Peacemaker

Алтан Тобчи.

(Continuation)Indo-European:Mulkis naru buk ulippana mars. Buk quies. Bamb zver ulippana quies buk kaulas kap. Ulippana buk kuen, buk swalg.Mongolian:Mulgu narunni bugu uli mart. Bugu kev. Bambai zerleg uli kev bugu koel kabchi. Uli bugu kono, bugu zalgi. A foolish thin male-deer had forgotten about the wolf nearby. The male-deer slept. The already swollen wolf sneaked up and seized the male-deer's leg. The wolf killed the male-deer and swallowed the male-deer.Indo-European:Ogher ker kraka girika kap. Kraka girika kuen. Kraka girika kes ed. Zver ulippana kraka telek. Ker kraka crawan. Kraka girika dai, girika leik. Bar bar ulippana ker kraka kuen, ker dai, ker leik. Zver ulippana girika kraka swalg. Ulippana bamb.Mongolian:Egur kurun kere kulukan kabchi. Kere kulukan kono. Kere kulugan kesegle ed. Zerleg uli kere tuleke. Kurun kere karkir. Kere kulugan tawi, kulugan orki. Bar bar uli kurun kere kono, kir tawi, kir orki. Zerleg uli kulugan kere zalgi. Uli bambai. At dawn a dark crow seized a mouse. The crow killed the mouse. The crow cut the mouse into shreds and was eating it. A wild wolf came out of nowhere and pushed the crow away. The dark crow cawed in surprise. The crow put the mouse at that same place and left the mouse there. The loud boisterous wolf attacked and killed the dark crow, putting it on the dirty ground, leaving it there on the dirt. The wild wolf swallowed both the mouse and the crow. The wolf was swollen with so much food.

Вы называете всех тюркоязычных тюрками.Согласно этим правилам, всех монголоязычных т.е.индо-европоязычных монголов,бурятов и калмыков можно назвать индо-европейцами, не смотря на их азиатскую внешность. Возможно ваш родственник Нуркашы был из нирунов,но его называют официально тунгусо-маньчжурам, а вас можно назвать родтвенникам маньчжура Нуркашы. или казахским маньчжурам.

У монголов охота с сункарам было. А охота с беркутам это ваша отсебятина. АКБ!

От себя добавлю,что Монгольские множественные аффиксы С и Т-чисто прото-индоевропейские языковые аффиксы. https://en.wikipedia.org/wiki/Proto-Indo-European_language

Отсутствие охота с беркутам у турков,якутов,алтайцев,тувинцев и хакасов говорит о том, что это не тюркская традиция ,а именно обычай каракытаев и джурджено-маньчжуров.

Монг. гахай – восточно-иранское по происхождению косвенное заимствование при посредничестве булгарского языка: Неопровержимо свидетелство и доказателство за това, че именно Афанасиевската култура е археологически експонент на българската етническа общност в Минусинската котловина, представлява безспорният факт, че тъкмо афанасиевците все още не отглеждат прасето, главно поради неговата непригодност към общо взето номадските условия на живот (Th. Barfield), а не познават също така и неговата дива разновидност [Mallory 2014]. Със свиневъдство започват да се занимават едва българите от Таштъкската култура (I-IV) в Минусинската котловина, което обаче е пренесено от Китай [Вадецкая 2017, 191]. Не са намерени кости от прасе и в погребенията на хунну около Новата ера (С. Данилов), докато обаче племената, построили Иволгинското градище, отглеждат прасето като домашно животно (П. Коновалов). Всичко това от една страна показва, че само някои от българските племена и народи започват да отглеждат прасето на един сравнително късен етап от своето историческо развитие, а от друга страна пък потвърждава тезата, че българите са клон от прототюрките, прародината на които е по-насевер от Алтай, където прасето очевидно не обитава. Наистина едно от аварските племена от III в. отглежда и прасето, но това се дължи на сравнително продължителното му пребиваване в китайска етнолингвистична среда (А. Бернштам), докато аварите българи като цяло се „запознават“ с прасето едва в Централна Европа и то благодарение на славяните (И. Эрдейи). Кит. pоg, pea, pa: „pig, pork, lat. porcus“, duan, don, thun „swine, nhd. Schwein, got. swein, ags. ahd. Swin“ е с индоевропейски произход (Т. Chang), въпреки че според нас първата дума по-точно е с индоирански произход, а втората - с тохарски, като тохарите я пренасят в Таримския басейн от германската си прародина в Европа (J. Mallory):... Ето защо, и календарно-цикловата година Докс от Именника на българските ханове е не собствено българска, а къпчашка по произход и се дължи най-вероятно на преминаването и сливането с болгарите на някой род от къпчаките динлин, които Л. Гумилев [2008] твърде произволно отъждествява с афанасиевците [3-4,12], докато пък в една много объркана генеалогия и хронология, P. Golden [2016f] съвсем неоснователно твърди, че племената на огурите са част от динлин: These Oğur tribes were part of a people whom the Chinese accounts in the second century BCE termed Dingling丁靈 (OC têŋ rêŋ, LH teŋ leŋ *têŋ-rêŋ, MC tieŋ lieŋ 4), living north of the Xiongnu perhaps neighboring with the Qırğız (Gekun 隔 昆 OC krêk kûn, LH kək kuən5) in the upper Yenisei. Dingling groupings extended westward to the Irtysh River region6. Subsequently, from the fourth century CE, the Dingling appear in the Chinese sources under a variety of names, e. g. Dili 狄歷 (LH: dek lek, MC diek liek7), Tele 特 勒 (OC dək rək, LH, MC dək lək8), Chile 敕勒9 (LH ṭhɨk lək, MC ṭhjək lək), and subsequently Tiele 鐵勒 (LH thet lək, MC thiet lək, EMC *thet-lək,) all of which, it has been suggested may render *tägräg *«cart»10 [49], но същевременно и спадат към племенното обединение на западните тйеле: These Oğurs belonged to the western Tiele groupings and were among those displaced by Sino-Xiongnu wars. They made their way to the Kazakh steppes11 [50]:... Самите динлини пък най-вероятно заимстват прасето от тунгузите по времето, когато все още са по земите около Байкал [вж. и срв. Eberhard 2015, 3]. Затова пак в Именника, наред с диломъ, има още и читемъ „седми“, но в старобългарския език има също така и челъка „стрижка“, чиготъ „палачъ, или другой какой-либо судебный приставъ“ и др. [СлДСЯз, 919,923] наличието на които най-вероятно трябва да се обясни като фонетични къпчакизми в прабългарския език [вж. и срв. Поппе 2014, 297-298; Pritsak 1955, 55]: авитохолъ житъ лѣтъ т~. родъ емѹ дѹло, а лѣтъ емѹ диломъ твиремъ. гостѹнъ намѣстникъ сꙑ в~. лѣтъ. родъ емѹ ерми, а лѣтъ емѹ дохсъ твиремъ. тервель к~.и а~. лѣтъ. родъ емѹ дѹло, а лѣтъ емѹ теку читемъ. ѹморъ м~. днии. родъ емѹ укиль, а лѣтъ емѹ диломъ тѹтомъ. При датировката на шлема на хан Денгиз от по-рано обаче, вече се използва източноиранското по произход праб. *гок "прасе; свиня; глиган", обяснението на което може би е най-напред във времето, а така също и в това, че родът на хан Атила все пак е от друго коляно на рода Дуло. Потвърждението на тази пределно кратка, но много вярна и точна етимология е в българското междуметие гъци-гъци, с което обикновено се привикват единствено прасетата. С подобен произход между впрочем са и междуметията пили-пили за привикване на пилета и кули-кули за привикване на кулита или кончета [вж. и срв. Грумм-Гржимайло 2014, 80-81; Дыбо 2013а, 149-150; Ждраков, Делева 2013, 5-15]. По подобен начин, и в монголския дванадесетгодишен циклов календар, както и в производните от него тюркски календари, последната година е обозначена чрез източноиранската заемка Ğaqai, съвр. гахай „свинья“ [МРСл, 81], семантически еквивалент на тюрк. toŋuz. В монголския календар обаче има такива години като Üker и Taulai, които в монголските езици са прабългаризми, следователно самият монголски календар е заимстван от българите и е по-късно развитие на прабългарския, докато монголският шестдесетгодишен циклов календар очевидно е зает пряко от китайците. Освен това, подобно на прабългарския календар, и в монголския деветнадесетгодишен лунно-слънчев календар има допълнителен месец за изравняване, който се поставя в седем от годините:... От своя страна, праб. гок < изтир. *xug, осет. xu „свинья; кабан“, афг. xūg, ишк., ягн. xug „свинья“, сакс. hva-, срперс. xūk/xūg, дар. xūk, тадж., перс. xuk „свинья“, авест. hū- < ир. *hū-ka-, ие. *su- „свинья“ < *sŭ- „рожать“ [Основы иранского языкознания 1982, 78; Абаев-4, 253-255, вж. и срв. Баскаков 1969, 230-354; Боталов 2014, 31-57; Ваклинов 2012, 9-445; Виноградова, Кузьмина 2014, 126-151; Гамкрелидзе, Иванов 2014, 557-560; Грумм-Гржимайло 2014, 67-78; Кузьмина 2014, 152-182; Пьянков 2014, 220-232; Серегин 2014, 351-358; Ahmetbeyoğlu 2012, 1-16; Altheim 1959, 6-28; Clauson 2014, 182-184; Ercilasun 2013, 62-68,191-195; Kafeslioğlu 2008a, 1-9; Karaağaç 2013, 21-22; Karatay 2010, 49-72; ~*~2013, 20-28; Kısakürek, Kısakürek 2013_1, 172; ~*~2013_2, 116; ~*~2013_5, 36-38,171-178; Ovcharov 1997, 125-129; Ögel 2014, 15-42; Pritsak 2013, 428-471; Tekin 1987, 1-10; The Cambridge History 2013, 79-141; Yegorov 2014, 4633-4643; Zimonyi 2013, 1054-1073, срв. Дыбо 2013б, 11-14; Рашев 2013, 1-12; Buran, Alkaya 2013_1, 9-23; Csornai 2010, 29-42; Lissner 2011, 1; Lukács 2008, 5-30; Schönig 2013, 242-248]: http://bolgnames.com/Images/GreatWall_1.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_2.pdf http://turkologiya.org/saylar/2015-4/2015-4-6.pdf

Свинья -какай на алтайском языке.Алтайский язык тоже маньчжурский язык?

ыттъын -собака на языке чукчей.Это не случайность?

Значит монгольские и тунгусские языки очень древние языки близки к индо европейскому.

Наур,муран и прочие слова все ПИЕ-змы.

Тогда казахский биз и сен получаются чистыми маньчжуризмами.АХЭБЭ.

Муран это тюркизм или маньчжуризм? АХЭБЭ!

Наш маньчжурвед ,родственник Нуркашы в очередной раз грубо ошибается.

Драка с коротким мечом в Улан-Баторе.

казахи.

киданьские или джурдженьские пешие беркутчи. The Powerful Golden Eagle For thousands of years, golden eagles have been the favorite raptor to train as a hunting companion across the northern steppes from the Caucasus to China. Eagles are strong predators especially adapted to winter hunting for hare, marmot, deer, fox, and even lynx and wolf, in snow-covered grasslands and mountain crags. Female eagles, larger, fiercer, and more powerful than males, are preferred. Fledglings or sub-adult eagles are captured and trained to hunt. After about 10 years they are released to the wild to mate and raise young. The Beauty of Loulan and the Tattooed Mummies of the Tarim Basin Researchers Say Stonehenge had More Gender Equality than Commonly Believed Amazon Warrior Woman on Horseback Discovered on 2,500-Year-Old Vase Evidence pointing to eagle hunting's antiquity comes from Scythian and other burial mounds of nomads who roamed the steppes 3,000 years ago and whose artifacts abound in eagle imagery. An ancient Scythian nomad skeleton buried with an eagle was reportedly excavated near Aktobe Gorge, Kazakhstan. Ancient petroglyphs in the Altai region depict eagle hunters and inscribed Chinese stone reliefs show eagles perched on the arms of hunters in tunics, trousers, and boots, identified as northern nomads (1st to 2nd century AD). A Song Dynasty (AD 960) painting shows Khitan nomads of Manchuria practicing their ancient eagle hunting arts. Other eagle-hunting groups in the past included Jurchen, Oirat, Torghut, Kyrgyz, Kalmyk, Kirei, Altaian, Siberian, and Caucasus nomads. http://www.ancient-origins.net/news-history-archaeology/eagle-huntress-ancient-traditions-and-evidence-women-eagle-hunters-part-i-020797

Предлагаю всем сравнить протомонгольский и с протоиндоевропейским языкам , а не сочинять отсебятину! Осебенно сравнить лексику и морфемы! Schleicher's fable (http://en.wikipedia.org/wiki/Schleicher's_fable):English non-literal translation:The Sheep and the HorsesA sheep that had no wool saw horses, one of them pulling a heavy wagon, one carrying a big load, and one carrying a man quickly. The sheep said to the horses: "My heart pains me, seeing a man driving horses". The horses said: "Listen, sheep, our hearts pain us when we see this: a man, the master, makes the wool of the sheep into a warm garment for himself. And the sheep has no wool". Having heard this, the sheep fled into the plain.Proto-Indo-European:Howis hekwos-kweHowis kesjo wlhneh ne hesthekwoms spekethoinom crhum wogom wegontm (Hitt. oikom grrum wogom wegontm)hoinom-kwe megehm boromhoinom-kwe dhgmonm hohku berontmHowis nu hekwobjos weuket:"Krd hegnutoi hmoihekwoms hegontm wihrom widnteiHekwos tu weukwont: "Kludi, howi!krd hegnutoi nsmei widntbjoshner, potis, howjom-r wlhnehmswebi germom westrom krneuti.Howjom-kwe wlhneh ne hesti.Tod kekluwos howis hegrom buget. Mongol:Howin atkwos-weHowin, kense nowlur es asanAtkwos usmegduiNegenu gucru hohgom yutgentemNegenu-we macim oboromNegenu-we humunem ohcum barintomHowin unu atkwosru eukulwet:Sed ubdnut mineAtkwos hegontom erim mednteAtkwos ten eukulwed: Duulsi, howin!Sed ubdnut nadnai medntruNer, bod, howinon ru nowlurimCubi galmum umeskrem jalganatHowinon-we nowlur ese ajTod dulaksan howin hegrom bugwet.http://www.theapricity.com/forum/archiv ... 23148.html

казахский мальчик на осле.

сосед не айл, а хөрш. дождь не асгах. а бороо,хур.

Не понимаю вас.Вы раньше говорил,что муран это тюркизм , а шас говорите что это маньчжуризм.