проф. Добрев

Этноним цзе, кит. Jie, в действительности, сокращение из кит. Buluojie, которое является китайской фонотактической интерпретацией булгарского этнонима Bulgar. Вполне основательно и справедливо, на неправомерности вообще тюркского прочтения и перевода Стишка, обращает внимание И. Л. Кызласов: Не по-успешно-смислени са разчитането и преводът на Двустишието за Пугу на основата на тюркските езици изобщо, на недопустимостта и неправомерността на които главно от историко-археологическа гледна точка, напълно основателно и справедливо, обръщат внимание някои изследователи (И. Кызласов), и то с много неграмотната презумпция, че са едно и също тюркският праезик и булгарският език, като и единият, и другият пък едновременно са по-късно и отделно-самостоятелно продължение на алтайския праезик (А. Дыбо). Точно това недомислие е гарнирано допълнително и от “гениалното прозрение”, че сюнну са ни повече, ни по-малко, само едни “ранни тюрки“, с което А. Дыбо изобщо не се стеснява от това да изплагиатства О. Прицак (вж. G. Clauson). От тук и много претенциозно-нарцистичното желание и цел “одним махом“ да се получи и “раннетюркское стихотворение, и доказательство тюркоязычности сюнну“ си остават чисто и просто едно много благородно, но твърде волунтаристично намерение, защото не се основават на реалната и реалистична хронология при разпада на тюркските езици, но най-вече и преди всичко, на изключително важното и съществено място и роля в този разпад на българските диалекти и езици, пък и още повече, на достатъчното познаване и използване на откритата в най-ново време и доказана именно като такава лексика и граматика на прабългарския език. We would like to point out more prominent evidence for the -r ending in the name Buluoji, which in fact creates a direct correspondence between the names Buluoji and Bulgar/Bular. This is the -n ending in the variants Poluohan/Poliuhan, Buliuhan, Buluojian and Bulugen, attested mostly in personal names. It is well-known that Chinese -n was frequently used to transcribe a foreign -r/l.[27] The most prominent example is perhaps the ethnonym Xianbei, widely believed to be a transliteration of *Srbi or *Serbi.[28] For example of terminal -r, see Pulleyblank’s reconstruction *Taxwar of the name Dayuan.[28] To the argument that this usage may have “died out” in the Middle Ages, let us point out numerous medieval attestations like “Samarkand” in Wei shu and “Farghana” in Tongdian.[30] In fact such usage continued to be observed during the Yuan and the Ming, in names like for Altai and for Altan Khan. Even today, it is still seen in modern Cantonese, amply demonstrated by the official Chinese transcription for the Timor Islands, and for Brunei. Also in our particular case, we note numerous -han endings, who medieval pronunciation directly indicates a consonant or gh in the final syllable [Chen 2014, 3]. Увлеченность идеей тюркоязычности центральноазиатских гуннов возродила в нашей науке попытку прочесть по-тюркски единственную зафиксированную «гуннскую» фразу - записанное иероглифами двустишье в 10 слогов, относимое к 328 г. и, согласно источнику, произнесенное буддийским монахом-гадателем Фоту Дэном на языке не самих гуннов, а варваров цзе. Умолчание о разборе этой ситуации Г. Дёрфером не избавляет от указанных им сложностей исторической критики китайской историографии даже автора, уверенного в том, что в этом случае мы «одним махом получаем и раннетюркское стихотворение, и доказательство тюркоязычности сюнну (или хотя бы некоторых племен в составе союза сюнну)» (Дыбо, 2006г. С. 55; 2007а. С. 75). О каком союзе сюнну можно, в самом деле, говорить для IV в., когда, согласно «Лян шу», «в период династий Вэй и Цзинь сюнну делились на несколько сотен, даже тысяч кочевий, каждое из которых имело свое название» (Таскин, 1984. с. 47), а династии гуннского рода Лю, создали два самостоятельных государства - Хань и Раннее Чжао (306-328 гг.)? Оба носили военно-феодальный характер и были многонациональны (см. подсчеты населения по народам у B. C. Таскина - 1989. С. 20). Полководец Ши Лэ, происходивший из цзе и первоначально бывший союзником гуннов в борьбе с китайским государством Цзинь, уже с 319 г. стал их лютым врагом. Каким образом в этих условиях через речь цзе можно постичь язык гуннов-сюнну - загадка29. Следуя источникам, прекрасный китаист B. C. Таскин был убежден в том, что «цзесцы составляли одно из сюннуских кочевий и выделились из кочевья цянцзюй», т.е. из 19 других кочевий, живших на внутренней территории Китая. Судя по логике построения текста, к гуннскому сообществу относила цзе и синолог Л. B. Симоновская (1974. С. 54). B. C. Таскин же нередко не только приравнивал цзе к гуннам (сюнну), но даже и привлекал к характеристике первых черты культуры вторых («О сюнну, а значит, и о цзесцах Сыма Цянь писал...» и т.п.). Единственную известную фразу, записанную на языке цзе с китайскими пояснениями чуждых слов, Всеволод Сергеевич, не включивший содержавшую ее главу 95 в свои переводы из «Цзинь шу», также относил к языку сюнну (Таскин, 1990. С. 6-8, 10, 13, 15, 16, 18, 24, 25, 146; ср.: с. 180, прим. 59). В этом почтенный автор доверился прочтениям двустишия по-тюркски, предложенным рядом тюркологов и разобранных в книге И. Н. Шервашидзе, выдвинувшего также и собственное прочтение. Китаист B. C. Таскин был убежден в тюркоязычности центральноазиатских гуннов-сюнну, как и, сводя этнические отождествления разных эпох, был уверен в тюркоязычности неведомых в лингвистическом отношении динлинов (Таскин, 1968. С. 4, 117, прим. 1; 136, прим. 111; 1990. С. 168, прим. 158)31. Исследователь, как многие, считал неслучайным совпадение троичности деления северных варваров в древнем Китае (сюнну, дунху, сушэнь) с современным лингвистическим членением народов этих земель на тюрко-, монголо- и тунгусо-маньчжуроязычных (Таскин, 1984. С. 4, 55-62). Поэтому попытки лингвистов увидеть в обсуждаемой фразе тюркскую речь явились для синолога значимым доказательством принадлежности самих цзе к гуннам (Таскин, 1990. С. 7). Но источники настолько скудны и сложны, что однозначные суждения здесь вряд ли возможны. Показательно, что в предшествующей работе B. C. Таскин не смешивал цзе с гуннами-сюнну (1989. С. 5,6, 9, 12,20). Неслучайно и в дальнейшем мы встретим в обсуждаемом вопросе определенные колебания в позициях даже столь искушенного специалиста. В соответствии со сказанным, другие историки-китаисты различают цзе и гуннов. Исследователи считают цзе выходцами из Средней Азии, лишь оказавшимися на Срединной равнине «в процессе “переселения народов”. .. помимо сюнну, сяньбийцев, цянов и ди». Расселившись в Северном Китае, цзе стали юго-восточными соседями гуннов. В ряде случаев выходцы из цзе были сторонниками гуннских владык, но особое происхождение этих деятелей всегда оговаривается источниками. Тридцать лет, с 319 по 349 г. в Северном Китае существовало государство цзе - Позднее Чжао, враждебное гуннам34. Особенно значимо, что до событий конца III-начала IV вв. цзе, в отличие от гуннов и прочих «северных варваров», не имели ни политических, ни культурных контактов с Поднебесной и резко отличались от ее населения внешностью и обычаями (Крюков, Малявин, Софронов, 1979. С. 21, 22, 25, 26, 28, 71, 72, 256. Карты 2, 7). Стоит также обратить внимание на то, что среди северных народов лишь основатель династии Позднее Чжао цзе «Ши Лэ ввел у себя в государстве закон, предписывавший сжигать усопших» или «разрешил, по обычаю, сжигать трупы умерших». Мнению B. C. Таскина о буддийском происхождении обычая (1990. С. 26, 65) - при имеющихся свидетельствах присутствия буддизма в Северном Китае (1990. С. 103, 104, 123, 125, 180, прим. 59) - противостоит фраза источника: «в соответствии с традициями этого народа» (Крюков, Малявин, Софронов, 1979. С. 72). Согласно той же «Цзинь шу», в те времена сожжение умершего считалось у китайцев страшной посмертной карой (Таскин, 1990. С. 126, 143, 147, 207, прим. 54). Погребальные обряды центральноазиатских гуннов со времен Ю. Д. Талько-Грынцевича хорошо известны археологической науке, они также ничего общего не имеют с сожжением мертвых (Руденко, 1962. Гл. I; Коновалов, 1976а; Могильников, 1992. С. 259-263. Табл. 110, 111; Давыдова, 1996). Будучи выходцами из «Западного края», цзе имели совершенно иную внешность: «глубокие глаза», «высокие носы», «густые бороды». В трагическом 349 г. именно явное расовое отличие цзе от древних китайцев (как и от монголоидов гуннов) послужило основным признаком в ходе массовой их резни, учиненной по воле нового императора - китайца Жань Миня (Ши Миня) (Таскин, 1990. С. 16, 17, 119, 138; Крюков, Малявин, Софронов, 1979. С. 26, 256, 257). Число жертв достигло 200 000 человек (Барфилд, 2009. С. 174). Новая попытка прочтения знаменитого двустишия по-тюркски оставляет вопросы, которые не обойти серией допущений: предположительными фонетическими толкованиями иероглифической записи чуждой китайцам речи, основанными на реконструкциях пратюркского состояния (относящегося к той ли эпохе?) и предположениях о возможностях его передачи в древнекитайском. Пояснения, данные ответственной в своем деле исследовательницей к полученному ею тюркскому звучанию древнего прорицания, не скрывают догадки и допущения разного рода, касающиеся уже сферы самого тюркского языкознания (Дыбо, 2006г. С. 57-60; 2007а. С. 75-80). Велика ли при учете всего этого доля надежности? [Кызласов 2017, 19-26].

Ефталиты – булгарские сабиры, кит. сяньби, и язык у них – булгарский: БЪЛГАРИТЕ И ВЕЛИКАТА КИТАЙСКА СТЕНА The Huns are the immortal topic of human pioneering spirits Хуните са безсмъртната тема на прогресивния човешки дух! Сабирите, кит. Hsien-pi, сяньби, са другото голямо и могъщо прабългарско племе и съответно военно-племенно обединение на територията на Централна Азия, които в древнокитайските летописи се знаят като Xianbei, сяньби (Ю. Тайшан) и от които произлизат дори и цели китайски династии. Съдейки не толкова и единствено по оставената от тях малка пластика и апликация, няма как да се съгласим и приемем, че те имат “примитивна номадска култура“; да не се възмутим от неговото неразбиране, че „древните тюрки“ всъщност и фактически са централноазиатските българи, далечен потомък на коите се явява и самият той, а и най-после, да се примирим с неговото високомерно-пренебрежително отношение към българите, и негови предци (Л. Гумилев). Именно те основават на територията на Китай редица български държави, строят невиждани до тогава градове, като прилагат съвсем нови и непознати технологии (T. Baykuzu), изработват вълшебно-превъзходни златни апликации, ваят реалистични скулптури и фигурки на хора и коне, изписват будистките си пещерни храмове с чудно-красиви и все още много свежи рисунки (The New Whites); полагат основите на тежката кавалерия в частност и делението на войската на различни родове и видове въобще (В. Соёнов); създават императорската гвардия, започват предварителното военно обучение на войската, изобретяват, въвеждат в употреба и усъвършенстват все нови и нови видове въоръжение и снаряжение, разработват и прилагат нова бойна тактика (Л. Бобров, Ю. Худяков); откриват и въвеждат в употреба в Китай бронята на коня и конника и стремето (A. Dien), а сабирските по произход китайски императори са сред първите, които създават императорската гвардия [Кычанов 2016, 148]; тъкмо те държат първенството в металолеенето, металообработването и особено в обработката на златото, така че няма как да не бъдат признати за техническия гений на късноантичното и ранносредновековното Човечество, особено след техните недостигнати и ненадминати дълго време след това нововъведения и постижения в крепостно-обсадната техника (И. Добрев) [вж. и срв. Enoki 2017, 1-23]. 4) В западных летописях встречаются названия 14 гуннских племен, похоже, всем им можно найти соответствия в китайских хрониках. Большинство из них - племена из сяньби, некоторые - племена, покоренные сюнну: (12) Sabiroi - Сюбу[sio-pok], или просто транслитерация Сяньби[sian-pie]. Выше названные 8 - возможно все были племенами Сяньби. Перечисленные за ними китайские названия можно найти в записях "Вэй шу: Гуаньши чжи"(История Вэй: записи фамилий чиновников) в главе "Нажу чжу син" [Тайшан 2012, 24]. Chinese official historiography of the ancient and early medieval period used two generic designations for «barbarians» to the northwest: Hsiung-nu and Tung Hu. The Tung Hu or «Eastern barbarians» were known from the third century B.C.E., and later developed two branches: the Wu-huan, first mentioned in 78 B.C.E., and the Hsien-pi, documented from 45 C.E. Chinese historical phonology, which is now a precise and reliable discipline [9], allows us to reconstruct the ancient pronunciation of the two designations: these are *ahwar (= Avar) for the Wu-huan, and *säbir, säbär (> Sibir, hence Siberia) for the Hsien-pi [10] [Pritsak 2009, 2-3]. ...and the Proto-Mongolian Säbirs (Hsien-pi = Σάβιροι) [Pritsak 2013, 9-10]. Doğu Avrupa'ya gelmiş Ogur boylarından Sabirler önemli bir yer tutmaktadır. Bunların adı Orta Asya’da yaşadıkları zaman Çin kroniklerinde kaydedilmiştir. Uzmanlar Çin kroniklerinde Syanbi (hianbi, śjä-bi) biçiminde kaydedilmiş etnonimi Bizans kaynaklarındaki σαβιρ biçimiyle aynı olduğunu düşünmektedirler [Yegorov 2014, 4640]. Българският етноним сабир възниква и се образува в Минусинската котловина още преди началото на II хил. пр.н.е. на основата на индир. *sap-, от което със запазен вокализъм и атрибутивния суфикс -ta са стинд. saptá и авест. hapta и към което е прибавено пак индир. *är „мъж; род“, така че апелативът на етнонима *sap-är придобива значението „седемте рода“. Впоследствие втората съставка на композитата започва да контаминира с българския множествен суф. -ir, който я констелира, т.е. наслагва се върху нея и така се получава обликът *sap-ir. Гласната от суфикса озвучава предходната беззвучна съгласна, в резултат на което се стига до формата *sabir. Потвърждение на тази етимология е калкирането в по-ново време и в Средна Азия на сабирския вече етноним в болг. данту (А. Бернштам) от *дäнту „седем“ и срперс. ефталит, кит. Yada (Hephthalite Empire) или Yen-tai-i-li-t'o < *Yeptailitha, I-ta, I-t'ien [Enoki 2017, 4-14], от срперс. haft като наименование на същия етнос, а още в по-ново време и вече в Източна Европа, пак в болг. *денту могер, на основата на което се образува етним Dentumoger, запазен в унгарските средновековни хроники като собствено унгарско наименование на племето оногури (Ив. Добрев). Специално савирският език си е чист прабългарски език, при който в предисловие е запазено тюрк. *d, например табг. d'amçin (T. Tekin), докато в средисловие е съхранено тюрк. *t, което в огузотюркските езици например преминава в *й. Това най-добре се забелязва при съотнасяне на прабългарското по произход унг. kút „кладенец; яма” със засвидетелстваното в древнокитайските летописи и заетото още и в монголския праезик (А. Дыбо) сянб. *kituγči „убиец“, производно чрез деятелния суф. -či от именната основа на гл. *kit- „сека; коля; убивам“ и със съответствия в огузотюркските езици, например, тур. kıymak „рубить, резать; губить, убивать“ [TRSz, 547, вж. и срв. Бернштам 2013, 148-149; Гроссе 2008, 75-82; Грумм-Гржимайло 2014, 141-173; Гумилев 1994, 4-32; Дыбо 2013а, 185-191; Тайшан 2014, 8-9; Chen 2014a, 4-39; Enoki 2017, 29-57; Golden 2015, 146-147; ~*~2016, 69-76; History of Civilizations 2013, 313-315; Kafesoğlu 2013, 157-159; Kafeslioğlu 2008a, 6-8; Karatay 2013, 16-19; Cambridge History 2013, 259-260; Tekin 1993, 23-55; Togan 2014, 41; Toh 2013, 1-27; Xianbei state 2013, 1-3; Yegorov 2014, 4640-4641, срв. Karatay 2013, 18].

Очень странное заявление, потому что не лексика, а текст – самый достоверный и убедительный показатель происхождения и структурной типологии конкретного языка: So the transcription of the Poem for Pugu, before being written through the means of the Chinese hieroglyphs, fully acquires a certain form, within which its lexico-phonetical and grammatical components are being further motivated and proven: Süčig täligar Puguγ tоγuduγar Therefore the Poem for Pugu must be translated in the following manner, which best matches and repeats the logic and the course of the real events: If the commander-in-chief goes to war, The Pugu tribe will be defeated. The Poem for Pugu is the oldest and most precious fully-connected text in Bolgarian language, and by and large in Bulgarian and more generally in Turkic language. That is why it is one of the most powerful and extremely important testimonies and evidences for the Bolgarian origin and the ethnicity of the Central Asian Xiongnu: http://bolgnames.com/Images/Xiongnu.pdf http://turkologiya.org/saylar/2015-4/2015-4-6.pdf

Возможно, но может быть и усунский подарок булгарам: Към началото на последните десет века от преди Новата ера, източните иранци вече са разделени и обособени в две сравнително отделно-самостойни групи родове и племена – саките на запад и усуните на югозапад. През тази епоха и в рамките най-общо на иранско-тюркските контакти и взаимодействия, които някои изследователи определят като иранско-тюркска симбиоза (Ю. Худяков), прабългарите влизат в най-близко-тесен етнолингвистичен контакт и взаимодействие предимно с усуните, включително и вземане на роби военнопленници, размяна на заложници и даже сключване на династични бракове. По-специално, усуните са едно от племената, които каган Багатур покорява, когато основава империята си (Бичурин; С. Руденко) и те остават подвластни на българите почти до началото на Новата ера. Изглежда, епизод от вековните българо-усунски културно-исторически връзки и взаимодействия е избродиран върху губера, застлан най-отдолу в гробницата на български хан в Ноин-ула на 120 км от днешния Улан-Батор, Монголия. В първата сцена се разказва за ежедневието на усуните зороастрийци, които изпълняват свой религиозен ритуал, централно място, при който заема вдишването на хаома, приготвена от специален вид гъба. Във втората сцена е представена битката между нашественика българин и усуните, в резултат на която те са разгромени и покорени: сс. 47-48 - http://bolgnames.com/Images/Bagatur.pdf

А может быть это древний болгарский обычай „встревожение костей“? Можно публикации, если имеются?

Титул багатур – восточно-иранское заимствование в минусинском булгарском языке до 5-ого века до н.э. Он стал основой мужского личного имени Багатур, кит. Маодунь: Специфично-характерното и даже куриозно-любопитното за прабългарската титл. багатур е това, че още от най-дълбока древност, а и в по-ново време чак до края на Ранното средновековие, като нарицателно или собствено съществително име, пряко или косвено тя е разпространена в множеството диалекти и езици и се използва от голям брой племена и народи в границите на огромно-необятната територия от Северния ледовит океан до Индийския океан от север на юг и от Тихия океан, включително и в корейския език [Choi 2016, 6], до Атлантическия океан от изток на запад, в това число и в Мала Азия и Балканите [вж. и срв. ЭСТЯз-б, 82-85; Doerfer-2, 366-377]. Единственото логично обяснение на цялата тази невиждана и нечувана лингвистична чудесия е, че приблизително такъв в действителност е и ареалът на българските племена и народи през Късната Античност и Ранното Средновековие, в рамките на който те се разпространяват компактно-масово между Байкал и Рейн, но изолирано-спорадично чак до Корея и Япония на изток и Апенините, Скандинавския полуостров и Ирландия на запад. Източноиранската по произход прабългарска титл. багатур най-вероятно има за етимон източноиранския гл. *baγ- „to distribute, allot; give or receive portions”, съвр. baj-, baxš-, авест. bag- „предоставлять в качестве доли; назначать, определять; быть предоставленным в качестве доли, пая“, сегашна основа baž-, стперс. bag- „наделять, вылять“, согд. βaxš, βxt-, βγn-, пехл. baxš-, baxt, bōxtan „deliver”, хсак. būṣṣ-, būta- „давать, делить, распределять, оделять“, перс. baxšīdan „schenken“, всички от иран. *bag- „to distribute, allot; give or receive portions”, санск. bhájatiṃbhaktá-, bhága-, bhāgá „distribution, allotted portion”, ие. *bhag-. Неин апелатив пък е производното посредством средноперсийския деятелен словообразувателен суф. -tār нарсим *baγtar „distributor, who gives or receives portions”, зпдир. *baхtаr-, изтир. vaγdar- „тот, кто распределяеть, наделитель“, авест. baχtar „тот, кто предоставляет выделенную долю, часть, дань; тот, кто распределяет, выделяет долю, наделяет“, срперс. baхtār, bgʾtwr, пехл. bōxtār „deliverer”, от което е млим Bokhtar „Redeemer, saviour; Reliever of all trouble“, алан. бакатар, осет. bæğatyr/bæğatær „храбрый, богатыр“, санск. bhaktŗ „distributor of givts, bliss, riches”. На един по-късен етап от развитието на усунския език, първично-изходната форма *baγtar се ресемантизира и придобива значението „господар; господин“. В условията на частично усуно-българско двуезичие и от позицията на по-високия социален статус на българите добри войни, последното значение прераства и се променя в значението „храбрец, смелчага; юнак, герой; мъж, войн“. Същевременно на българска фонотактическа реинтерпретация се подлага и звуковата форма на лекс. *baγtar, където поради нетипичността за прабългарския език двуконсонантно съчетание -γt- първата затворена сричка се превръща в по-характерно-типичните за тюркския български език, две отворени срички, а последният зв. а най-напред се лабиализира до зв. о, който впоследствие се редуцира до зв. у и така се получава формата *baγatur. Именно тази форма се запазва непроменена в продължение на повече от десетина века от времето на нейното заемане и адаптация в централноазиатския прабългарски език през IV-III в. пр.н.е. до времето на нейната употреба в дунавския прабългарски език през IХ-Х в. [вж. и срв. Основы иранского языкознания 1979, 164; ~*~1981, 71-72; Сравнительно-историческая грамматика 2001, 560; Bailey 2016, 1-3; Bailey ect 2016, 1; Menges 1951, 93-95; Ramstedt 2015, 76-77; Skjærvø 2011, 117; Tekin 2016, 51; User 2016, 3-4; ЭСВхЯз, 100; ЭСИЯз-2, 45-54; ЭСТЯз-б, 82-85; AiWb, 923-924; Doerfer-2, 366-377; Names, 13, срв. Татаринцев 1987, 90-95; Choi 2016, 6-7; Абаев-1, 240-245; Фасмер-1, 183]: http://bolgnames.com/Images/Bagatur.pdf

Аффикс -t – и он является булгаризмом в монгольских языках: Последната съгласна при *šärekt в действителност е собствено-специфичното прабългарско мн.ч. -t, заето още през много древни времена не от согдийския (P. Golden), а доста преди Новата ера от източноиранския праезик, видно особено добре от неговото наличие в скито-сарматските племенни названия като Saudarajtai, Massagetai, Zakatai, където „колективно-множественият показател“ -t съответства на стиран. -tva или -ta, осет. -tæ [вж. и срв. Исаев 2016, 109]. Прабългарският множествен суф. -t е известен също така и на Кавказ в такива прабългарски имена като Б-л-г-д и В-н-н-тит от писмото на хазарския хакан Йосиф (П. Коковцев). Той е в употреба още и в Средна Азия, запазен е и при арабските хронисти (Бекри), както и в Централна Азия и то тъкмо в структурата на китайската форма Bugu-Bugut на първично-основния облик на българския етним болк/булк [Добрев 2008, 51-64; ~*~2016, 1-37, вж. и срв. Taşağıl 2016a, 190]. От своя страна този словоизменителен суфикс очевидно е прабългарска заемка в монголските езици, а така също и в някои от ранносредновековните централноазиатски езици, където обаче е рудиментарен, който негов статут се потвърждава от доста странното му „поведение”, заключаващо се в това, че се присъединява не към основата на думата, каквото по принцип е правилото в тюркските езици, а на мястото на нейния последен съгласен звук (С. Малов). The name Ašina also appears in the Bugut Inscription (582), the earliest known inscription of the Türk Empire, written, it must be added, in Soġdian. It mentions the tr’wkt ’šyn’s: *Turkit/*Turukit/*Trukit Ašinas - although this reading is not without problems.131 If *Turkit et al. is the correct reading, then both would appear to be plural forms. Soġdian plurals can end in -t, but a plural ending in -s is not known there or in Khotanese Saka.132 It is found in Tokharian,133 although this would seem to be an unlikely, but not impossible, hybrid here. The plurals in -s and -t could also be Altaic. They are common in Mongol, but rare in Old Turkic where they appear exclusively in titles of foreign origin, (e. g. ıšbara/ıšvara, pl. ıšbaras from Sanskrit îśvara “lord, prince” tegin, tegit, tarqan, tarqat134) and perhaps in some ethnonyms such as Türges/Türgeš, Tölis.135 Here, they could be holdovers from the titles and ethnonymic usages of the Rouran, if it can be demonstrated that the latter were indeed speakers of some Proto-Mongolian language. The reading of Bugut tr’wkt as *Turkit /*Turukit /*Trukit, however, is far from clear.136 Elsewhere in Soġdian texts, twrk is found. It seems likely from the context and the depiction of a wolf sheltering a boy on the stone that *Türk and Ašina are, in some form, represented here. Their pairing may imply two distinct, but now joined entities [Golden 2016, 46-47]. Ты спрашиваешь в своем письме, из какого народа, какого рода и племени мы (происходим). Знай, что мы (происходим) от сынов Иафета, от сынов его сына, Тогармы. Мы нашли в родословных книгах наших предков, что у Тогармы было десять сыновей, и вот их имена: первый - Агийор, (затем) Тирас, Авар, Угин, Биз-л, Т-р-на, Хазар, З-нур, Б-л-г-д, Савир [+12]. Мы происходим от сыновей Хазара; это седьмой (из сыновей). У него [+13] записано, что в его дни предки мои были малочисленны. Но Всесвятой - благословен Он - дал им силу и крепость. Они вели войну с народами, которые были многочисленнее и сильнее их, но с помощью Божией прогнали их и заняли их страну. Те бежали, а они преследовали их, пока не принудили их перейти через большую реку по имени "Руна" [+14]. До настоящего дня они расположены на реке "Руна" и поблизости от Куштантинии, а хазары заняли их страну. Ты спрашиваешь меня в своем письме: "Из какого народа, какого рода и племени ты?" Я сообщаю тебе, что я (происхожу) от сынов Иафета, из потомства Тогармы. Так я нашел в родословных книгах моих предков, что у Тогармы было десять сыновей; вот их имена: первенец - Авийор; второй - Турис, третий - Аваз, четвертый - Угуз, пятый - Биз-л, шестой - Т-р-на, седьмой - Хазар, восьмой - Яну, девятый - Б-лг-р, десятый - Савир. Я (происхожу) от сыновей Хазара, седьмого (из сыновей). У меня записано, что когда мои предки были еще малочисленны, Всесвятой, - благословен Он, - дал им силу, мощность и крепость. Они вели войну за войной со многими народами, которые были могущественнее и сильнее их. С помощью Божией они прогнали их и заняли их страну, а некоторых из них заставили платить дань до настоящего дня. В стране, в которой я живу, жили прежде В-н-н-тр'ы[+8]. Наши предки, хазары, воевали с ними. В-н-н-т-р'ы были более многочисленны, так многочисленны, как песок у моря, но не могли устоять перед хазарами. Они оставили свою страну и бежали, а те преследовали их, пока не настигли их, до реки по имени "Дуна" [+9]. До настоящего дня они расположены на реке "Дуна" и поблизости от Кустандины, а хазары заняли их страну до настоящего дня. Ты еще настойчиво спрашивал меня касательно моей страны и каково протяжение моего владения. Я тебе сообщаю, что я живу у реки, по имени Итиль, в конце реки Г-р-гана [+34]. Начало (этой) реки обращено к востоку на протяжении четырех месяцев пути [+35]. У (этой) реки расположены многочисленные народы в селах и городах, некоторые в открытых местностях, а другие в укрепленных (стенами) городах [+36]. Вот их имена: Бур-т-с, Бул-г-р, С-вар, Арису, Ц-р-мис, В-н-н-тит, С-в-р, С-л-виюн [+37]. Каждый народ не поддается (точному) расследованию и им нет числа. Все они мне служат и платят дань. Оттуда граница поворачивает по пути к Хуварезму, (доходя) до Г-р-гана [+38] . Все живущие по берегу (этого моря) на протяжении одного месяца пути, все платят мне дань. А еще на южной стороне - С-м-н-д-р [+39] в конце [+40] (страны) Т-д-лу, пока (граница) не поворачивает [+41] к "Воротам", (т.е.) Бад-ал-Абвабу [+42], а он расположен на берегу моря. Оттуда граница поворачивает к горам. Азур [+43], в конце (страны) Б-г-да [+44], С-риди [+45], Китун, Ар-ку, Шаула, С-г-с-р-т [+46], Ал-бус-р, Ухус-р, Киарус-р [+47], Циг-л-г, Зуних [+48], расположенные на очень высоких [+49] горах, все аланы до границы Аф-кана [+50], все живущие в стране Каса [+51] и все (племена) Киял [+52], Т-к-т [+53], Г-бул [+54], до границы моря Кустандины, на протяжении двух месяцев пути, все платят мне дань. С западной стороны - Ш-р-кил [+55], С-м-к-р-ц [+56] К-р-ц [+57],Суграй [+58], Алус [+59], Л-м-б-т [+60], Б-р-т-нит [+61], Алубиха [+62], Кут [+63], Манк-т [+64], Бурк [+65], Ал-ма [+66], Г-рузи [+67] [Коковцев 2015, 23-24,46,52, вж. и срв. Karatay, Duranlı 2015, 202,209,216]. И сведущи они в разных языках и переводят евангелие на славянский язык; они христиане (d). Говорит Ибрагим сын Якуба: “И принял христианство Блкадин 36.... 37 на страны Рум-ов, когда осаждал город Константинополь, пока царю его не удалось его умилостивить; и одарил он его обильными дарами; и к тому чем он его постарался удовлетворить принадлежало и то что он его женил на своей дочери. А она затем побудила его (своего мужа) принять христианство.” Автор (ал-Бекри) говорит: “И указывают слова Ибрагима на то, что принятие им христианства было после 300 года Гиджры, а другие говорят что приняли христианство те из них которые его приняли, во время царя Бсуса (Бслуса de G.) и остались затем христианами по cиe время.” Говорит Ибрагим: “Константинополь — на юг от [53] Блкадин и с ними 38 также граничат на востоке и cевepе ал-Баджанакие [Бекри, 3]. Birinci bölge olarak Tola ırmağı'nın kuzeyine işaret edilmekte ve burada P'u-ku (Bugu/Bugut), Tongra (T'ung-lo), Wei-ho, Bayırku (Pa-ye-ku), Fu-lo boylarının yaşadığı bildirilmektedir. Bu beş boy bir erkinde (Boy beylerinin devlet nezdinde aldıkları unvanlardan biri bugünkü vali karşıhğı gibi değerlendirilmelidir.) birleşmişlerdi. Dolayısıyla sayıları kalabalık idi. Yine aynı bölgede Meng-ch'en, T'u-jo-ho, Ssu-chie (İzgil), Hun, Huhsie gibi küçük boylar da vardı. Toplamda yirmi bin yetişmiş savaşçı-asker çıkarabiliyorlardı [Taşağıl 2016a, 190]. 2) -t Окончание формы множественного числа -t является и теперь живым в монгольском языке (в виде -d), от основ, оканчивающихся на -п и на -г. Например: (nojon ед. ч. ['князь’], nojod 'князья’, qaad 'ханы’ (ед. ч. qaan), nököd 'товарищи’ (ед. ч. nökör).1 В древнетюркских языках множественное число с окончанием -t является уже в приводимых памятниках совершенно рудиментарным; причем, как и в монгольском языке, это окончание не просто присоединяется к слову, а последний звук слова утрачивается и вместо него мы видим -t. Окончание это встречается в тюркских памятниках с 4-5 словами, обозначающими высокие чины [Малов 2015, 50]: http://bolgnames.com/Images/Bagain.pdf

Жили у гор Имеона, только эти горы не Памир, а Хипийские горы, сегодня Ставропольские возвышения, куда вышли племена хана Аспаруха.

При том, сяньби – булгарские сабиры: Сабирите, кит. Hsien-pi, сяньби, са другото голямо и могъщо прабългарско племе и съответно военно-племенно обединение на територията на Централна Азия, които в древнокитайските летописи се знаят като Xianbei, сяньби (Ю. Тайшан) и от които произлизат дори и цели китайски династии. Съдейки не толкова и единствено по оставената от тях малка пластика и апликация, няма как да се съгласим и приемем, че те имат “примитивна номадска култура“; да не се възмутим от неговото неразбиране, че „древните тюрки“ всъщност и фактически са централноазиатските българи, далечен потомък на коите се явява и самият той, а и най-после, да се примирим с неговото високомерно-пренебрежително отношение към българите, и негови предци (Л. Гумилев). Именно те основават на територията на Китай редица български държави, строят невиждани до тогава градове, като прилагат съвсем нови и непознати технологии (T. Baykuzu), изработват вълшебно-превъзходни златни апликации, ваят реалистични скулптури и фигурки на хора и коне, изписват будистките си пещерни храмове с чудно-красиви и все още много свежи рисунки (The New Whites); полагат основите на тежката кавалерия в частност и делението на войската на различни родове и видове въобще (В. Соёнов); създават императорската гвардия, започват предварителното военно обучение на войската, изобретяват, въвеждат в употреба и усъвършенстват все нови и нови видове въоръжение и снаряжение, разработват и прилагат нова бойна тактика (Л. Бобров, Ю. Худяков); откриват и въвеждат в употреба в Китай бронята на коня и конника и стремето (A. Dien), а сабирските по произход китайски императори са сред първите, които създават императорската гвардия [Кычанов 2016, 148]; тъкмо те държат първенството в металолеенето, металообработването и особено в обработката на златото, така че няма как да не бъдат признати за техническия гений на късноантичното и ранносредновековното Човечество, особено след техните недостигнати и ненадминати дълго време след това нововъведения и постижения в крепостно-обсадната техника (И. Добрев) [вж. и срв. Enoki 2017, 1-23]. Българският етноним сабир възниква и се образува в Минусинската котловина още преди началото на II хил. пр.н.е. на основата на индир. *sap-, от което със запазен вокализъм и атрибутивния суфикс -ta са стинд. saptá и авест. hapta и към което е прибавено пак индир. *är „мъж; род“, така че апелативът на етнонима *sap-är придобива значението „седемте рода“. Впоследствие втората съставка на композитата започва да контаминира с българския множествен суф. -ir, който я констелира, т.е. наслагва се върху нея и така се получава обликът *sap-ir. Гласната от суфикса озвучава предходната беззвучна съгласна, в резултат на което се стига до формата *sabir. Потвърждение на тази етимология е калкирането в по-ново време и в Средна Азия на сабирския вече етноним в болг. данту (А. Бернштам) от *дäнту „седем“ и срперс. ефталит, кит. Yada (Hephthalite Empire) или Yen-tai-i-li-t'o < *Yeptailitha, I-ta, I-t'ien [Enoki 2017, 4-14], от срперс. haft като наименование на същия етнос, а още в по-ново време и вече в Източна Европа, пак в болг. *денту могер, на основата на което се образува етним Dentumoger, запазен в унгарските средновековни хроники като собствено унгарско наименование на племето оногури (Ив. Добрев). От началото на ΙV-средата на V в., заедно с други четири български племена, Hsien-pi образуват племенното обединение Wu Hu – Петте племена, и редовно нападат Китай. Те обаче в никакъв случай не са монголи или пък монголоезични, както е най-широко разпространеното мнение за тях. За това почти неистово настояват монголските историци, без изобщо да си дават сметка, че тази проблематика изобщо не влиза в тяхната научна област, а лансираните в рамките на абсолютното им лингвистично невежество „доказателства“ са научно повече от несъстоятелни: 4) В западных летописях встречаются названия 14 гуннских племен, похоже, всем им можно найти соответствия в китайских хрониках. Большинство из них - племена из сяньби, некоторые - племена, покоренные сюнну: (12) Sabiroi - Сюбу[sio-pok], или просто транслитерация Сяньби[sian-pie]. Выше названные 8 - возможно все были племенами Сяньби. Перечисленные за ними китайские названия можно найти в записях "Вэй шу: Гуаньши чжи"(История Вэй: записи фамилий чиновников) в главе "Нажу чжу син" [Тайшан 2012, 24]. Chinese official historiography of the ancient and early medieval period used two generic designations for «barbarians» to the northwest: Hsiung-nu and Tung Hu. The Tung Hu or «Eastern barbarians» were known from the third century B.C.E., and later developed two branches: the Wu-huan, first mentioned in 78 B.C.E., and the Hsien-pi, documented from 45 C.E. Chinese historical phonology, which is now a precise and reliable discipline [9], allows us to reconstruct the ancient pronunciation of the two designations: these are *ahwar (= Avar) for the Wu-huan, and *säbir, säbär (> Sibir, hence Siberia) for the Hsien-pi [10] [Pritsak 2009, 2-3]. ...and the Proto-Mongolian Säbirs (Hsien-pi = Σάβιροι) [Pritsak 2013, 9-10]. Doğu Avrupa'ya gelmiş Ogur boylarından Sabirler önemli bir yer tutmaktadır. Bunların adı Orta Asya’da yaşadıkları zaman Çin kroniklerinde kaydedilmiştir. Uzmanlar Çin kroniklerinde Syanbi (hianbi, śjä-bi) biçiminde kaydedilmiş etnonimi Bizans kaynaklarındaki σαβιρ biçimiyle aynı olduğunu düşünmektedirler [Yegorov 2014, 4640].

Средневековые источники не сообщают ничего подобного. В самом общем виде, гипотеза иранского происхождения „древних болгар“, сформулированная впервые одним бухгалтером, так и осталась необоснованной и недоказанной, конкретнее, см. например: http://bolgnames.com/Images/Avitohol.pdf http://bolgnames.com/Images/Bolgar.pdf http://bolgnames.com/Images/Boris.pdf http://bolgnames.com/Images/Cross.pdf http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf http://bolgnames.com/Images/CentAsiaBulg.pdf

Врядь ли: Всъщност, всичките тези, а и още много други такива думи в монголските езици, са заемки от българските езици не от VIII в. насам [срв. Poppe 2009, 36-42], а още от преди началото на I хил. пр.н.е., без при това да се налага да се прибягва до несъществуващия „алтайски праезик“ (срв. G. Starostin) или пък да се допуска, че те са преминали в монголските езици, най-общо казано, от „тюркския език“, когато по това време такъв език вече няма, но има отделно-самостоятелни тюркски езици и диалекти с техните индивидуални наименования [срв. Tekin 2010, 26]. Впрочем, на много ранното влияние на тюркските езици върху монголските обръщат внимание и самите монголисти, без при това да спестяват истината, че до XII-XIII в. монголите не съществуват като „историческа единица“, а не може да се докаже, че те са съществували и „етнографически“: Возникает вопросъ, не имýемъ-ли мы дýло съ заимствованiями, и при том очень ранними1, изъ одного языка в другой, является вопросъ не проникли-ли турецкiе элементы несравненно болýе древняго и болýе культурнаго, в монгольскiй языковой мiръ. 1) Сравнительно конечно; не надо забывать, что монголовъ до 12-13 вýка не существовало, как исторической единицы, нельзя даже доказать, что они существовали этнографически; не то турки [Владимiрцовъ 2015, 159].

А что, тогда, будет с теми 26 племенами или народами шанюя Багатура, кит. Маодунь, они не существуют, что ли?

Какие источники, цитируйте, пожалуйста?

В это время не имеется никакого тюркского языка, а немало булгарских диалектов и языков и только один кыпчакский язык – динлинов. Утверждать, что цзеский является пратюркским, все равно принимать что из девочки произошла мать. Цзеский – один из булгарских диалектов и это заметили все тюркологи, которые занимались Стишком, потому что там и ламбдаизм: Как уже говорилось, Цзесцы появляются на исторической арене Китая в период Шестнадцати государств пяти северных племен, продолжавшийся 135 лет - с 304 по 439 г. В это время вся северная часть Китая оказалась во власти пяти кочевых племен: Сюнну, Цзе, Сяньби, Ди и Цян, которые поочередно захватывали Китайские земли, создавая на них собственные государственные образования, число которых, по традиционным подсчетам, составляло шестнадцать. В 4-м веке н.э., когда Хунны по-прежнему занимали своё доминирующее положение, Кианы были разобщенным собранием зависимых племен, играя фоновую роль в событиях степи. В революционных событиях с 4-го по 6-й вв. н.э. их положение преобразовалось в автономию, а порой и в независимую позицию. В седьмом веке н.э. они уже были крупным игроком на Дальневосточной сцене, объединенные в явно Тибетоязычные государства с остаточным вкраплением коренных Хуннов, но с безошибочно Хуннской конницей и боевыми приёмами (В. Таскин). Сючжу тилэйгянъ, Пугу тогоуданъ. Войско выйдет, пугу будетъ взять (проф. Васильев). Sıu ţşϊ t'i li kaŋ p'u küe k'ü t'u taŋ. If the army comes out, the Iranian (Hu) chief Liu-yau will be seized (H. Bailеy). 替戾 岡 M. thei-let/lei-kaŋ < *θе(t)s-let/le(t)s-kaŋ = 出 “go out“ (E. Pulleyblank). Sü:kä tılıkang Buguk'u tutun! Savaşa çıkın, Buguk'u tutun! (T. Tekin). Sūkä talīqañ (or tīlīqañ), ”Go out to the army (on campaign) [Tekin 2014, 5]. Я предлагаю следующее тюркское прочтение и истолкование: sü-ge taλi-t-kan bökö-g göt-ök-ta-ŋ войскo-Dat. переправляться, выходить наружу-Caus.-Part.Pf. бёке-Acc. поднимать, уносить, хватать-Subst.-Denom.Verb.-Imp.вежл.2 Prs. Войско заставив выйти наружу, бёке захватите, пожалуй. (А. Дыбо). Словоформата *tälígar се състои от глаголния корен täl- “излизам; тръгвам на война“ и двусъставния суфикс -ígar, с помощта на който се образува сегашно-бъдеще време. Коренът на този глагол трябва да се свърже с чув. тул “поверхность; наружная сторона, внешняя сторона“; туллат- “покрывать“; туллă “крытый, с покрышкой“; тулти “находящийся вне жилища, наружный“, тулашри “наружный, внешний“, тулашĕ “внешность, наружность; лицо“, праб-унг. túl “вне“. Съответствия на този корен в огузотюркските езици например са сттюрк. таš “внешний вид, облик; наружная, внешняя сторона“; таš “наружный, внешний; верхний“; тур. dış, диал. teş, diş, башк. тыш, кирг. тыс, уйг. таш, алт. диал. тас, турф-тюрк. tašıl- “падать наружу, вываливаться; выходить“ и др. [ДТС, 539; ЭСТЯз-в, 164-167; ЭСЧЯз, 243-244]. Суфиксът за сегашно-бъдеще време с възможно-предположително значение се състои от причастния суфикс -ik (Ив. Добрев) и 3 л. ед.ч. на спомагателния глагол ar, запазен в най-ново време единствено като че ли в халачча: Havul-ar. O iyi-dir. (T. Tekin) [вж. Добрев 2005, 401-409, вж. и срв. Левитская 1976, 59-65; Серебренников, Гаджиева 1986, 155-172; Tekin 2016, 54].

Тем лучше, половина у них - огузы, как и турки.

Не могу, пусть ваш собеседник поможет вам, его татарский ближе к турецкому.

Столько леть, видно, вам неизвестно, что Клаусон давным давно посылал вашего Сводеша в Небытию: Leksikoistatistik tekniğinin Altay teorisine uygulanmasının sonuçları şöylece özetlenebilir: 1. Tarihi dönemler boyunca Moğolcanın değişmeye karşı bir hayli dirençli olduğu görülüyor. Türkçe bu açıdan, ortalamadan daha dirençli bir Altay Teorisinin Leksikoistatistiksel Bir Değerlendirmesi tutum sergiliyor. Bu özelliklerin yakın zamanlarda geliştiğini iddia etmek için bir sebep bulamayız. 2. Ortak temel vokabülere sahip olmadıkları için Türkçe ve Mançuca akraba değildir. 3. Türkçe ve Moğolcada ödünçlemeye dayalı ortak kelimeleri attıktan sonra, temel vokabülerdeki ortaklığın sadece yüzde iki civarında olduğu ortaya çıkar. Bu oran da yukarıda açıkladığımız gibi, genetic akrabalığın değil, ödünçlemenin bir sonucu olmalıdır. 4. Benzer ayıklamaları yaptıktan sonra Moğolca ve Mançucanın temel vokabülerlerinde ortak kelimelerin oranı yüzde üç buçuğu geçmez. Bunlar da aynı şekilde, Mançucanın Çince ve Moğolca ile yoğun ilişkisi dikkate alındığında, ödünç kelimeler olarak değerlendirilmelidir. Bütün bunlardan sonra yine de, Moğolca, Türkçe ve Mançucanın temel vokabülerleri arasında genetik akrabalığın asgari şartını sağlayacak benzerlikler olduğu düşünülürse, o zaman Moğolcanın her iki dille birden akraba olamayacağını söyleriz, çünkü Türkçe Mançucayla bağlantılı değildir. Bu kanıtlar ışığında Altay teorisi geçerli değildir [Clauson 2013a, 173-174]. Türkçenin en eski tarihi gizemlerle örtülüdür. Gerçekte, Türkçenin Moğolca (ileride ‚Moğ.' olarak kısaltılacaktır) ve Tunguz dilleriyle genetik bakımdan akraba olup olmadığı sorusu hâlâ heyecanla tartışılmaktadır. Benim bu konuda dikkate alınmaya değer görüşüm, bu akrabalık ilişkisinin mevcut olmadığı yönündedir. Bu görüşümün sebeplerini Central Asiatic Journal II 3'te yayımlanan bir makalemde belirttim. Bu görüşlerime uygun olarak, makalemi şu varsayımlara dayandırarak yazdım: Bir kelime hem Türkçede hem de Moğolcada aynı biçimde görülüyorsa, bu durum, ilgili kelimenin bir dilde yerli unsur, öteki dilde ise alıntı olduğunu gösterir. Ayrıca Moğolcadaki bir Türkçe kelime, uygun durumlarda Türkçedeki bu kelimenin hayat hikâyesini açıklamada kullanılır. İlk olarak, bu çalışmaya dâhil edilen ve bu çalışmanın dışında bırakılan Türk dillerini kısaca özetlemeliyim. Ben, Dr. Pritsak'ın Die Bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren, (ileride ‚Pritsak 1955' şeklinde anılacaktır) adlı kitabında ifade edilen, Hunların bir çeşit erken Türkçe konuştuklarına dair görüşünü kabul ediyorum; fakat Hunların konuştuğu dil hakkındaki bilgilerimiz oldukça belirsiz ve şüpheli olduğu için, bu dili çalışmanın sınırları içerisine dâhil etmedim. Ayrıca, Proto-Bulgarcanın, Hun dilinin daha sonraki bir biçimi ya da büyük oranda, batıya gerçekleşen Hun hareketlerini şekillendiren Türk boyunun diliyle yakından ilgili olduğu ve Çuvaşçanın, Proto-Bulgarcanın sonraki biçimini oluşturduğu yönündeki görüşlerini de kabul ediyorum; fakat Çuvaşçayı, Türkçenin konuşulduğu esas bölgenin hayli dışında kalması nedeniyle, bu çalışmanın dışında bırakıyorum. Benzer bir şekilde, A. P. Okladnikov'un Istoriya Yakutskoy adlı eserinde açıklanan, Yakutçanın, VIII. yy. Türkü yazıtlarında adı geçen Üç Kurıkanların dilinin daha sonraki şekli olduğu görüşünü de geçici olarak kabul etmeme rağmen, Yakutçayı da, Çuvaşça gibi, Türkçenin konuşulduğu esas bölgeden hayli uzaklaşmış olması nedeniyle, bu çalışmanın sınırları dışında bıraktım [Clauson 2013, 177].

Я в курсе, но, видно, вы не в курсе, потому что в первой половине 4-ого века некоторые булгарские племена находятся не в Европе, а на Кавказе, а другие – в Централной Азии.

Стишок сей не вообще тюркский, а булгарский: http://bolgnames.com/Images/Xiongnu.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_1.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_2.pdf http://turkologiya.org/saylar/2015-4/2015-4-6.pdf

Статья добра, но не актуальна, потому что не учитывает последних достижении Булгаристики: http://bolgnames.com

Повече от очевидно, вече толкова време прабългарската титл. канартикин, гръц. καναρτικεινος, κανάρατίκείνος, κανέηρτχϑηνος „престолонаследник” така и не намира своето етимологично обяснение. Според нас тя има за генетична основа прабългарския апелатив *каган-ирт-тикин, гръц. *κανα-ηρτχ-τίκείνος, букв. „принц-след-каган”, т.е. „престолонаследник”, където титл. тикин, която се среща още и при ефталитите и то не само като титла, но и като собствено име (History of Civilizations; A. Kurbanov), кушаните, тюркутите и карлуките (А. Бернштам), също така води своя произход от китайския език (Н. Баскаков; И. Шервашидзе; А. Дыбо), а не е „мигрираща от един език в друг общотюркска или азиатска дума“ (R. Schmitt), нито пък е „форма родительного падежа слова tek „предок“ [Сравнительно-историческая грамматика 2001, 322], докато дбълг. *ирт, гръц. ηρτχ, подобно на *ир от Ηραταης (Ив. Добрев), идва от праб. *äрт „след, зад” и има за съответствие в останалите тюркски езици следлога арт „след, зад”. В гръцкия език обаче последният прабългарски звук има за съответствие буквите -τχ, което навежда на мисълта, че в прабългарския език този звук се характеризира с известна придихателност [Москов 1988, 93], графически отразена също така и при изписването на названието на календарно-цикловата година Куче, праб. етхь, от приписката на Тудор Доксов за масовото покръстване на българите от княз Борис [Добрев 2006, 10; ~*~2011, 496]. In spite of his legendary garb, the founder of the new dynasty, Barhatakin, must have been a real person. His name, Barha, is a hyperSanskritism for *Baha, going back to Turkic *Baγa, while takin represents the Turkic title tegin. It follows from Huei-ch’ao’s report that Barhatakin had two sons: one who ruled after him in Kapisa-Gandhara, and another whose son became king of Zabul. According to the T’ang shu, the king of Kapisa-Gandhara between 719 and 739 was Wu-san T’ê-ch’in Shai. It is clear from the historical context that he was the son of Barhatakin. The Chinese transcription (Ancient Chinese .uo-sân d’ək-g’iən şai) reflects the Iranian title *Horsān tegin šāhi. The Chinese form of the name follows the Chinese word order, however, and may be interpreted as ‘Tegin šāahi of Horsan’. The word Horsān may be the Hephthalite development of Xvārāsān ( Khurasan) and the whole title obviously means ‘Tegin, king of Khurasan’. At the end of 5th century AD the Hephthalites were led by Toramana (ca. 490-515). In the “Rajatarangini”, his name was Vasukula726, who also had the title Teghin and the epithet Jaūvla, which means “falcon”. The title “tegin” was used by the Hephthalites on the territory of Afghanistan.958 Sims-Williams writes: “Since we know from Chinese sources that the title tegin was already used by the Hephthalites, it is tempting to regard this as evidence of the Altaic affinities of the Hephthalites … but in Bactrian, names which appear to derive from tegin occur in texts which probably predate the Hephthalite period”. Автор данной статьи полагает, что в имени основателя тюркской династии Гибиня первые два иероглифа следует считать племенным именем «гэло», т. е. «карлук», поскольку это этническое наименование пишется иероглифами именно так. Собственно именем остаются тогда иероглифы Тачжи, что также является, быть может, одной из транскрипций имени «таджик». Титул тегин указывает, что здесь находился один из сыновей карлукского владетеля; существование карлуков к северу от этих мест отмечают китайские источники. Можно указать хотя бы на тохаристанских ябгу еще применительно к VII в. (И. Бичурин, ук. соч., III, 321) [Бернштам 2008, 3-4]. 31. тюрк. tegin 'принц' < кит. tek in /38/ 'знатный человек' (Ramstedt, 1951) [Баскаков 2010, 4]. 2. tägin ≪наследный принц, принц крови≫. Как Г. Дёрфер [1, с. 541], так и Дж. Клосон [6, с. 483] сходятся в том, что это слово следует признать заимствованием из неизвестного дотюркского источника. Учитывая китайское происхождение прочих титулов верховной тюркской знати (χаγап, χап, bäg), мы хотели бы и для tägin предложить китайскую этимологию. Как семантически, так и по форме, тюрк. tägin хорошо соотносится с кит. {6) dàchén ≪большой чиновник≫ (вопреки китайско-русским словарям, по сообщению С. Е. Яхонтова), ср.-кит. dầj-ʒin, поздне-др.-кит. *daj-gin. В цитировавшейся выше работе Э. Дж. Пуллиблэнк [10, с. 257] предложил идентифицировать тюрк. tägin с гуннским титулом (7) túqi, ср.-кит. (по С. А. Старостину) do-gi, поздне-др.-кит. (по нему же) *dā-gi. Нам эта гипотеза представляется весьма вероятной. Учитывая возможность утраты носового в гуннской форме (см. выше с χаγап), следует реконструировать гуннской прототип в виде *dā(j)gἴ, что хорошо соотносится с предполагаемым нами китайским прототипом *dằj-gin. Следует отметить, что при заимствовании китайской титулатуры через посредство сюнну в тюркском происходило (в этом случае, как и в случае с χаγап) функциональное ≪возвышение≫: термин *jwājwā, означавший в языке сюнну правителя ниже рангом, чем шаньюй, стал титулом верховного правителя; титул * dằj-gin, означавший в китайском высшего чиновника, превратился в тюркском в титул наследного принца. Только титул (8) *pậik, означавший в китайском правителя 3-го ранга, сохранил свое значение и в тюркском [Шервашидзе 2015, 85, вж. и срв. Bailey 2011, 33-34]. Тегин: 直勤 (Boodberg 172) Иероглифы 1. 直, совр. кит. zhi, др.-кит., класс. кит. d(h)rək, ЗХ, ВХ d(h)ək, ПДК d(h)ik, ср.-кит. dik ‘прямой’ (Karlgren 0919 a). 2. 勤, совр. кит. qin, др.-кит., класс. кит., ЗХ, ВХ ghən, ПДК ghin, ср.-кит. gin ‘прилежание’ (Karlgren 0480 x). Предполагаемое чтение: ПДК d(h)ik ghin. Распространенный компонент имен табгачских принцев. По-видимому, правильно отождествляется с тюрк. tegin (орхон., др.-уйг., чаг., ст.-кыпч. - EDT 483), титул сына или внука кагана, «принц». Слово общепринято считается дотюркским субстратным, см.: TMN II 533-535. Встречается в хотано-сакских и согдийских текстах (хсак. digyina, согд. tykyn, ср.-перс. (Махр Намаг) ţkyn - Bailey 1939, 91). Дун.-булг. τικεινος. Различные внешние этимологии рассмотрены Дёрфером; нет оснований для предпочтения какой-нибудь одной из них. В монг. фиксируется с п.-монг. tegin (см. TMN II 537) [Дыбо 2014, 194]: http://bolgnames.com/Images/Bagain.pdf

Когда был пратюркский, панциря не было и люди одевались в одние шкуры.

Монголы и монгольские языки тут не причем, потому что не имеется „алтайской языковой семьи“, а имеется Алтайский языковой союз. Пратюркский язык *d- и *r~*l-язык, эти соответствия сохраняются и в огуро-тюркским, или с внутренней точки зрения, прабулгарском языке. В пратюркском языке имеется слово *огур „люди“, которое в прабулгарском языке превращается в этнониме *огур как название всей прабулгарской, ре-языковой, общности. Позднее, с распада прабулгарской общности на новые племена этноним *огур специализируется и обозначает одно отдельно-самостоятельное племя. С другой стороны, пратюркское слово *огур „люди“ с течением времени, подвергается фонетико-семантическим изменениям и превращается в этнониме *огуз как название всей огузо-тюркской, зе-языковой, общности, где находятся будущие огузы, кыпчаки и др. Позднее, с распада праогузской общности на новые племена, этноним *огуз специализируется и обозначает одно отдельно-самостоятельное, праогузское племя, с которого происходят современные огузские племена и народы. В составе центрально-азиатских булгаров (гуннов) фигурирует племя огуры, которое с течении времени подвергается влиянию соседних огузо-тюркских племен; этнолингвистический контакт и взаимодействие длится веками и в конце концов булгарские огуры как будто исчезают, но все таки они сохраняются в новом этническом образувании только как субстрата. В лингвистичном плане, первая гласна этнонима *огур дифтонгизируется и получается форма *ойгур, кит. хойху, а после и редукции первого звука – форма уйгур.

Тайшань Ю., Дискуссия о утверждении родственности сюнну и гуннов. Интернет, 2012. Простите, но такового я не вижу, абзац начинается со сюнну и кончается с ним, а киргизам только двое предложении: В «Синь Тан шу: Хуйху чжуань»("Новой истории династии Тан: повествование Хуйху")"Сягасы - это древняя страна Цзянькунь, земли ее находились к западу от И-у, севернее Яньцы, рядом с горами Байшань. ... Ее род смешался с Динлин, была соседом сюнну на западе. Цзянькунь была подчинена сюнну.

https://www.google.bg/#q=white+pyramid+china&spf=73