοιλας κολοβρος, βουλίας ταρκάνος и най-вече ηζουργου βουλιας, ητζηργου βωυλε, сравнително много по-късно силно славянизираната и видоизменена форма на която титла е стб. áûëÿ [61-62,64], но в Супрасълския сборник - áûëè~ (Р. Цейтлин), от което е също така и струс. быля, и която форма в действителност е закономерен краен резултат от добре известната и характерна за старобългарския език, етимологична фонетична промяна у-ъ [срв. СлПИг, 28]. Прабългарската титл. βοιλα, βοηλα от друга страна, при цялата неопределеност на израза, не е “Книжовна транскрипция на гр. βοηλάς” [БЕР-1, 63], а си е напълно естествен и изобщо неделим лексикален инвентар от историческите и сегашни тюркски езици, което в същото време, по необходимост означава още и това, че и мли Βουηλα от Надписа в никакъв случай не може и не бива да се анализира и определя генетико-исторически вън и независимо от старотюркската титл. bojla, образуваща например заедно с други общотюркски титли, такава сложна по състав титулна композиция като bojla baγa tarkan от Орхоно-Енисейските рунически паметници от първата половина на VІІІ в. [ДТС, 110], наличието на която в този надпис, поне като звуков строеж, допълнително свежда до нула вероятността днболг. боила да води своето начало, както ни се предлагаше по-горе, именно от арабския език от една страна и от друга страна, най-категорично и безпрекословно изисква и налага българската титл. боила да се съотнася, свързва и обяснява единствено и само на основата и във връзка със старотюркската титл. bojla. Между впрочем какво нормалният човек трябва да си мисли за някакъв си “памироирански древнобългарски език” и съответно за неговия “гениален откривател”, когато дори по линията и на нивото на многосъставността на титулатурата прабългарският език има паралели в тюркските Орхоно-Енисейски рунически паметници от началото на VІІІ в., където е току-що приведената многосъставна композиция bojla baγa tarkan, а в общо взето синхронните прабългарски надписи пък композицията я има пак като трисъставна, но във вида βογοτόρ βοηλά κουλούβρος и κανά βοηλά κουλούβρος [Бешевлиев 1934, 150] – кога най-после словосъчинителите в прабългаристиката, вместо да чукат в отворена врата, “откривайки” Прародината на българите, или да гонят вятъра, изсмуквайки из пръстите си прабългарския език, ще проучат, разкрият и опишат онази пределно усложнена административно-политическа йерархия в социалната структура на прабългарското общество, която се съдържа и крепи върху дори само тези три думи. Руският езиковед етимолог, специализирал се конкретно в определянето произхода на най-древния слой заета лексика в тюркските езици, И. Шервашидзе [1990], привежда и предлага пространна извадка от G. Doerfer [1965, 393-398], който тук прави “най-съдържателния анализ на старотюркската държавна власт и титулатура”, докато самият текст като цяло, достатъчно ясно представя, експлицира и “характеризира структурата на старотюркската държавна власт и титулатура”, а в самата извадка се обособяват пет категории титли, като тук са приведени само три от тях: 1. Рангови титли – хаган; 4. Почетни звания и названия за длъжностна принадлежност – тархан и 5. Длъжностни звания – тегин. Почетното звание boįla има значението “принадлежащ към Държавния съвет”[81-83]. И все пак, за нуждите на настоящото изследване са напълно достатъчни и онези предварителни резултати от етимологичното проучване на Лексемата, според които, доколкото в съседните старотюркски езици са открити някои много стари елинизми, преминали в тях не, пряко от гръцкия език на средноазиатските емигранти от времето на Гръко-Бактрийското царство, а посредством “все още неидентифициран междинен източник”, то като особено примамлива и евристична се очертава съпоставката с гръц. βουλεία “звание члена совета”, βουλαĩος “подающий (благие) советы” от βουλή, βουλα “совет, наставление”, на която гръцка форма, очевидно, е тъждествена и титл. ΒΟΙΛΗ, в бактрийска транскрипция и вероятно морфология, върху монетите на селевкидските владетели, така че думата може да се окаже преминала от късноантичния средноазиатски гръцки език, в тюркските езици, с иранско посредничество (И. Шервашидзе). Всичко това, на нас лично, по силата именно на този, последния, най-съществен и водещ аргумент, ни изглежда най-вероятно и дори напълно сигурно, което обаче непременно следва да бъде конкретизирано и определено в една по-голяма степен и с оглед на онзи, “все още неидентифициран междинен източник”, който според нас не може да бъде никой друг тюркски език освен българският език и по-точно българските езици и диалекти на авари, болгари и хазари, които още преди началото на Великото преселение на народите, първи и най-напред от всички тюркски племена и народи, се разпростират откъм страната на иранските племена и народи и са техни най-близки съседи, етнолингвистичният контакт с които достига и прераства дори и в поставянето началото на частичната иранизация най-вече на болгарските племена и народи [вж. и срв. Шервашидзе 1989, 79; ~*~1990, 89-90]. Този етнолингвистичен контакт и влияние се засилва особено много и преминава даже към инкорпорирането, т.е. включването и присъединяването, интеграцията, т.е. обединяването и доброволната асимилация, т.е. преливането и претопяването сред болгарските племена и народи, на ирански родове, а може би и на цели племена, началото на което пък се залага с отправянето на българските племена и народи и достигането им до Средна Азия, която по това време е в границите на Сасанидоперсийската империя, включила и приела в себе си Гръко-Бактрийското царство с всичките му съществено-характерни до определена степен и време, съставки и черти, част от които безспорно са и някои елементи от структурата на гръко-бактрийската държавна власт и титулатура. От българските езици и народи лекс. боила трябва да е преминала и към останалите тюркски езици и народи, включително и към езиците на племената, оставили Орхоно-Енисейските рунически писмени паметници от началото на VІІІ в., именно поради което като цяло тя си е гръко-иранска по произход, но собствено тюркска и дори общотюркска по принадлежност и употреба и като такава тя си остава както в прабългарския език, така също и в качеството си на генетична основа на въпросното мъжко лично име от Надпис № 21 от Златното съкровище “Надь Сент-Миклош”, където успоредно на нейната семантико-функционална модификация, се наблюдават и някои фонетикоструктурни промени и особености [срв. Altheim 1959, 253-255].

Венгры бесспорно и единствено финно-угры, а это означает, что финно-угорским является и венгерский язык. У венгров мощный болгарский субстрат и адстрат, а также и кыпчакско-куманский суперстрат. Юлиан бесспорно владел куманским языком и на этой основе понимал кыпчакско-башкирский язык.

Араб. бурдж бесспорно из греч. пирг!

Поскольку я изучал этот вопрос специально могу сказать, что в Ателкузе прото-венгры были только одно племя из 6 финно-угорских и одного болгаро-оногурского рода Арпада: Твърде вероятната принадлежност на хан Атила към племето на оногурите се потвърждава косвено и от Anonimus, според когото унгарското племе води своя произход от “скитското племе, което на своя диалект се нарича Дентумогер” – “Gens itaque Hungarorum... de gente Scithica, que per idioma suum proprium Dentumoger dicitur, duxit originem”, и начело на което племе стоят “седемте видни личности, които се наричали Хетумогер”, тези видни личности “решили да се домогнат до земята Панония, за която се носела мълвата, че била земя на крал Атила, от чието потомство произхождал владетелят Алмус, бащата на Арпад”, а както ще се види по-нататък, първият маджарски крал Арпад наистина е от племето на оногурите, а то пък според този източник води своето потекло от хан Атила. Тъкмо тази връзка в случая намира и пряко лингвистично потвърждение, защото името на племето Дентумогер очевидно-безспорно е образувано на основата на праб. *денту “седем” с начален зв. д, подобно на год. Дилом и съответно на южднболг. читем “седми” (месец) от Именника на българските ханове, което прабългарско числително име пък допълнително е дублирано, а така и семантически експлицирано и потвърдено посредством най-вероятно изтир. диал. *hetu “седем”, авест. hapta [вж. и срв. Hazai 1962, 23; ЛтИзв-5.1, 14-19]. Тук предложеното обяснение на етнм Дентумогер според нас издържа на всякаква критика и изобщо не може да бъдат поставени под съмнение съдържащите се в него лингвистико-исторически сведения и данни, а значението и ролята в това отношение на така направеното тълкуване, както и сложността на задачата, пред която са били изправени всички досегашни проучватели, проличават още по-ясно в светлината на всичко онова, което е правено или се е смятало за него: “The name Dentumoger has kindled the imagination of many scholars, but none of the explanations offered can withstand objective criticism. Although an acceptable explanation would probably help to clarify some details, it would add but little to what we know on the location of Dentumoger” [sinor 2004, 15]. Окончателното и пределно конкретното изясняване на този въпрос обаче няма особено значение за прабългарския произход на първия унгарски крал, още повече че в старите унгарски хроники тези неща се представят къде по-приблизително-объркано и в Cronica de gestis Hungarorum например, в родословието на Алмуш, достигащо през Яфет до неговия баща Ной, само са подредени някои “известни” имена като това на Угек, Чаба, Етеле, Болуг и Хунор, в българската принадлежност на които надали може да има съмнение, но все пак не са посочени българските племена, от които те произхождат. Още по-невярно и неточно е “решен” проблемът в Genealogia ducum et regum Hungariae triplex, където през 200 г. маджарите преминават за първи път от Скития в Дакия и Панония под ръководството на шестима вождове, първият от които е Етеле, под което име обикновено се разбира Атила, но пък веднага след това се съобщава, че в 405 г. Атила е избран за крал на унгарците, а за втори път, през 757 г., маджарите преминават от Скития в Дакия и Панония под ръководството на седмина вождове, първият от които е Арпад, син на Алмуш, на горния край на родословието на който обаче, пак стои крал Атила [Gombos-1, 606-607; ~*~-2, 979-980,984]. В действителност, тогавашните “Turks (the future Hungarians)”, т.е. “тюрките (бъдещите унгарци)”, както ни просвещава, разказва и доказва дългогодишният изследовател на източноевропейските тюрки проф. Ом. Притсак, “were seven clans”, т.е. “бяха седем рода”, като специално Арпад и неговият род са от болгарското племе оногури – “Onoγur/Hunic Arpad clan”, откъдето “the name Hungary (<Onoγur), т.е. името на съвременна Унгария възниква и се образува на основата на името на болгарското племе оногури, което по-общо виждане ние поправяме и конкретизираме в смисъл, че “оногурите са една от племенните групировки на ранните болгари” [вж. Халиков 1989, 59] и че името на страната, хоронимът в действителност се образува на основата на името на народността във и върху нея, а за разлика от вътрешно-собственото име, автоетнонима magyar, който е външното, дадено от съседен народ, име на унгарската народност, етнм hungar, според така предложеното мнение, е по-следващо развитие чрез съответната фонетико-семантична промяна и развитие на собствено маджарска почва, на името на болгарското племе, етнм onoγur. Бащата на Арпад в никакъв случай и изобщо не е маджарски княз – Macar prensi, както голословно-неоснователно се твърди [Németh 1962, 188], а безспорно-единствено болгарският балтавар Алмуш, Almoutzis, Алмус, който напълно определено-категорично има не латинско име, както неясно на какво основание предполагат издателите на латиноезичните унгарски извори [ЛтИзв-5.1, 20], а носи единствено и само българско име и във волжскобългарските летописи фигурира под името Алмыш - хан на мухшийските моджари през 870 год. и племенник на караболгарския балтавар Лачин, като тъкмо по това време той, Алмыш, вече е и мюсюлманин, защото отказва да даде дъщеря си за жена на изповядващия юдейската религия хазарски хаган с мотива, че “Не подобает мусульманке выходить замуж за яхуда”. Пък и тъкмо мли Алмыш е доста разпространено и много добре известно и сред волжските болгари, при които за хан през 895 год. например, е избран един от болярите на име Алмыш, така че според едно от предположенията името на бащата на Арпад възниква от българска дума със значение “сън” или пък от друга дума със значение “свещен” (ЛтИзв-5.1), но се допуска още, че е по името на реката Алмыш, киргизското произношение на което е Кельмес (Б. Иман), пък и както пише Ибн Фадлан в пътеписа си от 922 год., “Царь болгар Алмуш по имени, исповедует ислам”; “Когда прибыло письмо Алмуша, сына Шилки йылтывара, царя славян...” (Р. Фахрутдинов). Всъщност и другото, по-предното обяснение за произхода на мли Алмуш не изглежда по-убедително, да не говорим, че нито едно от тях не е обосновано “по надлежния ред”, но нека и него да го приведем, за да се знае, че според Житието на св. епископ Герхард, първият маджарски владетел Алмус, син не на “Вгек”, а на Угек, заради латинското V, обозначаващо не само тук U – Vgek, през 819 г. благороден владетел на Скития и потомък на крал Магог, бил наречен така, защото неговата майка още преди това “видяла в съня си божествено видение във форма на ястреб, който дошъл и я оплодил” и понеже това “било предсказано в съня, затова и самият той бил наречен Алмус”, т.е. “свещен”, защото от неговото потомство щели да се родят свети крале и вождове” [ЛтИзв-5-1. 18]. Пак в болгарските летописи, между впрочем, се съобщава, че по същото време най-големият син на Алмыш, Арбат, през 882 год. е на служба с дружината си при своя чичо Лачин, първата жена на когото е сестра на хазарския хаган Исхак, а втората е моджарка, за която той се жени през 870 год. и тя става негова любима жена, което пък става причина хаганът да се разсърди на Лачин. По някое време, the Khagan-prince, т.е. наместникът (М. Москов) или пълководецът на Хазария, а не the Khagan, т.е. главният и същински хаган, изпраща послание до the Prince, т.е. “заместник-войводата”, наместника, пълководеца на тюрките (бъдещите унгарци) в Лебедия, в басейна на Северски Донец, с предложение да изпратят при него за заложник (?) their first voivode, т.е. хана, “главния войвода”, на което се отказва с мотива, че има и друг войвода, наречен Almoutzis, а той пък има син, назован Arpad (of the Onoγur-clan), нека единият от тях да стане prince, т.е. наместник. Тогава тюрките (бъдещите унгарци) предпочитат, пред баща му Алмыш, Арпад от рода Оногур и го обявяват за “принц”, т.е. за действително управляващ наместник, унгарската титла на който е гьюла (В. Златарски), като го вдигат върху щит, съгласно хазарския обичай, от което може и да се помисли, че привлеклият гнева на хазарите балтавар Алмуш е изместен или по-скоро “детрониран” от наложения пак от тях негов син Арпад, но в действителност хазарският хаган, бидейки българин, много държи и в случая да се приложи задължителният за българите обичай за наследяване, приложен преди това, както вече се посочи по-горе, например при хан Кубрат (632-651), който наследява чичо си Органá [срв. Dimitrov 2004, 30], а така също и при хан Атила, който пък наследява чичо си Ругила, и с което маджарите в края на краищата се съгласяват и така болгарският род Оногур на Арпад от прабългарското, болгарското племе оногури, става водещ и главен сред седемте маджарски рода. Моя монография: http://bolgnames.com/text/Treasure.html

Вот некоторые наши совсем спорадически-поверхностные соображения на основе надписей туранских монет - http://s155239215.onlinehome.us/turkic/33W...нские#Латинские В основном и главном сасанидские персы называли болгаров торкан, потому что они сами себе называли тюрк: Но я думаю, что это должно быть: король/каган тюркский Хумкар. Личные имена некоторых из ханов Первого Болгарского Царства персидского происхождения, тот же самое набюдается и здесь: Хумкар из перс. хункар; Бузхар из *борз-хар “высокая гора”; Асукджавар, где джавар из пер. дженгявер. Титулатура тоже тюркская, в принципе, и болгарская в частности: ябгу, шад и др. Наблюдаются и некоторые собствено болгарские фонетические признаки, но не лучше ли ниже иметь в виду дунайболг. дилом, тем более, что и здесь звук Д в начале, а не в середине слова и таким образом окажется, что язык этих надписей всущности и фактически - болгаро-оногурский! И вообще везде можно рассуждать и насчет морфологии и синтаксиса надписей!

У автора той стати очень странный манер аргументации, что бы не сказать - несерезный и даже смешной. Категорически-бесспорный болгаризм!

Вот как и генетика потверждает все то, которое давным давно было хорошо известно в тюркологии!

http://www.kyrgyz.ru/forum/index.php?showt...=280#entry30925 Надпись, в принципе, на тюркском и, в частности, на болгарском. Как жаль, что вы не обратили нужного внимания полной алогичности перевода и абсолютного отсуствия всяческой компаративистической аргументации у того татарского автора, а также и моим соображениям по этому поводу!