проф. Добрев

Нет, они говорили не по-тюркский или пратюркский, а по-болгарский: Според нас тази хипотеза не само като цяло е прекалено обща и недостатъчно точна, но и съвсем определено и обектно-неадекватна и невярна, защото през Късната Античност тюркските племена и народи отдавна вече са се разделили и обособили до основните си групи и подгрупи, а повечето от тях дори и до отделните си племена, родове и колена. Именно поради това приемането на хунну/сюнну за тюрки и наименоването им съответно чрез етнонима тюрки е прекалено общо и ги поставя в една плоскост с всички останали тюркски племена и народи, без обаче да разкрива изконно-присъщите им специфично-характерни черти и особености. Едно от безспорно-неопровержимите свидетелства и доказателства за това, че хунну/сюнну са тъкмо прабългари/болгари, се крие в прабългарските имена и думи в древнокитайските летописи. При това известна част от тези имена и думи се характеризират със силно диференциращите и същевременно идентифициращите ги именно и единствено само като прабългарски, фонетични белези Ре/Ле (G. Clauson). Или както се изразяват други изследователи, българите са продължители на хунну, а техният ЛиР-език носи основните черти и белези на тюркския праезик в по-голяма степен, отколкото „общият тюркски език”: Many nations have tried to assert themselves as ethnic or cultural successors to the Huns. For instance, the Nominalia of the Bulgarian khans may indicate that they believed themselves to have been descended from Attila. The Bulgars certainly were part of the Hun tribal alliance for some time, and some have hypothesized that the Chuvash language (which is believed to have descended from the Bulgar language) is the closest surviving relative of the Hunnic language [Huns 2013, 3-4]. …and the sound change -ş- > -l- as in taulai „hare” from Turkish tavışğan. …Turkish *kurlağçi from (11th century Khakani) kurşa:ğ „belt”, which would be *kurlağ in an „l/r” dialect of Turkish… [Clauson 2009, 116-121]. Ligeti'nin bu itirazına şöyle yanıt verilebilir: Bir kez *l-ş değişmesi bütün lehçelerde meydana gelmiş değildir. Bu değişme yalnızca Ana Türkçede olmuş, batıda konuşulan Kuban, Tuna ve Volga Bulgarcaları ile bugünkü Çuvaşçanın atası olan Bulgarcada *l sesi > l'ye değişmiş ve l' ile bir ve aynı olmuştur. Bu nedenle, Doğu Hunca adı verilen Ana Türkçenin konuşulduğu doğu bölgelerinde de *l > ş ses değişmesine uğramamış Ana Bulgarca türünde l- ve r- lehçeleri var olabilir. Kuzey Çin'de devlet kuran T'opa ya da Tabgaçların dili de büyük bir olasılıkla bir l- ve r- lehçesi idi (bk. Clauson, ‘Türk, Mongol, Tungus’, Asia Major, VIII, s. 116). l' > ş ses değişmesinin 4. yüzyıldan önce, örneğin Milat sıralarında gerçekleştiği düşünülüyorsa, 4. yüzyıl başlarında Doğu Huncanın konuşulduğu bölgelerde, özellikle kuzey Çin'de, z- ve ş- lehçeleri yanında Ana Çuvaşça ya da Ana Bulgarca tipinde r- ve l- lehçeleri de var olmuş olabilir (T. Tekin). The Hunnic language is an extinct language of the Huns. The record of the language is sparse, and its relationship to other languages is controversial. Previously, Hunnic was considered an Altaic language, related to the present-day Chuvash language. Today however both languages are classified as members of the western branch of the Turkic language family. The probability, that Hunnic was a Turkic language, arises from comparison of Hunnic names and words to that of Turkic names and words, some recorded from certain artifacts. 1997 edition of the Encyclopaedia Britannica reasons that "It is assumed that the Huns also were speakers of an r- and l-type Turkic language and that their migration was responsible for the appearance of this language in the West. The r- and l-type language is now documented only by Chuvash, a language considered as a descendant of a Volga-Bulgarian language. The rest of the Turkic languages are of the z- and s-type" (Hunnic Language). Bütün Hunların olmasa bile en azından Doğu Hunlarının Türkçesi bir l-r Türkçesi idi. Ş yerine l, z yerine r kullanılması daha sonraki Bulgar ve Çuvaş Türklerinin özelliğidir. Moğolca da bir l-r dilidir. Bulgar ve Çuvaşlar dışındaki bütün Türklerin dili ş-z Türkçesidir. Bulgarların Türk dili tarihinde özel bir yeri vardır. Bulgar Türklerinden kalan dil malzemesi çok olmamasına rağmen eldeki malzeme bazı önemli özellikleri belirlemeye ve Bulgar Türkçesinin, bugün yaşamakta olan Çuvaş Türkçesiyle ilişkisini ortaya koymaya yetmektedir. Bulgar Türkçesiyle onun bugünkü temsilcisi sayılan Çuvaş Türkçesi, diğer Türk lehçelerinin hiçbirin de bulunmayan bazı özellikleriyle Türk lehçeleri arasında farklı ve özel bir yer tutar (A. Ercilasun). The Bulgar state in Europe emerged on the remnants of the Hun Empire, and early Bulgar traditions, namely The List of Bulgar Princes, starts with rulers of the Huns. Thus, it is customary to accept the Bulgar entity as a continuation of the Huns. The linguistic relation is, however, above this political connection. Of the two main branches of Turkic, the Bulgar dialect (or LiR as it is linguistically expressed) is believed to represent the basic features of Proto-Turkic more than Common Turkic, the second branch. Hunnic is thus associated with the earlier Turkic speech, that is, the Bulgar dialect, in contrast to the more recent Common Turkic (O. Karatay). Mainstream scholarship place the Bulgar language among the "Lir" branch of Turkic languages referred to as Oghur-Turkic, Lir-Turkic, or, indeed, "Bulgar Turkic" as opposed to the "Shaz"-type of Common Turkic. The "Lir" branch is characterized by sound correspondences such as Oghuric r versus Common Turkic (or Shaz-Turkic) z and Oghuric l versus Common Turkic (Shaz-Turkic) š. As was stated by Al-Istakhri "the language of Bulgars resembles the language of Khazars". The only surviving language from this linguistic group is the Chuvash [bulgar Language 2012, 1]. Но прабългарските думи и имена в древнокитайските летописи съдържат в себе си и още един, не по-малко съществено-важен диференциращ и идентифициращ ги именно като такива фонетичен признак. Този фонетичен признак е началният звук д в прабългарската титла Davğu например. Този начален звук е пряко продължение на същия звук в тюркския праезик и на него в огузотюркските езици противостоят звуковете й и дж. Началният звук д се наблюдава в късноантичния североизточноевропейски хидрнм Δάϊξ като най-старото българско наименование на р. Урал; в квболг. *дурган, дохия и в дунавско-прабългарския език в лицето на äîõòîðú "възглавница" [СлДСЯз, 183], а така също и в календарно-цикловото наименование Дилом - год. Змия, срещу тур. yılan или каз. жылан [ЭСТЯз-дж-й, 277, вж. и срв. Щербак 1970, 158-161; Мухаметшин, Хакимзянов 2012, 1-3], но още и в мли Δονάτ като име на сановник от рода на хан Атила: I suggest that this is Turkish, teŋri: kutu: *davğu: ”his divine Majesty, the Yavğu”. *Davğu: is a good pre-8th century form of yavğu:, a word with a long history; by the 8th century it was usually only a very high title, having been deposed from the top position by kağan, a word which is first found among the Hsien-pei (G. Clauson). Hsiung-nu şan-yü < *dian-gịwo = *d'abgu, *cabgu = ET yabgu. Hsiung-nu ç'eng-li ku-t'u şan-yü söz öbeğindeki üçüncü sözcük araştırıcılarca genellikle Eski Türkçe yabgu ünvanı ile bir ve aynı sayılmıştır. Bu sözcük Çin kaynaklarında hiep-ho (<’ğiep-gu) diye de yazılmıştır (Doerfer, TEMN, IV:128). Buna göre, birinci yazım *cabgu’yu ikinci yazım ise *yabgu’yu yansıtır. Bu sözcüğün başka bir yazımı da çe-hu’dur (Doerfer, TEMN, IV:130). Bu yazım da birinci yazım gibi /c/ ile başlayan bir *cebgu ya da *cabgu biçimini yansıtmaktadır. Bu /c/’li biçim sözcüğün Arap ve Fars kaynaklarındaki cabgu, cebu, cibu biçimlerine (Doerfer, TEMN, IV:130-132) çok yakındır (T. Tekin). Остается Yayïq, название реки Урал до времени, когда она получила свое новое название от царицы Елизаветы. Yayïq, полагется, тюркским назанием, в виде Δάϊξ, как Птолемей называл реку. Тюркологи и алтайисты не могут соглашаться по поводу того, что скрывается за словом Δάϊξ. Marquart предположил, что делта отражает смягченную букву d; Притсак думает, что она стоит за фрикативно звучащей глухой согласной буквы; Менгес принимает ее за взрывно звучащей согласной и Поппе - за шипящей ž; даже обсуждалась возможность того, что делта транскрибирует y. Менгес выводит Yayϊq из yay-, «расширять»; yayϊq должен был иметь значение «расширять». Лигети отмечает, что глагол имеет два варианта; yad > yaδ-, yas-, yai- и т.д. и yan- > yai-, yan-; он соединяет название реки со вторым вариантом, но отрицает, что она когда-либо была как *dayϊq. По его мнению, начальная буква y- стала d- при произношении слова иранцами, которые передали название грекам. Следуя за Räsänen, Серебрянников постулирует оригинальный yayïq, но народом, на чьем языке y- превратилась в d-, были дунайские булгары (О. Дж. Маенхен-Гельфен). Ogur lehçesindeki diğer bir ayrılık da söz başındaki y yerine d soylenmesidir (mesela, yılan-dilom vb.). Eski Grek coğrafyacısı Ptolemaios (M. 160-170) Hazar denizine dökülen Yayık nehri(bugün Ural nehri. Asıl Türkce ad 18. asır 2. yarısında Ruslar tarafından değiştirilmiştir)'nin adını Daih (aix) şeklinde belirtmiştir ki, bu ad Bulgarların atalarının M. 2. yuzyılda Batı Sibirya'da İtil (Volga)'e doğru uzanan bozkırlarda yaşadıklarını belgelemektedir (İ. Kafesoğlu). След това, което се каза малко по-горе за лекс. туркан, и подминавайки с напълно заслужено-основателно мълчание предпоследните приблизително-повърхностни заключения и твърдения, нека все пак конкретизираме още малко така предложеното обобщение за нейните български черти и особености, като отбележим, че беззвучните съгласни звукове в строежа на така записаната в изворите дума безспорно са собствено източноарменска субституция, именно поради което оригинално-първичната болгарска форма трябва да има вида *дурган, началният звук на което е типично болгарско съответствие на огузотюркския зв. й, налице също така и в днболг. дилом от Именника на българските ханове, както и в известното още от Менандър (VІ в.) в гръцка транскрипция квболг. δόχια, δόγια със старотюркско съответствие йог и с такива значения в тюркските езици изобщо като “похороны, погребение; поминание, печаль, траур; кладбище, бугорок на могиле, могила, курган”, но очевидно заето през същата епоха и в средновековния алански език, откъдето пък е развито в съвременното осет. doğ “скачки в память умершего”, което проф. В. Абаев обаче неясно защо определя много неточно като “древен принос в аланския език от средноазиатските тюркски езици”. По словообразувателна структура и като цяло лекс. *дурган е производно с помощта на суф. -ган от болгарския глаголен корен *дур-, огузотюркското съответствие на който е гл. йоры-, в семантиката на които пък са такива значения като “идти, ходить; ездить; двигаться; бежать; мчаться; нестись; спешить; идти быстро, галопом”, така че в края на краищата прекалено общо-приблизително и много неточно е наименоването и определянето на българите от това време единствено и само като “кочевники” (А. Амброз), когато езиковите данни позволяват и дори налагат тяхната етнолингвистическа конкретизация като тюркобългари, т.е. българи по принцип, и болгари, т.е. прабългари в частност [Добрев 2005, 457-458]. Uzak Batıda bulunan, VI veya VIII ḏ- (> y-) sesinin mevcut olduğuna dair kanıtlar, oldukça yetersiz, fakat kesindir. Bizanslı bir yazar olan Menander Protector, 'cenaze ziyafeti' anlamını taşıyan VI Türkü'ye ait ḏoğia (şüphe yoktur ki bu devirde Yunanca ‚delta‛ ötümlü, sızıcı bir diş sesi ve ‚gamma‛ ise ötümlü, gırtlaksıl sürtünmeli bir sestir) kelimesini kaydetmektedir. Açık bir şekilde görülmektedir ki, bu kelime tam olarak aynı anlamı taşıyan VIII Türkü yoğ (veya yo:ğ?), XI Hak. yo:ğ (Kaş. III 143) kelimesidir. Diğer kanıtlar ise doğrudan ve dolaylı olarak Proto-Bulgar'lardan gelmektedir. Proto-Bulgarlara ait dil malzemesinin bir kısmı Pritsak’tan (1955, s. 43) alındı. İlk Bulgarca hükümdar adları listesinde (VII sonları olarak tarihlendirilebilir) 12 yıllık hayvan döngüsüne dayanan takvimde yılan yılı ḏilom (tabii ki yine sızıcı ḏ ile) olarak adlandırılmaktadır ki bu kelimenin VIII/IX Türkü'deki yıla:n kelimesi olduğu açıktır. Eski kilise Slavcasındaki ḏoxtor 'yastık' kelimesi belki Proto-Bulgar'lardan ödünçlenmiş bir kelimedir ve bu kelime pek çok anlamıyla birlikte yoğdu: kelimesinin (bk. dipnot 4) daha erken bir şekli olabilir. Benzer bir şekilde Macarca dió 'fındık' kelimesinin, aynı anlamdaki XI Hak. yağa:k (Kaş. III 29) kelimesinin Proto-Bulgarcadaki şeklinden oluştuğu iddia edilmektedir. Yukarıda yapılan açıklamalara göre bu durum, XIV Bulgar dilinin, diğer pek çok dille karşılaştırıldığında, daha uzun süre -ḏ-'yi korumuş olmasıyla ilgili olabilir [Clauson 2013, 190]. Δονάτ-. The word *donát corresponds to the Turkic generic word for horse, yonat ~ yont, yund, etc.; see OT Inscr. yont, OT Brahmi yunt ~ yund, MTÜ Käsg. yond, Qipcaq/Golden Horde (ca. 1342-1357) yont (ёнтя літа 'in the horse year'). Some Middle Turkic (Abu Haiyän, 1312) and older Ottoman texts spelled the word dissyllabically, the latter with the vowels written plene: يونات yonat. The initial consonant, in Greek spelled with δ, was probably d. The initial d- is attested in Danube-Bulgarian, e.g., δυγε- {dügä-) 'to finish.' [Pritsak 2013, 437]. При това положение, щом като езикът на централноазиатските хунну/сюнну е прабългарски, то повече от очевидно и окончателно-безапелационно, и самите хунну/сюнну са единствено и само прабългари. Orta Asya Hunlarının dili Bolgar, dolayısıyla kendileri de yalnız ve yalnız Bolgardır.

1. Их называли по разному: китайцы звали их хунну/сюнну, из кит. ху ”инородец” (Боровкова), о-кут (огур), полюхан (болгар), пугу (булк), шан-ху; сасанидские персы - туран, торкан, эфталиты; древние армяне - болкар, булх, чены (китайцы), хунны; древние греки и римляне - хунны, скифы, варвары, тюрки, булгары, булгарос, вулгарос, оногуры, уногондуры; арабы - булган, бурджан, сакалиба; будисткие тибетцы и индусы - хуна, уйгуры, но в действительности и в основном это были болгары, которые во всей мировой тюркологической науке хорошо известны больше как булгары (Н. Баскаков), а в современной болгарской науке - как прабългари. 2. Не считая тюркутов, которые действительно совершили масштабный по глубине, но все таки единственно и только боевой поход до Крыма, позднеантичные и раннесредневековые болгары по существу являются первыми и единственными тюрками, выходившими на историческую сцену в первой половине ІІ тыс. до Н.Э., и которые на протяжении 10-12 веков мигрировали, распространялись, общались, заселяли и владели многими территориями и народами с Алтая до Балкан и Рейна. 2.1. Болгары шли во главе Великого Переселения Народов; именно они являются первопричиной воздвижения Великой Китайской Стены; гораздо позднее, вытесняя восточные и западные римляне за Балканские Горы и Средний Дунай, подготовили гибели и участвовали в свержении Римской Империи, а таким образом и в свержении рабовладельческого строя и установления феодального строя в истории всемирного человечества. 5. Еще до конца ІV тыс. до н.э. прото-тюрки европеоиды с монголоидной примесью из области Саяно-Алтая разделились на огуро-тюркскую - ре-языковую ветви, с одной стороны, и с другой стороны - на огузо-тюркскую, зе-языковую ветви, где находятся будущие огузы, кыпчаки, уйгуры, карлуки. Первую ветвь, с внутренней точки зрения, можно назвать и былгарской (Bulgarian), а археологическим экспонентом былгарской ветви является Афанасьевская Культура (Golden 1980, 42-43), позднейшим приемником и продолжителем которой является Карасукская культура (Добрев; Юхас). 5.1. С течением времени былгарские племена консолидировались в Минусинской Котловине, именно которая область является и прародиной былгар (Bulgars) вообще и в частности болгар (Bolgars) - хунну/сюнну, туран, волжские, кавказские, кубанские, приднепровские, анатолийские, придунайские, македонские, трансильванские, панонские и др. В Минусинской Котловине ближайшими соседями былгаров были прото-огузотюрки, индоиранцы, небольшая группа из которых с течение времени инкорпорировалась в былгаров, а позднее – восточные иранцы, потом усуны, монголы, тунгусо-манджуры, финно-угры, кыпчаки, кит. динлин, китайцы, тохары, кит. юечжи и др. Индоиранцы Андроновской Культуры до конца ІІІ тыс. до н.э. приручили коня и таким образом совершили первую и важнейшую в истории человечества революцию, а болгары афанасьевцы в Минусинской Котловине были первыми, воспринявшими и позднее передавшими его и другим народам. 5.3. К середине І тыс. до н.э., на северозападе и севере Китая былгары (Bulgars) уже чувствительно дифференцировались в три сравнительно различные и самостоятельные группы племен: -авары, кит. ухуан, позднее кажется эфталиты; -болгары (Bоlgars), кит. Poluohan, Poliuhan, Buliuhan‚ Buluojian, Bulugen (проф. Chen), в том числе и, как мы думаем, племя по имени булк, кит. поуку/пугу/боху, а так-же и сабиры, кит. сянби; -хазары, кит. хэсе. 5.4. Немного до начала Новой Эры болгары создали, представляли базисно-доминантным этническим компонентам и руководили в Центральной Азии Восточно-хунской Империей, являющейся полиэтнической военно-племенной конфедерацией по имени Хунну/Сюнну, где еще были огузотюрки, иранцы, монголы, финно-угры и др., и первым руководителем которой был император Багатур, кит. Маотун, Мохедо, Моде и др., совр. турец. Мете. 6.1. В начале прошлого столетия думали, что в Поздней Античности и Раннем Средневековии, на Кавказе, в Анатолии и в Европе, не имея в виду родственных им аварских и хазарских племен, только болгарских племен насчитывало около десяти и их называли пятьнадцатью именами (Моравчик), но сейчас уже "По античным источникам известно около трех десятков племен булгарского круга (включая варианты)." (проф. Егоров), при том только на Кавказе, в 6 веке формировались три сравнительно обособленные и самостоятельные племенные объединения – купи-болгар, кучи-болгар и чавдар-болгар (Хоренаци), к одному из которых принадлежало и племя оногуров, восточноиранское имя которых как-будто ванандур/уногондур, и из которых происходят собственно и дунайские болгары. http://bolgnames.com/Images/Principles.pdf

Салам Самтат. Скинь ссылку, попробую. Самое главное и существенное: 1. Распад пратюркской общности осуществляется до конца 4-ого хил. до Н.Э. 2. Пратюрки никогда не общались с китайцами, это были болгары. 3. Хунну/сюнну являются болгарами. И В А Н Д О Б Р Е В ПОТОМЪК НА ПРАБЪЛГАРСКИЯ ДИНАСТИЧЕН РОД ДУЛО ОСНОВАВА ТУРСКАТА ДЪРЖАВА (в т о р а ч а с т) Първа част: http://bolgnames.com/Images/Osmanids_1.pdf The Huns are the immortal topic of human pioneering spirits (Хуните са безсмъртната тема на прогресивния човешки дух!) Hunlar ise Türk tarihinde bilinen ilk teşkilatlı siyasi örgütlenmeyi oluşturmaları açısından ayrı bir yere sahiptir. Bulgarların Türk dili tarihinde özel bir yeri vardır. Bulgar Türklerinden kalan dil malzemesi çok olmamasına rağmen eldeki malzeme bazı önemli özellikleri belirlemeye ve Bulgar Türkçesinin, bugün yaşamakta olan Çuvaş Türkçesiyle ilişkisini ortaya koymaya yetmektedir. Най-разпространеното и дори вече здраво утвърдено схващане в Тюркологията за хуните изобщо, както и за хунну/сюнну от Централна Азия е фундаменталното основно положение, че те изцяло или пък само частично са тюрки: The most prevalent view nowadays, at least in the west, is probably that the Hsiung-nu were ancestors of the Turks (E. Pulleyblank). The Chinese reported an unverifiable tradition that the Hiung-nu were ancestors of the Turks, which may mean they originated from the same remote regions (H. Baily). Второй эпохой в развитии тех же языков является древнейшая по времени (после Алтайской) Хунская эпоха. Хунская эпоха (III в. до н.э.-IV в. н.э.) характеризуется развитием огромного и мощного племенного союза, известного под именем Империи Хунну. Эта империя занимала территорию от Центральной Азии до Восточной Европы и объединяла многочисленные тюркско-монгольские, тунгусо-маньчжурские и другие племена, часть которых, главным образом тюркско-монгольского происхождения, проникла в Восточную Европу еще в первые века нашей эры [Баскаков 1969, 152]. Çin'in kuzeyinde Han sülalesi döneminde (İ.Ö. 206-İ.S. 220) yedi yüz yıl sürecek bir imparatorluk kuran Hsiung-nu'ların kimliği ve dili üzerine bugüne kadar 10 ayrı teori ileri sürülmüştür. (Doerfer 1973: 2-4). Bu teorilerin biri ve en çok yandaş bulanı Hsiung-nu'ların Türk soyundan oldukları ve arkaik bir Türkçe konuştukları yolundaki teoridir (T. Tekin). Hunların Türk olup olmadığı batı dünyasında tartışılmıştır. J. De Guignes (1757), J. Klaproth (1825), F. Hirth (1899), J. Marquart (1903), P. Pelliot (1920), O. Franke (1930), Gy. Nemeth (1930), McGovern (1939), R. Grousset (1941), W. Eberhard (1942), B. Szasz (1943), L. Bazin (1949), F. Altheim (1953), H. V. Haussig (1954), W. Samolin (1958), O. Pritsak (1959), G. Clauson (1960) Asya Hunlarını, en azından hâkim unsurlarını Türk kabul ederler. A. Gabain'e göre ise Hunlar Türk-Moğol karışımı olmalıdır (Kafesoğlu 1996: 56-57). H. W. Bailey (1938), Maenchen-Helfen (1961), E. G. Pulleyblank (1962) gibi bilginler Hunların Türklüğünü kabul etmez. Bailey, bazı Hunca özel isim ve kelimeleri İran diliyle; Pulleyblank ise Yenisey Ket diliyle açıklamak eğilimindedir (Golden 2002: 46-47). P. Golden ise Hunların "biraz Avrupai karışımı olan Moğolsu nüfus"tan doğduğunu düşünmektedir (Golden 2002: 46). Z. V. Togan, İ. Kafesoğlu, B. Ögel gibi Türk tarihçileri ise Hunların Türk olduğundan şüphe etmezler (A. B. Ercilasun). С другой стороны, что касается языка гуннов, в течение долгого времени западные ученые считали, что это язык финно-угорский. Это мнение основывалось на родстве гуннов и Oungri (Ougri). Но в конечном счете это мнение сменилось на мнение о принадлежности его к тюркским языкам. Основой последнему послужило исследование лексики гуннов, а также язык чувашей, которых считают потомками гуннов (Ю. Тайшан). Məlum olduğu kimi, Orta Asiyada ilk dəfə olaraq mütəşəkkil və böyuk bir imperiyanı çinlilərin Hiun-nu adlandırdıqları qövm qurmuşdur. Elm aləmində bu qövmün türk mənşəli olduğu qəbul edilmişdir. Çin qaynaqlarının göytürklərin, uyğurların və qırğızların Hiun-nuların nəslindən olduqlarını göstərmələri bu xüsusda ən mühüm dəlillərdən biridir. Türk dövlət təşkilatının həqiqi qurucuları olan Hiun-nular e. ə. III əsrin sonlarında qonşuların çəkindiyi qüvvətli bir qövm halına gəldilər. E. ə. 209-cu ildə çinlilərin Mao-Tun (yəni Mətə) adlandırdıqları şəxs bu qövmün hökmdarı oldu (F. Sümər). M.Ö. XII. yüzyıldan daha eski olduğu düşünülen ve tarih sahnesinde ilk Hunlarla anlatılmaya başlanan Türk tarihi, Orta Asya dediğimiz uçsuz bucaksız bölgede göçebe atlı kültür olarak yüzyıllar boyunca töre ve geleneklerini muhafaza etmeyi başarmıştır. Atlı kültür, Minussinsk bölgesinde, Tagar Gölü ve adasının, Altaylarda ise Mayamir bozkırının adını taşımıştır (M. Özkartal). Според нас тази хипотеза не само като цяло е прекалено обща и недостатъчно точна, но и съвсем определено и обектно-неадекватна и невярна, защото през Късната Античност тюркските племена и народи отдавна вече са се разделили и обособили до основните си групи и подгрупи, а повечето от тях дори и до отделните си племена, родове и колена. Именно поради това приемането на хунну/сюнну за тюрки и наименоването им съответно чрез етнонима тюрки е прекалено общо и ги поставя в една плоскост с всички останали тюркски племена и народи, без обаче да разкрива изконно-присъщите им специфично-характерни черти и особености. Едно от безспорно-неопровержимите свидетелства и доказателства за това, че хунну/сюнну са тъкмо прабългари/болгари, се крие в прабългарските имена и думи в древнокитайските летописи. При това известна част от тези имена и думи се характеризират със силно диференциращите и същевременно идентифициращите ги именно и единствено само като прабългарски, фонетични белези Ре/Ле (G. Clauson). Или както се изразяват други изследователи, българите са продължители на хунну, а техният ЛиР-език носи основните черти и белези на тюркския праезик в по-голяма степен, отколкото „общият тюркски език”: Many nations have tried to assert themselves as ethnic or cultural successors to the Huns. For instance, the Nominalia of the Bulgarian khans may indicate that they believed themselves to have been descended from Attila. The Bulgars certainly were part of the Hun tribal alliance for some time, and some have hypothesized that the Chuvash language (which is believed to have descended from the Bulgar language) is the closest surviving relative of the Hunnic language [Huns 2013, 3-4]. …and the sound change -ş- > -l- as in taulai „hare” from Turkish tavışğan. …Turkish *kurlağçi from (11th century Khakani) kurşa:ğ „belt”, which would be *kurlağ in an „l/r” dialect of Turkish… [Clauson 2009, 116-121]. Ligeti'nin bu itirazına şöyle yanıt verilebilir: Bir kez *l-ş değişmesi bütün lehçelerde meydana gelmiş değildir. Bu değişme yalnızca Ana Türkçede olmuş, batıda konuşulan Kuban, Tuna ve Volga Bulgarcaları ile bugünkü Çuvaşçanın atası olan Bulgarcada *l sesi > l'ye değişmiş ve l' ile bir ve aynı olmuştur. Bu nedenle, Doğu Hunca adı verilen Ana Türkçenin konuşulduğu doğu bölgelerinde de *l > ş ses değişmesine uğramamış Ana Bulgarca türünde l- ve r- lehçeleri var olabilir. Kuzey Çin'de devlet kuran T'opa ya da Tabgaçların dili de büyük bir olasılıkla bir l- ve r- lehçesi idi (bk. Clauson, ‘Türk, Mongol, Tungus’, Asia Major, VIII, s. 116). l' > ş ses değişmesinin 4. yüzyıldan önce, örneğin Milat sıralarında gerçekleştiği düşünülüyorsa, 4. yüzyıl başlarında Doğu Huncanın konuşulduğu bölgelerde, özellikle kuzey Çin'de, z- ve ş- lehçeleri yanında Ana Çuvaşça ya da Ana Bulgarca tipinde r- ve l- lehçeleri de var olmuş olabilir (T. Tekin). The Hunnic language is an extinct language of the Huns. The record of the language is sparse, and its relationship to other languages is controversial. Previously, Hunnic was considered an Altaic language, related to the present-day Chuvash language. Today however both languages are classified as members of the western branch of the Turkic language family. The probability, that Hunnic was a Turkic language, arises from comparison of Hunnic names and words to that of Turkic names and words, some recorded from certain artifacts. 1997 edition of the Encyclopaedia Britannica reasons that "It is assumed that the Huns also were speakers of an r- and l-type Turkic language and that their migration was responsible for the appearance of this language in the West. The r- and l-type language is now documented only by Chuvash, a language considered as a descendant of a Volga-Bulgarian language. The rest of the Turkic languages are of the z- and s-type" (Hunnic Language). Bütün Hunların olmasa bile en azından Doğu Hunlarının Türkçesi bir l-r Türkçesi idi. Ş yerine l, z yerine r kullanılması daha sonraki Bulgar ve Çuvaş Türklerinin özelliğidir. Moğolca da bir l-r dilidir. Bulgar ve Çuvaşlar dışındaki bütün Türklerin dili ş-z Türkçesidir. Bulgarların Türk dili tarihinde özel bir yeri vardır. Bulgar Türklerinden kalan dil malzemesi çok olmamasına rağmen eldeki malzeme bazı önemli özellikleri belirlemeye ve Bulgar Türkçesinin, bugün yaşamakta olan Çuvaş Türkçesiyle ilişkisini ortaya koymaya yetmektedir. Bulgar Türkçesiyle onun bugünkü temsilcisi sayılan Çuvaş Türkçesi, diğer Türk lehçelerinin hiçbirin de bulunmayan bazı özellikleriyle Türk lehçeleri arasında farklı ve özel bir yer tutar (A. Ercilasun). The Bulgar state in Europe emerged on the remnants of the Hun Empire, and early Bulgar traditions, namely The List of Bulgar Princes, starts with rulers of the Huns. Thus, it is customary to accept the Bulgar entity as a continuation of the Huns. The linguistic relation is, however, above this political connection. Of the two main branches of Turkic, the Bulgar dialect (or LiR as it is linguistically expressed) is believed to represent the basic features of Proto-Turkic more than Common Turkic, the second branch. Hunnic is thus associated with the earlier Turkic speech, that is, the Bulgar dialect, in contrast to the more recent Common Turkic (O. Karatay). Mainstream scholarship place the Bulgar language among the "Lir" branch of Turkic languages referred to as Oghur-Turkic, Lir-Turkic, or, indeed, "Bulgar Turkic" as opposed to the "Shaz"-type of Common Turkic. The "Lir" branch is characterized by sound correspondences such as Oghuric r versus Common Turkic (or Shaz-Turkic) z and Oghuric l versus Common Turkic (Shaz-Turkic) š. As was stated by Al-Istakhri "the language of Bulgars resembles the language of Khazars". The only surviving language from this linguistic group is the Chuvash [bulgar Language 2012, 1]. Но прабългарските думи и имена в древнокитайските летописи съдържат в себе си и още един, не по-малко съществено-важен диференциращ и идентифициращ ги именно като такива фонетичен признак. Този фонетичен признак е началният звук д в прабългарската титла Davğu например. Този начален звук е пряко продължение на същия звук в тюркския праезик и на него в огузотюркските езици противостоят звуковете й и дж. Началният звук д се наблюдава в късноантичния североизточноевропейски хидрнм Δάϊξ като най-старото българско наименование на р. Урал; в квболг. *дурган, дохия и в дунавско-прабългарския език в лицето на äîõòîðú "възглавница" [СлДСЯз, 183], а така също и в календарно-цикловото наименование Дилом - год. Змия, срещу тур. yılan или каз. жылан [ЭСТЯз-дж-й, 277, вж. и срв. Щербак 1970, 158-161; Мухаметшин, Хакимзянов 2012, 1-3], но още и в мли Δονάτ като име на сановник от рода на хан Атила: I suggest that this is Turkish, teŋri: kutu: *davğu: ”his divine Majesty, the Yavğu”. *Davğu: is a good pre-8th century form of yavğu:, a word with a long history; by the 8th century it was usually only a very high title, having been deposed from the top position by kağan, a word which is first found among the Hsien-pei (G. Clauson). Hsiung-nu şan-yü < *dian-gịwo = *d'abgu, *cabgu = ET yabgu. Hsiung-nu ç'eng-li ku-t'u şan-yü söz öbeğindeki üçüncü sözcük araştırıcılarca genellikle Eski Türkçe yabgu ünvanı ile bir ve aynı sayılmıştır. Bu sözcük Çin kaynaklarında hiep-ho (<’ğiep-gu) diye de yazılmıştır (Doerfer, TEMN, IV:128). Buna göre, birinci yazım *cabgu’yu ikinci yazım ise *yabgu’yu yansıtır. Bu sözcüğün başka bir yazımı da çe-hu’dur (Doerfer, TEMN, IV:130). Bu yazım da birinci yazım gibi /c/ ile başlayan bir *cebgu ya da *cabgu biçimini yansıtmaktadır. Bu /c/’li biçim sözcüğün Arap ve Fars kaynaklarındaki cabgu, cebu, cibu biçimlerine (Doerfer, TEMN, IV:130-132) çok yakındır (T. Tekin). Остается Yayïq, название реки Урал до времени, когда она получила свое новое название от царицы Елизаветы. Yayïq, полагется, тюркским назанием, в виде Δάϊξ, как Птолемей называл реку. Тюркологи и алтайисты не могут соглашаться по поводу того, что скрывается за словом Δάϊξ. Marquart предположил, что делта отражает смягченную букву d; Притсак думает, что она стоит за фрикативно звучащей глухой согласной буквы; Менгес принимает ее за взрывно звучащей согласной и Поппе - за шипящей ž; даже обсуждалась возможность того, что делта транскрибирует y. Менгес выводит Yayϊq из yay-, «расширять»; yayϊq должен был иметь значение «расширять». Лигети отмечает, что глагол имеет два варианта; yad > yaδ-, yas-, yai- и т.д. и yan- > yai-, yan-; он соединяет название реки со вторым вариантом, но отрицает, что она когда-либо была как *dayϊq. По его мнению, начальная буква y- стала d- при произношении слова иранцами, которые передали название грекам. Следуя за Räsänen, Серебрянников постулирует оригинальный yayïq, но народом, на чьем языке y- превратилась в d-, были дунайские булгары (О. Дж. Маенхен-Гельфен). Ogur lehçesindeki diğer bir ayrılık da söz başındaki y yerine d soylenmesidir (mesela, yılan-dilom vb.). Eski Grek coğrafyacısı Ptolemaios (M. 160-170) Hazar denizine dökülen Yayık nehri(bugün Ural nehri. Asıl Türkce ad 18. asır 2. yarısında Ruslar tarafından değiştirilmiştir)'nin adını Daih (aix) şeklinde belirtmiştir ki, bu ad Bulgarların atalarının M. 2. yuzyılda Batı Sibirya'da İtil (Volga)'e doğru uzanan bozkırlarda yaşadıklarını belgelemektedir (İ. Kafesoğlu). След това, което се каза малко по-горе за лекс. туркан, и подминавайки с напълно заслужено-основателно мълчание предпоследните приблизително-повърхностни заключения и твърдения, нека все пак конкретизираме още малко така предложеното обобщение за нейните български черти и особености, като отбележим, че беззвучните съгласни звукове в строежа на така записаната в изворите дума безспорно са собствено източноарменска субституция, именно поради което оригинално-първичната болгарска форма трябва да има вида *дурган, началният звук на което е типично болгарско съответствие на огузотюркския зв. й, налице също така и в днболг. дилом от Именника на българските ханове, както и в известното още от Менандър (VІ в.) в гръцка транскрипция квболг. δόχια, δόγια със старотюркско съответствие йог и с такива значения в тюркските езици изобщо като “похороны, погребение; поминание, печаль, траур; кладбище, бугорок на могиле, могила, курган”, но очевидно заето през същата епоха и в средновековния алански език, откъдето пък е развито в съвременното осет. doğ “скачки в память умершего”, което проф. В. Абаев обаче неясно защо определя много неточно като “древен принос в аланския език от средноазиатските тюркски езици”. По словообразувателна структура и като цяло лекс. *дурган е производно с помощта на суф. -ган от болгарския глаголен корен *дур-, огузотюркското съответствие на който е гл. йоры-, в семантиката на които пък са такива значения като “идти, ходить; ездить; двигаться; бежать; мчаться; нестись; спешить; идти быстро, галопом”, така че в края на краищата прекалено общо-приблизително и много неточно е наименоването и определянето на българите от това време единствено и само като “кочевники” (А. Амброз), когато езиковите данни позволяват и дори налагат тяхната етнолингвистическа конкретизация като тюркобългари, т.е. българи по принцип, и болгари, т.е. прабългари в частност [Добрев 2005, 457-458]. Uzak Batıda bulunan, VI veya VIII ḏ- (> y-) sesinin mevcut olduğuna dair kanıtlar, oldukça yetersiz, fakat kesindir. Bizanslı bir yazar olan Menander Protector, 'cenaze ziyafeti' anlamını taşıyan VI Türkü'ye ait ḏoğia (şüphe yoktur ki bu devirde Yunanca ‚delta‛ ötümlü, sızıcı bir diş sesi ve ‚gamma‛ ise ötümlü, gırtlaksıl sürtünmeli bir sestir) kelimesini kaydetmektedir. Açık bir şekilde görülmektedir ki, bu kelime tam olarak aynı anlamı taşıyan VIII Türkü yoğ (veya yo:ğ?), XI Hak. yo:ğ (Kaş. III 143) kelimesidir. Diğer kanıtlar ise doğrudan ve dolaylı olarak Proto-Bulgar'lardan gelmektedir. Proto-Bulgarlara ait dil malzemesinin bir kısmı Pritsak’tan (1955, s. 43) alındı. İlk Bulgarca hükümdar adları listesinde (VII sonları olarak tarihlendirilebilir) 12 yıllık hayvan döngüsüne dayanan takvimde yılan yılı ḏilom (tabii ki yine sızıcı ḏ ile) olarak adlandırılmaktadır ki bu kelimenin VIII/IX Türkü'deki yıla:n kelimesi olduğu açıktır. Eski kilise Slavcasındaki ḏoxtor 'yastık' kelimesi belki Proto-Bulgar'lardan ödünçlenmiş bir kelimedir ve bu kelime pek çok anlamıyla birlikte yoğdu: kelimesinin (bk. dipnot 4) daha erken bir şekli olabilir. Benzer bir şekilde Macarca dió 'fındık' kelimesinin, aynı anlamdaki XI Hak. yağa:k (Kaş. III 29) kelimesinin Proto-Bulgarcadaki şeklinden oluştuğu iddia edilmektedir. Yukarıda yapılan açıklamalara göre bu durum, XIV Bulgar dilinin, diğer pek çok dille karşılaştırıldığında, daha uzun süre -ḏ-'yi korumuş olmasıyla ilgili olabilir [Clauson 2013, 190]. Δονάτ-. The word *donát corresponds to the Turkic generic word for horse, yonat ~ yont, yund, etc.; see OT Inscr. yont, OT Brahmi yunt ~ yund, MTÜ Käsg. yond, Qipcaq/Golden Horde (ca. 1342-1357) yont (ёнтя літа 'in the horse year'). Some Middle Turkic (Abu Haiyän, 1312) and older Ottoman texts spelled the word dissyllabically, the latter with the vowels written plene: يونات yonat. The initial consonant, in Greek spelled with δ, was probably d. The initial d- is attested in Danube-Bulgarian, e.g., δυγε- {dügä-) 'to finish.' [Pritsak 2013, 437]. При това положение, щом като езикът на централноазиатските хунну/сюнну е прабългарски, то повече от очевидно и окончателно-безапелационно, и самите хунну/сюнну са единствено и само прабългари. Orta Asya Hunlarının dili Bolgar, dolayısıyla kendileri de yalnız ve yalnız Bolgardır.

"Сяньби" весьма условное название, которое никак нельзя противопоставлять и сравнивать с общим этническим названием "Хунну", "Сюнну". Китайское написание "сяньби" вполне может оказаться, подобно написанию титула "шаньюй", абсолютно другим словом. Предполагают различные чтения, например, Сарби. Военное противостояние хуннов и сяньби еще не повод относить их к различным этносам и языкам. Например по мнению исследователей, сяньби как и хунны ипользовали руническое (тамговое) письмо, позже названное орхонским алфавитом, о чем прямо свидетельствуют китайские источники. И вообще, с точки зрения китайцев, сяньби были родственны хунну, также, как и хунну родственны тюркам. Сянби - китайская транскрипция болгарского сабир, а сабиры, широко известно, болгарское племя: Похоже, что истоки гуннов происходят из других мест. Если мне разрешат строить предположения, то я считаю, что гунны это, возможно, главным образом, мигрировавшие на запад племена сяньби, включая также несколько племен, изначально входивших в состав сюнну. 3) Принято считать, что язык сяньбийцев относится к тюркским, и язык гуннов, как говорилось выше, вероятно тоже относится к тюркским. 4) В западных летописях встречаются названия 14 гуннских племен, похоже, всем им можно найти соответствия в китайских хрониках. Большинство из них - племена из сяньби, некоторые - племена, покоренные сюнну: (1) Akatir возможно есть племя Хуцзе[xa-kiat]. (2) Hunugur (Onogur) - Хуньюй[huәn-jio(oa)]. (3) Kadisenoi - Цюйшэ[khiuәt-djak]. (4) Zalio - Синьли[sien-lyei]. Эти 4 племени возможно были покорены сюнну. В "Ши цзи: повествование сюнну" сказано: Маодунь шаньюй "на севере покорил Хуньюй, Цюйшэ, Динлин, Гэкунь, Синьли". И опять послал Юсянь-вана Ван И истребить Юэчжи, "усмирил Лоулань, Усунь, Хуцзе и 26 стран рядом с ними". Хуцзе находилась на южных подножиях Алтая, Хуньюй, Цюйшэ и Синьли - к северу от сюнну. После падения сюнну миграция каждого из этих племен на запад была очень возможна. (5) Ultincur - Идоуцзюань[iet-to-kiuan]. (6) Koutrigouroi (Kutrigur) - Цюйту[khiuәt-tok]. (7) Outigouroi - Хэдань[huәt-tan]. (8) Toungoures - Тугухунь[tha-kok(jiok)-hunә]. (9) Sorosgoi (Saragur) - Шулогань[zjio-lak-kan]. (10) Angisciri - У-инь [ok-jien]. (11) Bardores - Пилоу[phiet-lo]；и возможно - Моюй[mak-jia]. (12) Sabiroi - Сюбу[sio-pok], или просто транслитерация Сяньби[sian-pie]. Например в «Сун шу: Солу чжуань» ("Истории династии Сун: записки о инородцах родом Со") сказано: "В сюнну было несколько сотен до тысячи племен, у каждого было свое название. Сотоу было одним из них". В «Наньци шу: Вэйлу чжуань» ("Истории Южной Ци: записки о инородцах родом Вэй") тоже сказано: "Инородцы родом Вэй были расой из сюнну". Когда эти сяньбийские племена мигрировали на запад, они тоже возможно выдали себя за сюнну, т.е. стали сами себя называть сюнну. У Яньда и Юэбань, когда они переселялись на запад, обстоятельство было подобным этому, что может служить справкой [Тайшан 2012, 3-23].

Профессор, ведущий и т.д., разве это наука российская, а сама она является ли серьезным ученым: Этот народ сыграл очень большую роль и в истории центрально-азиатского региона, и в истории Европы. Но кто это были, до сих пор как следует неизвестно. Относительно родственных связей сюнну (и гуннов) имеется больше десятка гипотез, и наиболее серьезные ученые, занимавшиеся проблемой, склоняются к агностицизму. Кто жил на Алтае мы строго говоря не знаем. Археологические культуры отождествлять сложно. Тюркские и монгольские родственники не давно развалились и потом много контактировали. Дальше, бредятина какая-то: Европейские хунну в основном германцы. Восточнее аланы восточные готы булгары. От булгар остался этноним в Болгарии и на Волге город великих булгар. Государство великих булгар 10 век. Кроме того венгры считают что они произошли от хунну. Язык венгров несомненно финно-угорский. Около пятисот слов тюркского происхождения около четырехсот славянского. Древние булгары остатки европейских гуннов. От дунайских булгар тюрские слова колпак имя Баян. Славянская капуг (ворота)

у кипчаков ханским родом были ельбурили (ель-народ, бури-волк) Чоносы(ашина) что ли? думаю, эльбурили - кимакское племя, может и потомки ашина, кто знает У монголов "бор"-это уважительное название волка. значит тюрки от монголов заимствовали слово шино (у нас есть слово шибори), а монголы от тюрков заимствовали слово бори. И точнее, от болгаров.

Вот что представляли болгары далеко до Н.Э., так что лучше без коментара: Независимо че още в праисторическа Централна Азия и по-конкретно в Минусинската котловина, където около 2500 г. пр.н.е. се ситуира Афанасевската култура на носителите на праиндоирански език или възможно един по-стар език, отколкото този на предците на носителите на тохарски език от Синьцзян, се констатират графити, представляващи по същество специфична иконико-символична система, състояща се от маски, антропоморфни фигури с птичи глави с продълговати клюнове, дългокраки и дълговрати птици, каквито надали има по северните ширини, и графични знаци, наподобяващи руни, особено ярко сред които се откроява някакъв знак, наподобяващ донякъде много по-късния знак Ипсилон на прабългарския бог Тангра. İn standard – в стандартната (?), а може би по-добре в общоразпространената и общоприета теория, Андроновците са индоиранци, докато Афанасевската култура е степна култура и тя не е “производител” на иконико-символични системи, именно поради което се допуска вероятността до Алтай, а преди това и до Минусинската котловина, където се предполага, както по-подробно ще се види по-нататък, че е и прародината на прабългарите (И.Д.), да е достигнала само някаква група от тази култура и тук да се е смесила с носители на алтайски или уралски език, именно които носители продуцират и от които трябва да са иконико-символичните системи, достигнали до наши дни като петроглифи, без, разбира се, да е напълно изключено и да е напълно възможно, но не и по необходимост, Афанасевците по начало да са носители на алтайски или угрофински език (H.-P. Francfort). В Минусинския басейн още през VІІІ-ІІ в. пр.н.е., през епохата на Тагарската култура са “разпространени клейма за дамгосване на добитък и сърповете, послужили за основа на един опростен писмен знак”; в източнотюркското руническо писмо знакът за съгл. к в съчетание със закръглена гласна идва от идеограмата на стрелата; възможно е възникването на тюркското руническо писмо да се отнесе към VІ в. пр.н.е.; в “унгарската хипотеза, изградена върху промените в историческата фонетика”, “най-важните названия, отнасящи се до писмеността, отделни елементи на руническото писмо и някои от неговите първични знаци са тюркско-български и са заимствувани от предците на днешните унгарци още преди V в. пр.н.е., през т.н. угорска епоха”; “нашите предци през ІІ-ІІІ в. са заимствували от тюркско-българските племена думата ír и руническото писмо едновременно, но отделно от хантите” (П. Юхас). Златният Век на средновековната българска култура по времето на цар Симеон Велики е основа и начало на нова европейска цивилизация, като тъкмо това положение на нещата в българското просвещение и култура изпреварва с 4-5 века европейското Възраждане и изобщо не може да се приеме за нещо случайно, ако се има предвид, че българите, още в началните векове на своята поява на историческата сцена към края на ІІІ и началото на ІІ хил. пр.н.е., което съвпада с Бронзовата епоха, градят храмове и светилища със скулптури и рисунки, дълбаят върху каменни скали образи на хора и животни, знаци и маски, погребват мъртвите си с изрисувани гипсови маски и в ковчези, украсени с дълготрайно-устойчиви бои – “гроб, покрытый лаком просписью” (Н. Крадин), при българските племена в Минусинската котловина нанасят върху каменни плочи изображения на бикове, птици и хищници, изглежда рисове или вълци, дялат каменни фигури с образите на хора и животни, гравират женски лица върху каменни или костени пластинки (М. Артамонов), всичко което безспорно и същевременно означава също така и това, че някои от българските племена още тогава изграждат и развиват и духовната си култура под формата на такива монументални изкуства като архитектура, скулптура и живопис, историческия опит и умения за които те използуват и прилагат и след достигането и установяването си в своята европейска родина, тук, на Балканите [вж. Артамонов 1973, 218-219; Крадин 2003, 151; Новгородова 1981, 203-231; Савинов 1981, 232-248; Юхас 1985, 26]. http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf

К тому же очень неправильно методологически связывать Сюнну и болгарские племена, которые появляются на исторической арене гораздо позднее гибели последних остатков Сюнну (IV век). ИВАН ДОБРЕВ ПРАБЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК НА ЦЕНТРАЛНОАЗИАТСКИТЕ ХУННУ/СЮННУ БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК ЦЕНТРАЛЬНО-АЗИАТСКИХ ХУННУ/СЮННУ ORTA ASYA HUNLARININ PROTO-BOLGAR DİLİ The Huns are the immortal topic of human pioneering spirits (Хуните са безсмъртната тема на прогресивния човешки дух!) Hunlar ise Türk tarihinde bilinen ilk teşkilatlı siyasi örgütlenmeyi oluşturmaları açısından ayrı bir yere sahiptir. Bulgarların Türk dili tarihinde özel bir yeri vardır. Bulgar Türklerinden kalan dil malzemesi çok olmamasına rağmen eldeki malzeme bazı önemli özellikleri belirlemeye ve Bulgar Türkçesinin, bugün yaşamakta olan Çuvaş Türkçesiyle ilişkisini ortaya koymaya yetmektedir. Най-разпространеното и дори вече здраво утвърдено схващане в Тюркологията за хуните изобщо, както и за хунну/сюнну от Централна Азия е фундаменталното основно положение, че те изцяло или пък само частично са тюрки: The most prevalent view nowadays, at least in the west, is probably that the Hsiung-nu were ancestors of the Turks (E. Pulleyblank). The Chinese reported an unverifiable tradition that the Hiung-nu were ancestors of the Turks, which may mean they originated from the same remote regions (H. Baily). Второй эпохой в развитии тех же языков является древнейшая по времени (после Алтайской) Хунская эпоха. Хунская эпоха (III в. до н.э.-IV в. н.э.) характеризуется развитием огромного и мощного племенного союза, известного под именем Империи Хунну. Эта империя занимала территорию от Центральной Азии до Восточной Европы и объединяла многочисленные тюркско-монгольские, тунгусо-маньчжурские и другие племена, часть которых, главным образом тюркско-монгольского происхождения, проникла в Восточную Европу еще в первые века нашей эры [Баскаков 1969, 152]. Çin'in kuzeyinde Han sülalesi döneminde (İ.Ö. 206-İ.S. 220) yedi yüz yıl sürecek bir imparatorluk kuran Hsiung-nu'ların kimliği ve dili üzerine bugüne kadar 10 ayrı teori ileri sürülmüştür. (Doerfer 1973: 2-4). Bu teorilerin biri ve en çok yandaş bulanı Hsiung-nu'ların Türk soyundan oldukları ve arkaik bir Türkçe konuştukları yolundaki teoridir (T. Tekin). Hunların Türk olup olmadığı batı dünyasında tartışılmıştır. J. De Guignes (1757), J. Klaproth (1825), F. Hirth (1899), J. Marquart (1903), P. Pelliot (1920), O. Franke (1930), Gy. Nemeth (1930), McGovern (1939), R. Grousset (1941), W. Eberhard (1942), B. Szasz (1943), L. Bazin (1949), F. Altheim (1953), H. V. Haussig (1954), W. Samolin (1958), O. Pritsak (1959), G. Clauson (1960) Asya Hunlarını, en azından hâkim unsurlarını Türk kabul ederler. A. Gabain'e göre ise Hunlar Türk-Moğol karışımı olmalıdır (Kafesoğlu 1996: 56-57). H. W. Bailey (1938), Maenchen-Helfen (1961), E. G. Pulleyblank (1962) gibi bilginler Hunların Türklüğünü kabul etmez. Bailey, bazı Hunca özel isim ve kelimeleri İran diliyle; Pulleyblank ise Yenisey Ket diliyle açıklamak eğilimindedir (Golden 2002: 46-47). P. Golden ise Hunların "biraz Avrupai karışımı olan Moğolsu nüfus"tan doğduğunu düşünmektedir (Golden 2002: 46). Z. V. Togan, İ. Kafesoğlu, B. Ögel gibi Türk tarihçileri ise Hunların Türk olduğundan şüphe etmezler (A. B. Ercilasun). С другой стороны, что касается языка гуннов, в течение долгого времени западные ученые считали, что это язык финно-угорский. Это мнение основывалось на родстве гуннов и Oungri (Ougri). Но в конечном счете это мнение сменилось на мнение о принадлежности его к тюркским языкам. Основой последнему послужило исследование лексики гуннов, а также язык чувашей, которых считают потомками гуннов (Ю. Тайшан). Məlum olduğu kimi, Orta Asiyada ilk dəfə olaraq mütəşəkkil və böyuk bir imperiyanı çinlilərin Hiun-nu adlandırdıqları qövm qurmuşdur. Elm aləmində bu qövmün türk mənşəli olduğu qəbul edilmişdir. Çin qaynaqlarının göytürklərin, uyğurların və qırğızların Hiun-nuların nəslindən olduqlarını göstərmələri bu xüsusda ən mühüm dəlillərdən biridir. Türk dövlət təşkilatının həqiqi qurucuları olan Hiun-nular e. ə. III əsrin sonlarında qonşuların çəkindiyi qüvvətli bir qövm halına gəldilər. E. ə. 209-cu ildə çinlilərin Mao-Tun (yəni Mətə) adlandırdıqları şəxs bu qövmün hökmdarı oldu (F. Sümər). M.Ö. XII. yüzyıldan daha eski olduğu düşünülen ve tarih sahnesinde ilk Hunlarla anlatılmaya başlanan Türk tarihi, Orta Asya dediğimiz uçsuz bucaksız bölgede göçebe atlı kültür olarak yüzyıllar boyunca töre ve geleneklerini muhafaza etmeyi başarmıştır. Atlı kültür, Minussinsk bölgesinde, Tagar Gölü ve adasının, Altaylarda ise Mayamir bozkırının adını taşımıştır (M. Özkartal). Според нас тази хипотеза не само като цяло е прекалено обща и недостатъчно точна, но и съвсем определено и обектно-неадекватна и невярна, защото през Късната Античност тюркските племена и народи отдавна вече са се разделили и обособили до основните си групи и подгрупи, а повечето от тях дори и до отделните си племена, родове и колена. Именно поради това приемането на хунну/сюнну за тюрки и наименоването им съответно чрез етнонима тюрки е прекалено общо и ги поставя в една плоскост с всички останали тюркски племена и народи, без обаче да разкрива изконно-присъщите им специфично-характерни черти и особености. Едно от безспорно-неопровержимите свидетелства и доказателства за това, че хунну/сюнну са тъкмо прабългари/болгари, се крие в прабългарските имена и думи в древнокитайските летописи. При това известна част от тези имена и думи се характеризират със силно диференциращите и същевременно идентифициращите ги именно и единствено само като прабългарски, фонетични белези Ре/Ле (G. Clauson). Или както се изразяват други изследователи, българите са продължители на хунну, а техният ЛиР-език носи основните черти и белези на тюркския праезик в по-голяма степен, отколкото „общият тюркски език”: Many nations have tried to assert themselves as ethnic or cultural successors to the Huns. For instance, the Nominalia of the Bulgarian khans may indicate that they believed themselves to have been descended from Attila. The Bulgars certainly were part of the Hun tribal alliance for some time, and some have hypothesized that the Chuvash language (which is believed to have descended from the Bulgar language) is the closest surviving relative of the Hunnic language [Huns 2013, 3-4]. …and the sound change -ş- > -l- as in taulai „hare” from Turkish tavışğan. …Turkish *kurlağçi from (11th century Khakani) kurşa:ğ „belt”, which would be *kurlağ in an „l/r” dialect of Turkish… [Clauson 2009, 116-121]. Ligeti'nin bu itirazına şöyle yanıt verilebilir: Bir kez *l-ş değişmesi bütün lehçelerde meydana gelmiş değildir. Bu değişme yalnızca Ana Türkçede olmuş, batıda konuşulan Kuban, Tuna ve Volga Bulgarcaları ile bugünkü Çuvaşçanın atası olan Bulgarcada *l sesi > l'ye değişmiş ve l' ile bir ve aynı olmuştur. Bu nedenle, Doğu Hunca adı verilen Ana Türkçenin konuşulduğu doğu bölgelerinde de *l > ş ses değişmesine uğramamış Ana Bulgarca türünde l- ve r- lehçeleri var olabilir. Kuzey Çin'de devlet kuran T'opa ya da Tabgaçların dili de büyük bir olasılıkla bir l- ve r- lehçesi idi (bk. Clauson, ‘Türk, Mongol, Tungus’, Asia Major, VIII, s. 116). l' > ş ses değişmesinin 4. yüzyıldan önce, örneğin Milat sıralarında gerçekleştiği düşünülüyorsa, 4. yüzyıl başlarında Doğu Huncanın konuşulduğu bölgelerde, özellikle kuzey Çin'de, z- ve ş- lehçeleri yanında Ana Çuvaşça ya da Ana Bulgarca tipinde r- ve l- lehçeleri de var olmuş olabilir (T. Tekin). The Hunnic language is an extinct language of the Huns. The record of the language is sparse, and its relationship to other languages is controversial. Previously, Hunnic was considered an Altaic language, related to the present-day Chuvash language. Today however both languages are classified as members of the western branch of the Turkic language family. The probability, that Hunnic was a Turkic language, arises from comparison of Hunnic names and words to that of Turkic names and words, some recorded from certain artifacts. 1997 edition of the Encyclopaedia Britannica reasons that "It is assumed that the Huns also were speakers of an r- and l-type Turkic language and that their migration was responsible for the appearance of this language in the West. The r- and l-type language is now documented only by Chuvash, a language considered as a descendant of a Volga-Bulgarian language. The rest of the Turkic languages are of the z- and s-type" (Hunnic Language). Bütün Hunların olmasa bile en azından Doğu Hunlarının Türkçesi bir l-r Türkçesi idi. Ş yerine l, z yerine r kullanılması daha sonraki Bulgar ve Çuvaş Türklerinin özelliğidir. Moğolca da bir l-r dilidir. Bulgar ve Çuvaşlar dışındaki bütün Türklerin dili ş-z Türkçesidir. Bulgarların Türk dili tarihinde özel bir yeri vardır. Bulgar Türklerinden kalan dil malzemesi çok olmamasına rağmen eldeki malzeme bazı önemli özellikleri belirlemeye ve Bulgar Türkçesinin, bugün yaşamakta olan Çuvaş Türkçesiyle ilişkisini ortaya koymaya yetmektedir. Bulgar Türkçesiyle onun bugünkü temsilcisi sayılan Çuvaş Türkçesi, diğer Türk lehçelerinin hiçbirin de bulunmayan bazı özellikleriyle Türk lehçeleri arasında farklı ve özel bir yer tutar (A. Ercilasun). The Bulgar state in Europe emerged on the remnants of the Hun Empire, and early Bulgar traditions, namely The List of Bulgar Princes, starts with rulers of the Huns. Thus, it is customary to accept the Bulgar entity as a continuation of the Huns. The linguistic relation is, however, above this political connection. Of the two main branches of Turkic, the Bulgar dialect (or LiR as it is linguistically expressed) is believed to represent the basic features of Proto-Turkic more than Common Turkic, the second branch. Hunnic is thus associated with the earlier Turkic speech, that is, the Bulgar dialect, in contrast to the more recent Common Turkic (O. Karatay). Mainstream scholarship place the Bulgar language among the "Lir" branch of Turkic languages referred to as Oghur-Turkic, Lir-Turkic, or, indeed, "Bulgar Turkic" as opposed to the "Shaz"-type of Common Turkic. The "Lir" branch is characterized by sound correspondences such as Oghuric r versus Common Turkic (or Shaz-Turkic) z and Oghuric l versus Common Turkic (Shaz-Turkic) š. As was stated by Al-Istakhri "the language of Bulgars resembles the language of Khazars". The only surviving language from this linguistic group is the Chuvash [bulgar Language 2012, 1]. Но прабългарските думи и имена в древнокитайските летописи съдържат в себе си и още един, не по-малко съществено-важен диференциращ и идентифициращ ги именно като такива фонетичен признак. Този фонетичен признак е началният звук д в прабългарската титла Davğu например. Този начален звук е пряко продължение на същия звук в тюркския праезик и на него в огузотюркските езици противостоят звуковете й и дж. Началният звук д се наблюдава в късноантичния североизточноевропейски хидрнм Δάϊξ като най-старото българско наименование на р. Урал; в квболг. *дурган, дохия и в дунавско-прабългарския език в лицето на äîõòîðú "възглавница" [СлДСЯз, 183], а така също и в календарно-цикловото наименование Дилом - год. Змия, срещу тур. yılan или каз. жылан [ЭСТЯз-дж-й, 277, вж. и срв. Щербак 1970, 158-161; Мухаметшин, Хакимзянов 2012, 1-3], но още и в мли Δονάτ като име на сановник от рода на хан Атила: I suggest that this is Turkish, teŋri: kutu: *davğu: ”his divine Majesty, the Yavğu”. *Davğu: is a good pre-8th century form of yavğu:, a word with a long history; by the 8th century it was usually only a very high title, having been deposed from the top position by kağan, a word which is first found among the Hsien-pei (G. Clauson). Hsiung-nu şan-yü < *dian-gịwo = *d'abgu, *cabgu = ET yabgu. Hsiung-nu ç'eng-li ku-t'u şan-yü söz öbeğindeki üçüncü sözcük araştırıcılarca genellikle Eski Türkçe yabgu ünvanı ile bir ve aynı sayılmıştır. Bu sözcük Çin kaynaklarında hiep-ho (<’ğiep-gu) diye de yazılmıştır (Doerfer, TEMN, IV:128). Buna göre, birinci yazım *cabgu’yu ikinci yazım ise *yabgu’yu yansıtır. Bu sözcüğün başka bir yazımı da çe-hu’dur (Doerfer, TEMN, IV:130). Bu yazım da birinci yazım gibi /c/ ile başlayan bir *cebgu ya da *cabgu biçimini yansıtmaktadır. Bu /c/’li biçim sözcüğün Arap ve Fars kaynaklarındaki cabgu, cebu, cibu biçimlerine (Doerfer, TEMN, IV:130-132) çok yakındır (T. Tekin). Остается Yayïq, название реки Урал до времени, когда она получила свое новое название от царицы Елизаветы. Yayïq, полагется, тюркским назанием, в виде Δάϊξ, как Птолемей называл реку. Тюркологи и алтайисты не могут соглашаться по поводу того, что скрывается за словом Δάϊξ. Marquart предположил, что делта отражает смягченную букву d; Притсак думает, что она стоит за фрикативно звучащей глухой согласной буквы; Менгес принимает ее за взрывно звучащей согласной и Поппе - за шипящей ž; даже обсуждалась возможность того, что делта транскрибирует y. Менгес выводит Yayϊq из yay-, «расширять»; yayϊq должен был иметь значение «расширять». Лигети отмечает, что глагол имеет два варианта; yad > yaδ-, yas-, yai- и т.д. и yan- > yai-, yan-; он соединяет название реки со вторым вариантом, но отрицает, что она когда-либо была как *dayϊq. По его мнению, начальная буква y- стала d- при произношении слова иранцами, которые передали название грекам. Следуя за Räsänen, Серебрянников постулирует оригинальный yayïq, но народом, на чьем языке y- превратилась в d-, были дунайские булгары (О. Дж. Маенхен-Гельфен). Ogur lehçesindeki diğer bir ayrılık da söz başındaki y yerine d soylenmesidir (mesela, yılan-dilom vb.). Eski Grek coğrafyacısı Ptolemaios (M. 160-170) Hazar denizine dökülen Yayık nehri(bugün Ural nehri. Asıl Türkce ad 18. asır 2. yarısında Ruslar tarafından değiştirilmiştir)'nin adını Daih (aix) şeklinde belirtmiştir ki, bu ad Bulgarların atalarının M. 2. yuzyılda Batı Sibirya'da İtil (Volga)'e doğru uzanan bozkırlarda yaşadıklarını belgelemektedir (İ. Kafesoğlu). След това, което се каза малко по-горе за лекс. туркан, и подминавайки с напълно заслужено-основателно мълчание предпоследните приблизително-повърхностни заключения и твърдения, нека все пак конкретизираме още малко така предложеното обобщение за нейните български черти и особености, като отбележим, че беззвучните съгласни звукове в строежа на така записаната в изворите дума безспорно са собствено източноарменска субституция, именно поради което оригинално-първичната болгарска форма трябва да има вида *дурган, началният звук на което е типично болгарско съответствие на огузотюркския зв. й, налице също така и в днболг. дилом от Именника на българските ханове, както и в известното още от Менандър (VІ в.) в гръцка транскрипция квболг. δόχια, δόγια със старотюркско съответствие йог и с такива значения в тюркските езици изобщо като “похороны, погребение; поминание, печаль, траур; кладбище, бугорок на могиле, могила, курган”, но очевидно заето през същата епоха и в средновековния алански език, откъдето пък е развито в съвременното осет. doğ “скачки в память умершего”, което проф. В. Абаев обаче неясно защо определя много неточно като “древен принос в аланския език от средноазиатските тюркски езици”. По словообразувателна структура и като цяло лекс. *дурган е производно с помощта на суф. -ган от болгарския глаголен корен *дур-, огузотюркското съответствие на който е гл. йоры-, в семантиката на които пък са такива значения като “идти, ходить; ездить; двигаться; бежать; мчаться; нестись; спешить; идти быстро, галопом”, така че в края на краищата прекалено общо-приблизително и много неточно е наименоването и определянето на българите от това време единствено и само като “кочевники” (А. Амброз), когато езиковите данни позволяват и дори налагат тяхната етнолингвистическа конкретизация като тюркобългари, т.е. българи по принцип, и болгари, т.е. прабългари в частност [Добрев 2005, 457-458]. Uzak Batıda bulunan, VI veya VIII ḏ- (> y-) sesinin mevcut olduğuna dair kanıtlar, oldukça yetersiz, fakat kesindir. Bizanslı bir yazar olan Menander Protector, 'cenaze ziyafeti' anlamını taşıyan VI Türkü'ye ait ḏoğia (şüphe yoktur ki bu devirde Yunanca ‚delta‛ ötümlü, sızıcı bir diş sesi ve ‚gamma‛ ise ötümlü, gırtlaksıl sürtünmeli bir sestir) kelimesini kaydetmektedir. Açık bir şekilde görülmektedir ki, bu kelime tam olarak aynı anlamı taşıyan VIII Türkü yoğ (veya yo:ğ?), XI Hak. yo:ğ (Kaş. III 143) kelimesidir. Diğer kanıtlar ise doğrudan ve dolaylı olarak Proto-Bulgar'lardan gelmektedir. Proto-Bulgarlara ait dil malzemesinin bir kısmı Pritsak’tan (1955, s. 43) alındı. İlk Bulgarca hükümdar adları listesinde (VII sonları olarak tarihlendirilebilir) 12 yıllık hayvan döngüsüne dayanan takvimde yılan yılı ḏilom (tabii ki yine sızıcı ḏ ile) olarak adlandırılmaktadır ki bu kelimenin VIII/IX Türkü'deki yıla:n kelimesi olduğu açıktır. Eski kilise Slavcasındaki ḏoxtor 'yastık' kelimesi belki Proto-Bulgar'lardan ödünçlenmiş bir kelimedir ve bu kelime pek çok anlamıyla birlikte yoğdu: kelimesinin (bk. dipnot 4) daha erken bir şekli olabilir. Benzer bir şekilde Macarca dió 'fındık' kelimesinin, aynı anlamdaki XI Hak. yağa:k (Kaş. III 29) kelimesinin Proto-Bulgarcadaki şeklinden oluştuğu iddia edilmektedir. Yukarıda yapılan açıklamalara göre bu durum, XIV Bulgar dilinin, diğer pek çok dille karşılaştırıldığında, daha uzun süre -ḏ-'yi korumuş olmasıyla ilgili olabilir [Clauson 2013, 190]. Δονάτ-. The word *donát corresponds to the Turkic generic word for horse, yonat ~ yont, yund, etc.; see OT Inscr. yont, OT Brahmi yunt ~ yund, MTÜ Käsg. yond, Qipcaq/Golden Horde (ca. 1342-1357) yont (ёнтя літа 'in the horse year'). Some Middle Turkic (Abu Haiyän, 1312) and older Ottoman texts spelled the word dissyllabically, the latter with the vowels written plene: يونات yonat. The initial consonant, in Greek spelled with δ, was probably d. The initial d- is attested in Danube-Bulgarian, e.g., δυγε- {dügä-) 'to finish.' [Pritsak 2013, 437]. При това положение, щом като езикът на централноазиатските хунну/сюнну е прабългарски, то повече от очевидно и окончателно-безапелационно, и самите хунну/сюнну са единствено и само прабългари. Orta Asya Hunlarının dili Bolgar, dolayısıyla kendileri de yalnız ve yalnız Bolgardır. Язык хунну/сюнну болгарский, следовательно, и они самые являются болгарами.

ИМХО: само по себе слово ТАМГА тюркское, где корень ТАМ означает обжигание, выжигание. В казацком тамыздық (у нас диалект - тамызық) - растопка. Надо спросить у уважаемого Ара и др. И В А Н Д О Б Р Е В ПОТОМЪК НА ПРАБЪЛГАРСКИЯ ДИНАСТИЧЕН РОД ДУЛО ОСНОВАВА ТУРСКАТА ДЪРЖАВА (п ъ р в а ч а с т) The Huns are the immortal topic of human pioneering spirits Наред с това, понастоящем в литературата господства не особено вярно-точното и обектно-адекватното схващане, че тамгата като знак за принадлежност води своя произход от монголите. Тя обаче се появява и започва да се разпространява много преди монголите да излязат на историческата сцена, а се и използва при народи, които никога не са били в пряк етнолингвистичен контакт с тях. Затова, имайки предвид етнолингвистичната ситуация в Централна Азия през Късната Античност, трябва да допуснем, че в действителност самите монголи заимстват тамгата от прабългарите сюнну, а те пък от своя страна - от източните иранци.Доказателството за това е не само етимологията на думата, която в източноиранските езици би трябвало да има формата *daghma с кореновото лексикално значение “горя, обгарям”, преминало и запазено например и в турския език в гл. dağlamak “горя, обгарям; жигосвам”, но така също и дори и преди всичко категорично-неоспоримият факт, че тъкмо китайските военни съставят първия в Света каталог на тамгите на конете на отделните прабългарски племена, от които през VII-IХ в. те се снабдяват с такива: http://bolgnames.com/Images/Osmanids_1.pdf

Язык хунну/сюнну болгарский, следовательно, они являются болгарами: И В А Н Д О Б Р Е В ПОТОМЪК НА ПРАБЪЛГАРСКИЯ ДИНАСТИЧЕН РОД ДУЛО ОСНОВАВА ТУРСКАТА ДЪРЖАВА (в т о р а ч а с т) (Первая часть: http://bolgnames.com/Images/Osmanids_1.pdf ) The Huns are the immortal topic of human pioneering spirits (Хуните са безсмъртната тема на прогресивния човешки дух!) Hunlar ise Türk tarihinde bilinen ilk teşkilatlı siyasi örgütlenmeyi oluşturmaları açısından ayrı bir yere sahiptir. Bulgarların Türk dili tarihinde özel bir yeri vardır. Bulgar Türklerinden kalan dil malzemesi çok olmamasına rağmen eldeki malzeme bazı önemli özellikleri belirlemeye ve Bulgar Türkçesinin, bugün yaşamakta olan Çuvaş Türkçesiyle ilişkisini ortaya koymaya yetmektedir. През Късната Античност тюркските племена и народи отдавна вече са се разделили и обособили до основните си групи и подгрупи, а повечето от тях дори и до отделните си племена, родове и колена. Именно поради това приемането на хунну/сюнну за тюрки и наименоването им съответно чрез етнонима тюрки е прекалено общо и ги поставя в една плоскост с всички останали тюркски племена и народи, без обаче да разкрива изконно-присъщите им специфично-характерни черти и особености. Едно от безспорно-неопровержимите свидетелства и доказателства за това, че хунну/сюнну са тъкмо прабългари/болгари, се крие в прабългарските имена и думи в древнокитайските летописи. При това известна част от тези имена и думи се характеризират със силно диференциращите и същевременно идентифициращите ги именно и единствено само като прабългарски, фонетични белези Ре/Ле (G. Clauson). Или както се изразяват други изследователи, българите са продължители на хунну, а техният ЛиР-език носи основните черти и белези на тюркския праезик в по-голяма степен, отколкото „общият тюркски език”: Many nations have tried to assert themselves as ethnic or cultural successors to the Huns. For instance, the Nominalia of the Bulgarian khans may indicate that they believed themselves to have been descended from Attila. The Bulgars certainly were part of the Hun tribal alliance for some time, and some have hypothesized that the Chuvash language (which is believed to have descended from the Bulgar language) is the closest surviving relative of the Hunnic language.[18] [Huns 2013, 3-4]. …and the sound change -ş- > -l- as in taulai „hare” from Turkish tavışğan. …Turkish *kurlağçi from (11th century Khakani) kurşa:ğ „belt”, which would be *kurlağ in an „l/r” dialect of Turkish… [Clauson 2009, 116-121]. Ligeti'nin bu itirazına şöyle yanıt verilebilir: Bir kez *l-ş değişmesi bütün lehçelerde meydana gelmiş değildir. Bu değişme yalnızca Ana Türkçede olmuş, batıda konuşulan Kuban, Tuna ve Volga Bulgarcaları ile bugünkü Çuvaşçanın atası olan Bulgarcada *l sesi > lʹye değişmiş ve l¹ ile bir ve aynı olmuştur. Bu nedenle, Doğu Hunca adı verilen Ana Türkçenin konuşulduğu doğu bölgelerinde de *l > ş ses değişmesine uğramamış Ana Bulgarca türünde l- ve r- lehçeleri var olabilir. Kuzey Çinʹde devlet kuran T’opa ya da Tabgaçların dili de büyük bir olasılıkla bir l- ve r- lehçesi idi (bk. Clauson, ‘Türk, Mongol, Tungus’, Asia Major, VIII, s. 116). lʹ > ş ses değişmesinin 4. yüzyıldan önce, örneğin Milat sıralarında gerçekleştiği düşünülüyorsa, 4. yüzyıl başlarında Doğu Huncanın konuşulduğu bölgelerde, özellikle kuzey Çin’de, z- ve ş- lehçeleri yanında Ana Çuvaşça ya da Ana Bulgarca tipinde r- ve l- lehçeleri de var olmuş olabilir (T. Tekin). The Hunnic language is an extinct language of the Huns. The record of the language is sparse, and its relationship to other languages is controversial. Previously, Hunnic was considered an Altaic language, related to the present-day Chuvash language. Today however both languages are classified as members of the western branch of the Turkic language family.[1][2] The probability, that Hunnic was a Turkic language, arises from comparison of Hunnic names and words to that of Turkic names and words,[3] some recorded from certain artifacts.[4] 1997 edition of the Encyclopaedia Britannica reasons that "It is assumed that the Huns also were speakers of an r- and l-type Turkic language and that their migration was responsible for the appearance of this language in the West. The r- and l-type language is now documented only by Chuvash, a language considered as a descendant of a Volga-Bulgarian language. The rest of the Turkic languages are of the z- and s-type" (Hunnic Language). Bütün Hunların olmasa bile en azından Doğu Hunlarının Türkçesi bir l-r Türkçesi idi. Ş yerine l, z yerine r kullanılması daha sonraki Bulgar ve Çuvaş Türklerinin özelliğidir. Moğolca da bir l-r dilidir. Bulgar ve Çuvaşlar dışındaki bütün Türklerin dili ş-z Türkçesidir. Bulgarların Türk dili tarihinde özel bir yeri vardır. Bulgar Türklerinden kalan dil malzemesi çok olmamasına rağmen eldeki malzeme bazı önemli özellikleri belirlemeye ve Bulgar Türkçesinin, bugün yaşamakta olan Çuvaş Türkçesiyle ilişkisini ortaya koymaya yetmektedir. Bulgar Türkçesiyle onun bugünkü temsilcisi sayılan Çuvaş Türkçesi, diğer Türk lehçelerinin hiçbirin de bulunmayan bazı özellikleriyle Türk lehçeleri arasında farklı ve özel bir yer tutar (A. Ercilasun). The Bulgar state in Europe emerged on the remnants of the Hun Empire, and early Bulgar traditions, namely The List of Bulgar Princes, starts with rulers of the Huns. Thus, it is customary to accept the Bulgar entity as a continuation of the Huns. The linguistic relation is, however, above this political connection. Of the two main branches of Turkic, the Bulgar dialect (or LiR as it is linguistically expressed) is believed to represent the basic features of Proto-Turkic more than Common Turkic, the second branch. Hunnic is thus associated with the earlier Turkic speech, that is, the Bulgar dialect, in contrast to the more recent Common Turkic (O. Karatay). Mainstream scholarship place the Bulgar language among the "Lir" branch of Turkic languages referred to as Oghur-Turkic, Lir-Turkic, or, indeed, "Bulgar Turkic" as opposed to the "Shaz"-type of Common Turkic. The "Lir" branch is characterized by sound correspondences such as Oghuric r versus Common Turkic (or Shaz-Turkic) z and Oghuric l versus Common Turkic (Shaz-Turkic) š. As was stated by Al-Istakhri "the language of Bulgars resembles the language of Khazars". The only surviving language from this linguistic group is the Chuvash [bulgar Language 2012, 1]. Но прабългарските думи и имена в древнокитайските летописи съдържат в себе си и още един, не по-малко съществено-важен диференциращ и идентифициращ ги именно като такива фонетичен признак. Този фонетичен признак е началният звук д в прабългарската например титла Davğu. Той е пряко продължение на същия звук в тюркския праезик и на него в огузотюркските езици противостоят звуковете й и дж. Началният звук д се наблюдава в късноантичния североизточноевропейски хидрнм Δάϊξ като най-старото българско наименование на р. Урал; в квболг. *дурган, дохия и в дунавско-прабългарския език в лицето на дохторъ "възглавница" [СлДСЯз, 183], а така също и в календарно-цикловото наименование Дилом - год. Змия, срещу тур. yılan или каз. жылан [ЭСТЯз-дж-й, 277, вж. и срв. Щербак 1970, 158-161; Мухаметшин, Хакимзянов 2012, 1-3], но още и в мли Δονάτ като име на сановник от рода на хан Атила: I suggest that this is Turkish, teŋri: kutu: *davğu: ”his divine Majesty, the Yavğu”. *Davğu: is a good pre-8th century form of yavğu:, a word with a long history; by the 8th century it was usually only a very high title, having been deposed from the top position by kağan, a word which is first found among the Hsien-pei (G. Clauson). Hsiung-nu şan-yü < *dian-gịwo = *d'abgu, *cabgu = ET yabgu. Hsiung-nu ç'eng-li ku-t'u şan-yü söz öbeğindeki üçüncü sözcük araştırıcılarca genellikle Eski Türkçe yabgu ünvanı ile bir ve aynı sayılmıştır. Bu sözcük Çin kaynaklarında hiep-ho (<’ğiep-gu) diye de yazılmıştır (Doerfer, TEMN, IV:128). Buna göre, birinci yazım *cabgu’yu ikinci yazım ise *yabgu’yu yansıtır. Bu sözcüğün başka bir yazımı da çe-hu’dur (Doerfer, TEMN, IV:130). Bu yazım da birinci yazım gibi /c/ ile başlayan bir *cebgu ya da *cabgu biçimini yansıtmaktadır. Bu /c/’li biçim sözcüğün Arap ve Fars kaynaklarındaki cabgu, cebu, cibu biçimlerine (Doerfer, TEMN, IV:130-132) çok yakındır (T. Tekin). Δονάτ-. The word *donát corresponds to the Turkic generic word for horse, yonat ~ yont, yund, etc.; see OT Inscr. yont, OT Brahmi yunt ~ yund, MTÜ Käsg. yond, Qipcaq/Golden Horde (ca. 1342-1357) yont (ёнтя літа 'in the horse year'). Some Middle Turkic (Abu Haiyän, 1312) and older Ottoman texts spelled the word dissyllabically, the latter with the vowels written plene: يونات yonat. The initial consonant, in Greek spelled with δ, was probably d. The initial d- is attested in Danube-Bulgarian, e.g., δυγε- {dügä-) 'to finish.' [Pritsak 2013, 437].

Казак, дррус. козак, из болгарского глагола каз- "двигаться, передвигаться, бродить" с помощи суф. -ак, так что первичное значение "передвигающийся, бродячий": http://bolgnames.com/Images/East.Bolgars.pdf стр. 298

http://bolgnames.com/Images/Osmanids_1.pdf

Нельзя ли перевести о чем ваша книга? Простите, неть возможности, но, наверно, читаете по-английски: http://bolgnames.com/Images/Treasure_1.pdf

Конечно, разные и это очень хорошо видно из надписи хана Денгиза: Ние не си спомняме дали Приск се среща или вижда Денгизих, на “приема” при Атила, той повече от сигурно вижда Ернак и дори и разпитва за него, но ако и в онези части от неговата хроника, които в момента на нас не са ни достъпни, въпросното име е изписано с два пъти гама, каквито изписвания вече сме виждали в други източници, то тъкмо това повторение обозначава ни повече, ни по-малко назализирания зв. н, така че и за нас Името трябва да се транскрибира като Денгиз, поради характерната за прабългарския език редукция на първата гласна, възможно също и като Дингиз, но независимо от това и във всички случаи за нас ще си остане много-много голяма загадка на каква база авторът заключава, че “имя сына Аттилы в форме Диггизих, включало, видимо, и титул”(!??) [1-7]. Не само поради това ние си позволяваме да внесем някои поправки и добавки в така изведената от оригиналния рунически надпис транскрипция, в резултат на което според нас този надпис в използуваната тук латинизирана графика трябва да получи вида Kiŋkeg Dengiz jikü käse! Kijü, čox-čox saxyŋil, gür Täŋrig! Съответно на тази транскрипция и в рамките и на основата най-напред на тюркските езици по принцип, централно-водещ компонент сред които за нас като най-близки и познати, са старият огузски език и новият турски език, и на болгарските езици и диалекти в частност, един от които е и прабългарският език, но по-точно, южнодунавският диалект, а може би диалекти на Аспаруховите българи, Надписът задължително получава следния превод на български език, а именно: Блюдото, от което да се храни хан Денгиз! Човече, бой се много от Него, могъщ е Тангра! Блюдо, для того что бы с него вкушал Денгиз-хан. Человек, особенно берегись, могуч Тенгри! http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf стр. 228

Транслитерация hunoq sadiqui asük xum Перевод: Шад Гуннов Хан Асук. Надпис болгарская: Миска, с которой кушал бы князь хуногов. Твърдението ни за прабългарската принадлежност на титл. шад се подкрепя и от хорезмографичния надпис на купата на прабългарски княз отпреди IV в. в Средна Азия: hunoq šad jqüi ačuq hum - Купата, от която да се храни князът на племето хунок [вж. и срв. Мухамадиев 2008,11-13]. http://bolgnames.com/Images/East.Bolgars.pdf

Кто такие хунуги? Болгарское племя оногуры.

Возможно показать все тамги яснее и какая там атрибуция?

Старая цитата из Плетневой по поводу могилы Кубрата: "Основным был, безусловно, доклад Б. И. Маршака и З. А. Львовой «Перещепинское сокровище». Эти в высшей степени добросовестные исследователи, несмотря на все свое уважение к И. Вернеру, объективно оценили факты, указав, что часть вещей клада относится к концу VII — началу VIII в. Уже это говорит о невозможности отождествления клада с погребением хана Кубрата, умершего никак не позже 50-60-х годов VII в." [Плетнева С.А. Симпозиум «Сокровище хана Кубрата. Культура болгар, хазар, славян» (София, сентябрь 1989 г.)]. В монографии "Сокровища хана Кубрата. Перещепинский клад" (1997) группа иследователей этого клада (Залесская В.Н.,Львова З.А, Маршак Б.И,Соколова И.В, Фонякова Н.А. ) осторожно датирует его последней четвертью VII в. Датировка Плетневой весьма приблизительна и неточна, так как хан Кубрат скончался в 665 г.: Много добре се знае обаче, че тези междуособни борби не завършват в полза на вдовицата на Ираклий и сина му Ираклион: В то время император Константин (Ираклий) убит вельможами своей матери Мартины, которая ставит сына своего, Гераклеона, и возводит Константина, сына (Ираклия) Константина. Бележка на преводача: По воле Ираклия, выраженной в его завещании, престолом его должны были управлять Константин III, старший сын от первой его жены Евдокии, и Ираклий от второй жены, Мартины, что действительно и исполнилось, хотя и против желания последней, старавшейся удержать престол за Ираклеоном. Впрочем Константин, человек больной и слабый, вскоре умер. В его смерти стали подозревать Мартину, которая, если верить молве, отравила его. На это самое обстоятельство и делает указание наш Вардан (Вардан). Това в никакъв случай не бива да се тълкува в смисъл, че Кубрат изчаква и следи откъде духат ветровете, за да премине на едната или другата страна. Той просто вижда много добре накъде вече клони везната на интересите на Византия и единственото, което му предстои да направи в случая е да спаси от мъчителна смърт семейството на приятеля си. Така че никак не е изключено изящно-разкошната огърлица от златни монети, сечени при Констант, да му е подарена лично или пък най-малкото изпратена като подарък тъкмо от този император: Царь Ираклий с горя, которое охватило его из-за разорения ромеев, отправился в свою столицу, заболел и умер. Он процарствовал вместе с сыном двадцать восемь лет (СирХрон). Но дори и тези монети да не са точно подарък за Кубрат и както си проличава от специално-индивидуалните проучвания на самия А. Комар [2010а], все пак гръцката валута изобщо и монетите на Констант II по-специално се разнасят доста лесно и бързо по Северното Причерноморие, пък дори и много по-насевер, така че няма никакви пречки и причини Кубрат да не ги е получил и по други пътища дори и в последните мигове от живота си: Золотая монета с пробитым в ней отверстием использовалась как украшение. Византийский солид Константа II выпуска 646-651 гг: на лицевой стороне погрудно изображен император в диадеме, одетый в хламиду, застегнутую фибулой с правой стороны, держащий в правой руке державу с крестом. Солиды времени единоличного правления Константа II выпуска 642-646 гг представлены в Перещепине (Залесская В.Н. и др., 1997, кат. М51-69, с. 20), Новых Санжарах (Семенов А. И., 1986а, с .96) и разрушенном кургане из Екатеринославской губернии (Голенко К.В., 1956), но это неполновесные экземпляры и подражания. Географическое расположение погребения из Журавлихи всего в 90 км к югу от Киева очень примечательно. В широком значении – это регион Поросья, традиционно рассматривавшийся в советской историографии как “оплот” славянства и историческое ядро древнерусского государства. Но при ближайшем рассмотрении погребение обретает и культурный, и исторический контекст [3-5]. http://bolgnames.com/Images/East.Bolgars.pdf

Я упомянул работы Новосельцева и Комара, а также распостранение перещепинской археологической культуры, которую российские и украинские исследователи свзывают с хазарами. Какие вам хазары, когда там могила болгарского хана Кубрата и это признает весь мир, в том числе и русские учены: Съвсем в края на VΙΙ в. под натиска от изток на хазарите по-голямата част от кавказските прабългари се изтеглят, преминават Днепър и част от тях под предводителството на самия хан Кубрат, брат му хан Шамбат и най-големия му син Бат-Баян се установяват по прилежащите земи. Специално хан Кубрат, който се изтегля последен, не преминава реката, а остава чак до края на живота си на нейния ляв бряг, на родна българска земя. Тази земя обаче вече е в границите на хазарската държава, защото оставащите на изток от Днепър прабългарски родове и племена приемат да станат васали на хазарите, но само и само да останат на нея: Отделившись от Западнотюркютского каганата, Хазарское царство могло сохранить свою роль в качестве наследника тюркютского государства только посредством быстрого увеличения своих сил за счет присоединения соседних племен, в первую очередь родственных, но враждебных хазарам болгар. В письме хазарского царя Иосифа о подчинении болгар говорится как о начале Хазарского царства: «У меня записано, - сообщает царь Иосиф, - что когда мои предки были еще малочисленны, всесвятой, - благословен он, - дал им силу, мощность и крепость. Они вели войну за войной со многими народами, которые были могущественнее и сильнее их. С помощью божьей они прогнали их и заняли их страну, а некоторых из них заставили платить дань до настоящего дня. В стране, в которой я живу, жили прежде в-н-нт-р'ы. Наши предки, хазары, воевали с ними. В-н-нт-р'ы были более многочисленны - так многочисленны, как песок у моря, но не могли устоять перед хазарами. Они оставили свою страну и бежали, а те преследовали их, пока не настигли их, до реки по имени Дуна. До настоящего дня они расположены на реке Дуна и поблизости от Кустандины, а хазары заняли их страну до настоящего дня». Болгары оказали хазарам упорное, но разрозненное сопротивление. По-видимому, наибольшую активность в борьбе проявил Аспарух. Его орда, по данным «Армянской географии», занимала Гиппийские или Булгарские горы, находившиеся возле Волги, там, где эта река поворачивает к востоку и образует дельту с 70 рукавами. Скорее всего Гиппийские горы соответствуют Ергеням вместе со Ставропольскою возвышенностью. Здесь болгары граничили с хазарами и здесь испытали их первые удары. Потерпев поражение, часть болгар под начальством Батбая покорилась и составила группу подвластных хазарам Кубанских болгар, позже известных под названием «Черные болгары», что соответствовало их подчиненному положению. Память о них до сих пор сохранилась в имени одного из народов центральной части Северного Кавказа - балкарцев. Болгары, не желавшие подчиниться хазарам, бежали из своей страны, часть - на север, вверх по Волге, туда, где в дальнейшем возникла Волжская Болгария, а другая часть - на запад, в пределы Византийской империи. Последних вел туда Аспарух (М. Артамонов). На самата граница на новата българска държава завършва земния си път и именно тук, край днешното полтавско село Малая Перешчепина е и погребан нашият, всеобщобългарският скъп праотец, великият хан Кубрат, Курт, Куртъ, Κοϋρτος, Κούρτης, Κοβρᾶτός, Χουβρατις, Crobatus, Qetrâdes (Gy. Moravcsik) (†665) (М. Москов); основателят и дългогодишният владетел на кавказската прабългарска империя Велика България, която е втората след Западнохунската Империя на хан Атила/Авитохол европейска прабългарска държава: The discovery of a hoard in 1912 in the neighbourhood of Poltava near the village of Malaya Pereshchepina was not in itself a rare event, but in its wealth and diversity this hoard far exceeds all others. It is rightfully regarded as one of the richest finds from the period of the nomadic migrations. Dated to the period between the ancient world and the 7th century AD, the hoard is thought to have belonged to Kuvrat (or Kubrat), Khan of Great Bolgary. The treasure is uncommonly rich, consisting of over 800 pieces, mainly of gold (total weight over 25 kg) and silver (over 50 kg), including 16 gold and 19 silver vessels, a gold rhyton and the remains of another rhyton, the gold facing of a wooden jug, a staff with gold facing, a well-preserved iron sword with an end in the form of a ring and gold facing on the hilt and scabbard, fragments of swords and daggers, gold and silver parts of belts, gold jewellery - a torque, an earring, 7 bracelets and 7 rings with inlays of precious stones (amethysts, sapphires, tiger-eyes, garnets, rock crystal and emeralds), a necklace of gold Byzantine coins, plaques and coins which were for sewing onto clothing, and square gold plaques for the facing of a wooden funeral construction [Pereshchepina Treasure 2010, 1, вж. и срв. Артамонов 2011б, 1-2; Беляев 2010, 17; Симокат, 7-8, срв. Róna-Tas 2009, 3-4,15]. http://bolgnames.com...ast.Bolgars.pdf

Вы на совсем свихнулись, что ли, кто станет обсуждать очевидные вещи? Видите ли, хамство не украшало еще ни одного профессора. А вы вместо того, чтобы дать аргументированный ответ начинаете хамить. И еще, ни одного профессора не украшала узость мышления (это я о вашем гипертрофированном стремлении привязать булгар к чему ни попадя). Какие еще аргументы, мало ли вам все то, что я уже опубликовал? Читайте и соображайте, а не обижайте, укрывая себя за маску анонимности: http://bolgnames.com/text/Alem.html http://bolgnames.com/text/Avitohol.html http://bolgnames.com/Images/Bolgar.pdf http://bolgnames.com/text/Principles.html http://bolgnames.com/Images/East.Bolgars.pdf http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf

Подобные соображения должны быть части комплексного ономастико-компаративистического анализа, вроде http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf стр. 195.

АНТЫК, см. тур. онмак и причастие -дък?

По моему, надо перевести: 1. Чура Йепина, сделал Гомуз. 2. Кобуз, сделан от Йепин Чура.

Народностное название хунгар из болгарского самоназвания хунг, а то из болг. кун/хунь "белка" плюс мн.ч. -ар.