Peacemaker

Где фалкон-соколы?

Гайир хан, который коварно вырезал 500 мусульман и разграбил купеческий караван получается казахским батырам? Возможно,он считал, что Чингисхан не придет к нему за убийство мусульманских купцов. Кто были эти мусульманины? Уйгуры или Каракытай?

УИХ-ын гишүүн асан генерал Х.Жекей Казакстаны тагнуул болжээ http://www.shudarga.mn/news/16673.html

Древние тюрки коня хоронили или сжигали вместе с покойником.Не устройли пир. Вероятно что казахи стали резать коня отца во время голодомора.

Этот обычай казахов/ резать коня отца/ дает сообшения монголам ,что казахи не надежные люди и любой момент могут предать любого близкого.

АКБ заявил, что ему тяжело убить сурков,хомяков и сусликов и не жалко резать своего коня. Я знаю много случаев насчет обычая монгольских казахов когда хозяин умирает ,режут его любимого коня и родсвенники покоиного сьедают с большой радостью.. Это же коварство!

Среди алтайских кипчаков есть сеок тарга-кипчак. А монгольский таргад -род дербетов.

Он не ариец.Он алтаец-кумандинец.

И еше загоните Хунгара.

Прочитайте выше доказательства!

Алтайское единство это тюрки и тунгусо-маньчжуры. Плюс корейцы и японцы. Монголы по языку индо-европейцы.

У вас гг N . Поэтому не согласны?

Гэрэ/ПИЕ/-Гүрээ/монг/ / water/уотэр/- аадар/монг/

По китайски : конь-мар,ма /морин/ корова-? / унэн/ колесо-? повозка-? /тэргэн/

Алтан Тобчи.

(Continuation)Indo-European:Mulkis naru buk ulippana mars. Buk quies. Bamb zver ulippana quies buk kaulas kap. Ulippana buk kuen, buk swalg.Mongolian:Mulgu narunni bugu uli mart. Bugu kev. Bambai zerleg uli kev bugu koel kabchi. Uli bugu kono, bugu zalgi. A foolish thin male-deer had forgotten about the wolf nearby. The male-deer slept. The already swollen wolf sneaked up and seized the male-deer's leg. The wolf killed the male-deer and swallowed the male-deer.Indo-European:Ogher ker kraka girika kap. Kraka girika kuen. Kraka girika kes ed. Zver ulippana kraka telek. Ker kraka crawan. Kraka girika dai, girika leik. Bar bar ulippana ker kraka kuen, ker dai, ker leik. Zver ulippana girika kraka swalg. Ulippana bamb.Mongolian:Egur kurun kere kulukan kabchi. Kere kulukan kono. Kere kulugan kesegle ed. Zerleg uli kere tuleke. Kurun kere karkir. Kere kulugan tawi, kulugan orki. Bar bar uli kurun kere kono, kir tawi, kir orki. Zerleg uli kulugan kere zalgi. Uli bambai. At dawn a dark crow seized a mouse. The crow killed the mouse. The crow cut the mouse into shreds and was eating it. A wild wolf came out of nowhere and pushed the crow away. The dark crow cawed in surprise. The crow put the mouse at that same place and left the mouse there. The loud boisterous wolf attacked and killed the dark crow, putting it on the dirty ground, leaving it there on the dirt. The wild wolf swallowed both the mouse and the crow. The wolf was swollen with so much food.

Вы называете всех тюркоязычных тюрками.Согласно этим правилам, всех монголоязычных т.е.индо-европоязычных монголов,бурятов и калмыков можно назвать индо-европейцами, не смотря на их азиатскую внешность. Возможно ваш родственник Нуркашы был из нирунов,но его называют официально тунгусо-маньчжурам, а вас можно назвать родтвенникам маньчжура Нуркашы. или казахским маньчжурам.

У монголов охота с сункарам было. А охота с беркутам это ваша отсебятина. АКБ!

От себя добавлю,что Монгольские множественные аффиксы С и Т-чисто прото-индоевропейские языковые аффиксы. https://en.wikipedia.org/wiki/Proto-Indo-European_language

Отсутствие охота с беркутам у турков,якутов,алтайцев,тувинцев и хакасов говорит о том, что это не тюркская традиция ,а именно обычай каракытаев и джурджено-маньчжуров.

Монг. гахай – восточно-иранское по происхождению косвенное заимствование при посредничестве булгарского языка: Неопровержимо свидетелство и доказателство за това, че именно Афанасиевската култура е археологически експонент на българската етническа общност в Минусинската котловина, представлява безспорният факт, че тъкмо афанасиевците все още не отглеждат прасето, главно поради неговата непригодност към общо взето номадските условия на живот (Th. Barfield), а не познават също така и неговата дива разновидност [Mallory 2014]. Със свиневъдство започват да се занимават едва българите от Таштъкската култура (I-IV) в Минусинската котловина, което обаче е пренесено от Китай [Вадецкая 2017, 191]. Не са намерени кости от прасе и в погребенията на хунну около Новата ера (С. Данилов), докато обаче племената, построили Иволгинското градище, отглеждат прасето като домашно животно (П. Коновалов). Всичко това от една страна показва, че само някои от българските племена и народи започват да отглеждат прасето на един сравнително късен етап от своето историческо развитие, а от друга страна пък потвърждава тезата, че българите са клон от прототюрките, прародината на които е по-насевер от Алтай, където прасето очевидно не обитава. Наистина едно от аварските племена от III в. отглежда и прасето, но това се дължи на сравнително продължителното му пребиваване в китайска етнолингвистична среда (А. Бернштам), докато аварите българи като цяло се „запознават“ с прасето едва в Централна Европа и то благодарение на славяните (И. Эрдейи). Кит. pоg, pea, pa: „pig, pork, lat. porcus“, duan, don, thun „swine, nhd. Schwein, got. swein, ags. ahd. Swin“ е с индоевропейски произход (Т. Chang), въпреки че според нас първата дума по-точно е с индоирански произход, а втората - с тохарски, като тохарите я пренасят в Таримския басейн от германската си прародина в Европа (J. Mallory):... Ето защо, и календарно-цикловата година Докс от Именника на българските ханове е не собствено българска, а къпчашка по произход и се дължи най-вероятно на преминаването и сливането с болгарите на някой род от къпчаките динлин, които Л. Гумилев [2008] твърде произволно отъждествява с афанасиевците [3-4,12], докато пък в една много объркана генеалогия и хронология, P. Golden [2016f] съвсем неоснователно твърди, че племената на огурите са част от динлин: These Oğur tribes were part of a people whom the Chinese accounts in the second century BCE termed Dingling丁靈 (OC têŋ rêŋ, LH teŋ leŋ *têŋ-rêŋ, MC tieŋ lieŋ 4), living north of the Xiongnu perhaps neighboring with the Qırğız (Gekun 隔 昆 OC krêk kûn, LH kək kuən5) in the upper Yenisei. Dingling groupings extended westward to the Irtysh River region6. Subsequently, from the fourth century CE, the Dingling appear in the Chinese sources under a variety of names, e. g. Dili 狄歷 (LH: dek lek, MC diek liek7), Tele 特 勒 (OC dək rək, LH, MC dək lək8), Chile 敕勒9 (LH ṭhɨk lək, MC ṭhjək lək), and subsequently Tiele 鐵勒 (LH thet lək, MC thiet lək, EMC *thet-lək,) all of which, it has been suggested may render *tägräg *«cart»10 [49], но същевременно и спадат към племенното обединение на западните тйеле: These Oğurs belonged to the western Tiele groupings and were among those displaced by Sino-Xiongnu wars. They made their way to the Kazakh steppes11 [50]:... Самите динлини пък най-вероятно заимстват прасето от тунгузите по времето, когато все още са по земите около Байкал [вж. и срв. Eberhard 2015, 3]. Затова пак в Именника, наред с диломъ, има още и читемъ „седми“, но в старобългарския език има също така и челъка „стрижка“, чиготъ „палачъ, или другой какой-либо судебный приставъ“ и др. [СлДСЯз, 919,923] наличието на които най-вероятно трябва да се обясни като фонетични къпчакизми в прабългарския език [вж. и срв. Поппе 2014, 297-298; Pritsak 1955, 55]: авитохолъ житъ лѣтъ т~. родъ емѹ дѹло, а лѣтъ емѹ диломъ твиремъ. гостѹнъ намѣстникъ сꙑ в~. лѣтъ. родъ емѹ ерми, а лѣтъ емѹ дохсъ твиремъ. тервель к~.и а~. лѣтъ. родъ емѹ дѹло, а лѣтъ емѹ теку читемъ. ѹморъ м~. днии. родъ емѹ укиль, а лѣтъ емѹ диломъ тѹтомъ. При датировката на шлема на хан Денгиз от по-рано обаче, вече се използва източноиранското по произход праб. *гок "прасе; свиня; глиган", обяснението на което може би е най-напред във времето, а така също и в това, че родът на хан Атила все пак е от друго коляно на рода Дуло. Потвърждението на тази пределно кратка, но много вярна и точна етимология е в българското междуметие гъци-гъци, с което обикновено се привикват единствено прасетата. С подобен произход между впрочем са и междуметията пили-пили за привикване на пилета и кули-кули за привикване на кулита или кончета [вж. и срв. Грумм-Гржимайло 2014, 80-81; Дыбо 2013а, 149-150; Ждраков, Делева 2013, 5-15]. По подобен начин, и в монголския дванадесетгодишен циклов календар, както и в производните от него тюркски календари, последната година е обозначена чрез източноиранската заемка Ğaqai, съвр. гахай „свинья“ [МРСл, 81], семантически еквивалент на тюрк. toŋuz. В монголския календар обаче има такива години като Üker и Taulai, които в монголските езици са прабългаризми, следователно самият монголски календар е заимстван от българите и е по-късно развитие на прабългарския, докато монголският шестдесетгодишен циклов календар очевидно е зает пряко от китайците. Освен това, подобно на прабългарския календар, и в монголския деветнадесетгодишен лунно-слънчев календар има допълнителен месец за изравняване, който се поставя в седем от годините:... От своя страна, праб. гок < изтир. *xug, осет. xu „свинья; кабан“, афг. xūg, ишк., ягн. xug „свинья“, сакс. hva-, срперс. xūk/xūg, дар. xūk, тадж., перс. xuk „свинья“, авест. hū- < ир. *hū-ka-, ие. *su- „свинья“ < *sŭ- „рожать“ [Основы иранского языкознания 1982, 78; Абаев-4, 253-255, вж. и срв. Баскаков 1969, 230-354; Боталов 2014, 31-57; Ваклинов 2012, 9-445; Виноградова, Кузьмина 2014, 126-151; Гамкрелидзе, Иванов 2014, 557-560; Грумм-Гржимайло 2014, 67-78; Кузьмина 2014, 152-182; Пьянков 2014, 220-232; Серегин 2014, 351-358; Ahmetbeyoğlu 2012, 1-16; Altheim 1959, 6-28; Clauson 2014, 182-184; Ercilasun 2013, 62-68,191-195; Kafeslioğlu 2008a, 1-9; Karaağaç 2013, 21-22; Karatay 2010, 49-72; ~*~2013, 20-28; Kısakürek, Kısakürek 2013_1, 172; ~*~2013_2, 116; ~*~2013_5, 36-38,171-178; Ovcharov 1997, 125-129; Ögel 2014, 15-42; Pritsak 2013, 428-471; Tekin 1987, 1-10; The Cambridge History 2013, 79-141; Yegorov 2014, 4633-4643; Zimonyi 2013, 1054-1073, срв. Дыбо 2013б, 11-14; Рашев 2013, 1-12; Buran, Alkaya 2013_1, 9-23; Csornai 2010, 29-42; Lissner 2011, 1; Lukács 2008, 5-30; Schönig 2013, 242-248]: http://bolgnames.com/Images/GreatWall_1.pdf http://bolgnames.com/Images/GreatWall_2.pdf http://turkologiya.org/saylar/2015-4/2015-4-6.pdf