.

По костюмам видно они дети  баргутов Хулунбуйрского аймака Внутренной Монголии.

Хатагин,салжууд и боржигины баяуды. А всё остальное ― не важно.

On 11/30/2017 at 7:48 PM, Peacemaker said:

 

Монгольский мальчик  стал популярен в Казаxстане.

On 10/22/2017 at 0:38 AM, проф. Добрев said:

Не я, вы не в своем уме:

Специално савирският език си е чист прабългарски език, при който e налице и ламбдаизъм – alçın (T. Tekin), а в предисловие е запазено тюрк. *d, например табг. d'amçin (T. Tekin), докато в средисловие е съхранено тюрк. *t, което в огузотюркските езици например преминава в *й. Това най-добре се забелязва при съотнасяне на прабългарското по произход унг. kút „кладенец; яма” (Ив. Добрев) със засвидетелстваното в древнокитайските летописи и заетото още и в монголския праезик (А. Дыбо) сянб. *kituγči „убиец“, производно чрез деятелния суф. -či от именната основа *kituγ „убийство“ на гл. *kit- „сека; коля; убивам“ и със съответствия в огузотюркските езици, например, тур. kıymak „рубить, резать; губить, убивать“ [TRSz, 547]. Савирски по произход и принадлежност са и някои роднински названия в китайския език от времето на династията Танг на савирите тоба (G. Clauson; S. Chen). Тези роднински имена обаче в никакъв случай не са алтайски или монголски, а единствено и само български.

 

Савиро-тобаски по произход и принадлежност са и думи, титли и имена като k’o-po-çėn < *k’âpâkçin „kapı muhafızı, kapıcı“ = T’o-pa *kapagçın; с китайската си по произход основа, pi-tė-çėn < *pyi/b’yi-tik-çin „yazıcı“ = T’o-pa *bıtıgçın; с китайската си по произход основа, hsien-çėn < *ğam-çin „atlı postacı, ulak“ = T’o-pa *d’amçin, camçın = Çağ. Osm. yamçı ay.; hu-lo-çėn < *ğuo-lâk-çin „hükümdarı silâhla donatan, kuşatan görevli, teçhizatçı başı“ = T’o-pa *kurlagçın < *kur+la+g+çın = ET kur „kuşak“, Ana Türkçe *kurla- „kuşandırmak“; ho-la-çėn < *ğat-lât-çin „süvari“ = T’o-pa *hatlagçın = ET atlıg, atlag „atlı, süvari“; muh-kuh-lü (lâkap) „kabak başlı, dazlak“ = T’o-pa *mukur, *mukun ya da *mukulig = Mo. muqur „kör, küt (bıçak vb.); boynuzsuz, kuyruksuz; yuvarlak“; a-çėn < *a-çin „T’opa sarayının mutfak kısmı“ = T’o-pa *aşçın ya da *alçın = ET aşçı и др. [Tekin 2010, 24-32]: Прабългарските по произход думи и имена в унгарския език са много-много повече, особено след като към тези думи се прибавят, не толкова и не единствено все още неиздирените и неописани болгарски думи в унгарските диалекти и говори, колкото апелативите нарицателни съществителни и други имена и глаголни форми, на изключително големия брой унгарски собствени имена от болгарски произход, каквито са например иранското по произход болг. *куд, безспорно родствено на осет. саd и преминало и развито в унг. kút “колодец”, наистина посочено доста преди това като болгарска заемка в унгарския език, но много неоснователно и погрешно представено в унгарския топонимичен речник, където са такива местни имена като Bánkút, Gyulakuta, Jávor-kut например, като собствено унгарско [вж. и срв. Абаев-1, 285; Gombosz 1912, 107-108; Kiss-1, 143-144,166] [Добрев 2005, 197].

 

Въпреки И. Шервашидзе и О. Мудрак, общтюрк. *al-tun не е изобщо тюркско, а българо-сабирско, при което сабирите заимстват от китайците само лекс. duy „медь“, която конкретизират с оглед и за китайците нов метал, чрез бълг. *al „красный“. Така се оказва, че всъщност сабирите са местните откриватели и разпространители на златото, без при това да се изключва възможността преди това да са виждали златни образци от „скитското злато“, но все пак Сабирското злато е доста по-различно от него: Исходным значением тюрк. *al-tun (//*al-ton) было, по-видимому, ≪красная медь≫, ср. сохранение более архаичного значения в якут. Altan ≪медь≫ (о том, что якутская форма не заимствована из монгольского, см. [13, с. 142]), а также в некоторых тунгусо-маньчжурских языках (нег. altan ≪медь≫, нан. alta ≪жесть≫, эвенк. altan ≪медь; золото≫ и др. [16]). В таком случае тюркскую форму можно считать калькой ср.-кит. (3) ćhek-duŋ / совр. chì-tóng ≪красная медь≫ [17, с. 837], где *al- = ср.-кит. ćhek ≪красный≫, a *-tun (// *-ton) = ср.-кит. duŋ ≪медь≫. Происхождение тюрк. *-tun < кит. duŋ представляется нам достаточно вероятным, учитывая вероятность китайского происхождения также ряда других тюркских названий металлов (см. № 4, 13, 14, 17). К этому ср. еще [18, с. 19-24; 6, с. 112-114] и др. [Шервашидзе 2015, 56, срв. Мудрак 2016, 401-404].

 

Прекрасна възможност за по-нататъшна конкретизация по отношение структурната типология на савирския език в рамките най-напред на болгарските, а след това и на българските езици, предлага согдографичен надпис от V в. върху монета, сечена от княза на Самарканд, във вида ογλαργο υονανο þαο, от който си проличава особено ясно, че този савирски шах и най-близкото му обкръжение са в напреднал стадий на персианизация и където ογ ~ ak „южен“, вж. и срв. ak-hunlar „южни хуни“, akšunwar < *akšun-suwar „южни сувари“; -λαρ- = мн.ч., -γο „на; към“ (дат.п.), υον ~ hun, -αν = средноперс. мн.ч., -ο = персийски определителен член, който се прибавя към подлога, þα ~ šah, и -ο = пак персийски определителен член, който се прибавя към подлога, така че като цяло надписът трябва да се преведе по следния начин: Шахът на южните хуни [срв. Vaissière 2017b, 129-130, вж. и срв. Бернштам 2013, 148-149; Гроссе 2008, 75-82; Грумм-Гржимайло 2014, 141-173; Гумилев 1994, 4-32; Дыбо 2013а, 185-191; Тайшан 2014, 8-9; Chen 2014a, 4-39; Enoki 2017, 29-57; Golden 2015, 146-147; ~*~2016, 69-76; History of Civilizations 2013, 313-315; Kafesoğlu 2013, 157-159; Kafeslioğlu 2008a, 6-8; Karatay 2013, 16-19; Cambridge History 2013, 259-260; Tekin 1993, 23-55; Togan 2014, 41; Toh 2013, 1-27; Xianbei state 2013, 1-3; Yegorov 2014, 4640-4641, срв. Karatay 2013, 18]: http://bolgnames.com/Images/GreatWall_3.pdf

Ясно.Часть сяньби мигрировала на запад .

On 10/21/2017 at 11:40 PM, mechenosec said:

Не знаю, просто этноним баяут у тюрков вызывает ассоциации с монголами ,у тюрков вроде байлар? Должно быть?

шивэй это  сяньби?

kazakhs in traditional Russian style uniform

On 9/17/2017 at 2:31 PM, mechenosec said:

к тому же с киданями Елюй Даши пришли 18 племён шивэй- джаджират, хонгират и т. д. 

Баяуты были среди ниx?

On 10/15/2017 at 4:09 PM, АксКерБорж said:

 

Монгольские собачьи упряжки - возрождаемая забытая древняя традиция или мода?

Калка татары в той же стране и ездят на собаках".

 

 

 

 

 

Впервые слышу такое.хахаха

On 8/8/2017 at 4:14 PM, проф. Добрев said:

Сяньби – это булгарские сабиры, и язык у них – булгарский:

 

 

Сяньби как Хүннү протомонголы. язык у них – монгольский.Какие булгары? Вы в своем уме?

14. The New Whites - Xianbei

Xianbei was a group of tribes, who lived on the Eastern Steppe, roughly described in the present Inner Mongolia reaching out in East and West. Here they had lived "allways", or at least long before rise of written history. 

But there are many indications that Xianbei was a non-Mongolian people with white skin and often with blond or reddish hair. 

The debate on Xianbei's ethnic origin is a fierce debate with political overtones that have been going on for years. The idea that possible Indo-European peoples have had their root within the borders of modern China is causing a very considerable emotional resistance. 

Basicly the statements about Xianbei's respectively Mongolian or tungusic origin are simply repeated many times, as it was a self evident truth, but with few and insignificant real evidence. Since it seems to be politically correct in both East and West, it has gradually won an image of truth. 

Supporters of Xianbei's Mongolian origin bring forward to know that the Xianbei's descendants, the Qi-Dans, mobilized their troops in military units called "Ordo". Mongolian has a word with the same significance, "Ordu", for example in "The Golden Horde" and other Genghis Khan's armies. The word is found in Danish and English as "Horde," but they think it comes from Mongolian. Therefore, since Xianbei's descendants used a word, which the Mongols also used, they must have been of Mongolian ethnic origin, the supporters of the theory conclude. 

http://www.dandebat.dk/eng-dan14.htm

sain

22 hours ago, Peacemaker said:

 

отличный фильм.

Они киргизы? У них монгольская лошадь.

3 hours ago, АксКерБорж said:

 

Нигде больше в мире (даже в Халхе,  никогда не было и сейчас нет никаких  Чингизхановских гор! 

 

 

Гора "Чингис" не далеко от столицы Улаанбаатар на сторону Горхи-Тэрэлж.

http://www.touristinfocenter.mn/TourRoute_more.aspx?ItemID=40

10 minutes ago, кылышбай said:

интересно почему?

Говорят,что первые пришлые казахи в Монголию вбольшинстве были очень бедными и часто пешком ходили.  

Казахи часто покупают монгольских лошадей,жеребцов  во  восточных аймаках.
В Монголии самые качественные лошади только у восточных монголов в Хэнтий и Сүхбаатар аймаках.

В Монголии  нет лошадей казахской породы.

1 hour ago, АксКерБорж said:

 

Сегмент из «Книги глобусов» Коронелли. Венеция, 1693/1701 годы.

 

На карте Кара-Корум размещен западнее Алтая, а не в Монголии, как это принято показывать на современных недостоверных картах.

 

Легенда на карте гласит:

«... К западу за горами Алкай [Алтай], находятся земли мекритского народа [меркитов], а регион этот именуется «Крит Мекрит, или Сисиан» со столицей Каракоран»

(не трудно догадаться, что речь идет об извечно союзных и соседних племенах Керей[т]-Меркит в этих же местах по сегодняшний день!)

 

 

Ув.АксКерБорж

Китайцы тоже ошибаются по вашему?

китайский сайт по истории Китая.

http://www.chinaknowledge.de/History/Yuan/yuan-map.html

Лось в Китае обитает? 

16 hours ago, кылышбай said:

1. абак-кереи каких овец разводят?

 

У казахов своя порода  по названию керей ,разводят  в Дэлүүн сум Баян-Өлгийского аймака. .

https://mofa.gov.mn/livestock/index.php?option=com_content&view=article&id=132%3A2010-09-07-12-00-02&catid=71%3A2010-09-07-11-05-42&Itemid=106&lang=mn

борцтай цай (монгольский молочный чай с вяленым мясом )