Бьори, бирюк – вероятнее всего очень древний восточный иранизм во всех тюркских языках, в том числе и в болгарских, из которых и перешло в славянские языки:
Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон - http://bolgnames.com/text/Treasure.html
При това положение очевидно-безспорно няма никакви причини да не се допусне и приеме, че и хун. мли Βέριχος е от езика на аланите, именно поради което лишени от всякаква фактологическа основа са и опитите то да се етимологизува и обяснява на готска езикова почва и по-точно като равно на неясно как и откъде полученото мли Berik, но така също и Berig, “strong” на крал полумитичен владетел, при който готите оставят редица подобни имена на територията на Скандинавия [Maenchen-Helfen 1973, 406].
При друг изследовател на хуните и техния език Βέριχος е министър на Атила от благороден хунски произход и доколкото хунското крайно -q и -k се характеризират с тенденцията за спирантизация, то Името би могло да се интерпретира фонологически като *bérik, която форма е предложена от Е. В. Севортян като оригинал за особено разпространеното тюркско прилагателно и съществително име berk, формата berik е засвидетелствувана в речници от ХІІІ-ХІV в., заета е в монголския език като berke, което “между впрочем”, а може би “случайно”(?) прониква в чувашкия език като parka, апелативът bérik “strong” е резонен за отговорен хунски лидер [Pritsak 1982, 455].
Всичко това би било точно така и дори много добре, защото въпросният тюркски апелатив не само е почти тъждествен фонетически на Името, но е и особено подходящ за образуването на мъжки лични имена, видно също така и от приведеното тук име на известния монголски хан. Всеки хунски лидер обаче непременно и задължително си има своя етнически произход, не може да има хун, който да не произхожда и да не принадлежи на дадено тюркско, иранско, германско, славянско или друго някое племе, а този специално най-вероятно, както се видя малко по-горе, е от алански произход.
Освен това, погледнато собствено историколингвистически и контактолингвистически, българските издатели на Приск, транскрибират Името с букв. в - Верих, а тук, както и в превода на J. B. Bury, то се транскрибира с букв. б - Berichus [Priscus 2004, 7] и ние сме много изненадани, че проф. Ом. Притсак, не е забелязал и не е обсъдил специално проблема за спирантизацията на средногръцкия зв. б и за фонетичната стойност съответно на гръцката букв. β от въпросното име.
От друга страна, общотюркският зв. е при имената на хуните обикновено се редуцира до зв. i, а и чувашката форма на апл *bérik във вида парка, няма защо да се заема от монголския език, непосочено между впрочем като такова и от В. Егоров в етимологичния речник на чувашкия език, когато тя може да се образува и на староболгарска и дори и на старобългарска почва, защото известното фонетично явление парагогия (Б. Владимирцов) се проявява и в най-древните тюркски езици по принцип и в огуротюркските в частност, където например обл. *тäнгри е получен от обл. *тäнгир, а това, че явлението протича и в болгарските езици проличава особено ясно също така и от днболг. теонм Тангра, съвр. чув. Турă, от по-скоро срвек. вболг. *Тайра, а не *Тангра.
И в един още по-конкретен план, проявяващото се още в тюркския, но така също и в монголския праезик, по-късно, по-мащабно в българските и по-ограничено и спорадично и в останалите тюркски езици фонетично явление парагогия представлява по същество поява в края на думата на прибавен звук, който по принцип е кратка редуцирана гласна, попадаща под комбинаторното влияние на предхождащата я ударена гласна, а така също и, очевидно поради нестабилния си характер, проявяваща склонност към факултативно разширяване по посока на съответната широка гласна, както е например при монг. писм. bał “мед” ~ халх. bałłă, egür “заря” ~ egüri, тюрк. qilinč, уйг. qïlïnč “деяние” > стмонг. писм. qïłïnčа > нвмонг. писм. кilinčе “греховное деяние”, с по-следващо изпадане на предходната етимологична гласна, особено широко застъпено в болгарските езици, където в аспекта на крайния си резултат, при абстрахиране от диахронията, всичко това се очертава като изгласно вокално-консонантно разместване, т.е. метатеза при двусрични думи, най-често завършващи на зв. -р, но така също и на други сонорни и несонорни съгласни, както е например чув. хĕрлĕ ~ огузт. кызыл “красный”, хăлха ~ огузт. кулак “ухо” и мн. др. [вж. още Бëтлингк 1989, 522,539; Владимирцов 1989, 342-343; Егоров 1954, 162-199,217-218; Doerfer 1963, 105; ДТС, 544; ЭСЧвЯз, 259; KdKum, 67,110-175,183-184, вж. и срв. Ахметьянов 1978, 5,39].
Именно поради всичко това на нас ни изглежда като много по-перспективно-евристично търсенето произхода на въпросното име в рамките на иранските езици, където са налице и двата особено подходящи за образуването на собствени имена и фонетически дори и по-близки апелатива под формата на изтир. *wärg “вълк” и *wärq/wälq “висок; голям”, към първия от които между впрочем вече отдавна има и сравнително успешни, но лингвистически недостатъчно конкретизирани и обосновани, според нас, опити за подвеждане и обясняване на Името, като при това напълно основателно в качеството на възможно най-близък паралел се сочи осет. biräg/biräγ (Fr. Altheim), което обаче проф. В. Абаев, след като привежда съответните угрофински заемки, приема за заемка най-вероятно от сак. birggа, а не закономерно-осетинско развитие на собствено алан. *wærg “волк”, поради табуиране на съответната аланска лексема [вж. и срв. Altheim 1959, 223-224; Абаев-1, 262-263; ~*~-4, 93-94; ЭСТЯз-б, 116-120; ЭСЧвЯз, 143,259].
Древнерусское бояр образуется на почве языка северных/черных болгар от *бой "богатый" и *ар "муж".