Булгар, Болгария, Балкария

[проф. Добрев]

:ost1: Уважаемый господин проф. Добрев ! Есть еще одна версия...

Большое спасибо, уважаемый Окузер, ваша версия чрезвычайно интересна

и я непременно буду иметь ее в виду при будущих моих исследованиях этнонима БОЛГАР.

[атыгай]

Булгар не раскладывается ли на "бул" и "ар"?

"Ар", "ер"(тюркские), "гер" (германские), "хер" (русский)- мужчина, человек, герой. "Ар" - чистый (тюркский).

"Бул(г)" - это.

Аналогично: каз - ар, мадь -ар, хун (г) - ар, тат - ар,

Суффикс "ер", "ар" в русском и германских принадлежность к профессии: революция + мужчина= революционер, карабинер и т.д., далее преобразовалось в образование существительного из глагола: компьютер, сканер.

Может быть множественное число в тюркских языках образовывалось по тому же пути: казак - казак(т)-ар, узбек- узбек(л)-ер, а потом было пернесено на неодушевлнные предметы.

[Алтай]

Скажите, пожалуйста, почему схожи названия Болгария и Балкария?

[tmadi]

Потому что о и а в безударной позиции произносятся одинаково, а г и к различаются только наличием / отсутствием оглушения.

[проф. Добрев]

Скажите, пожалуйста, почему схожи названия Болгария и Балкария?

Мигрируя с Центральной Азии на запад болгарские племена и народы как целом задержались на Кавказе

до середине 7-ого века.

После этого там осталось племя или род, имя которого болгар и его в своем Словнике 11-ого века

записал и описал Махмуд Кашгарлы.

В том же веке на Кавказ приходят половцы къпчаки и част из них примешалось с местными болгарами, заимствуя и этноним, но который они видоизменяют согласно законов своей фонетики, в рамках которой безударное О делабилизуется, а звук Г оглушается.

Форма малкар результат собственно кыпчакского перехода Б-М как бурун-мурын.

[karahanli]

Есть недоказанные научные гипотезы о том, что слово Бактрия и Болгария, бактрийцы и болгары имеют общую корнь.

[проф. Добрев]

Есть недоказанные научные гипотезы о том, что слово Бактрия и Болгария, бактрийцы и болгары имеют общую корнь.

Даже не и гипотезы, но вся "ученая" Болгария последние 20-30 г. занимается только этим.

Все это ставит вопрос можно ли вообще считать их учеными!?

[Karakurt]

С немалой долей вероятности кавказский малкар никак с булгарами не связан.

[проф. Добрев]

С немалой долей вероятности кавказский малкар никак с булгарами не связан.

А с чем? Любопытно узнать!

[Karakurt]

С кавказом, как ни странно.

[проф. Добрев]

С кавказом, как ни странно.

В каком смысле?

Может быть хотите сказать, что имя Кавказ видоизменяясь с времени, стало малкар?

[Karakurt]

Нет, я кавказские языки/топонимы имел в виду.

[a.kadyrov]

Кубань и Приэльбрусье--древний АССИАГ и ядро Великой Булгарии.Балкъар,Балхар,Болкъар,Болгъар--в источниках Средневековья зафиксированы разные варианты этого этнонима,в том числе город Булхар на Сулаке(владение Беленджер).

[Алтай]

Кубань и Приэльбрусье--древний АССИАГ и ядро Великой Булгарии.Балкъар,Балхар,Болкъар,Болгъар--в источниках Средневековья зафиксированы разные варианты этого этнонима,в том числе город Булхар на Сулаке(владение Беленджер).

Город Булхар находился на територии нынешнего Дагестана?

[vasnas]

почему я не могу завести тему?

'манна' - пророщенное зерно. Нужна критика!

В статье есть вставки из книги ведущих израильских археологов, что Библии не происходило в их земле (интересно)

Статью на днях почти закончил, но перед тем как статью посылать на публикацию, я хотел бы ее подвергнуть критике... Может быть вы отыщете слабые места, дадите новую идею, а то и вовсе что-то опровергнете ...

Расчитываю на конструктивную критику основанную на источниках, а не на эмоциях и 'где-то слышал'.

Кратко:

исследуя >50 библий разных времен и народов, в т.ч. еврейские оригиналы, Септуагинту на греческом, Вульгату на латинском и т.д. я нашел, что манна это скорее всего пророщенное зерно - солод ...

Сама статья : http://www.bible-exodus.narod2.ru/articles/manna/manna.html#menu

Спасибо за внимание.

МОДЕРАТОРЫ! - не перемещайте тему в религию или православие, эта тема чисто научная.

[Акскл]

фрагмент из Главы 4 книги Рене Груссе "Империя Степей"

БОЛГАРЫ И МАДЬЯРЫ

После упадка Аваров, главная роль в Тюрко-монгольской Европе принадлежала какое-то время Булгарам.(20) Этот народ Тюркского происхождения имел отношение с Гуннам-Кутригурам, в течение второй четверти 7-го столетия, создал мощное царство к северо-западу от Кавказа, между долиной Кубани и Азовским морем, при хане Куврате (ум. 642 г.), лидера Булгарского племени Оногундур. После смерти Куврата, продвижение Хазар разделяет Булгарские племена на две части. Одна часть, во главе с Баяном, одним из сыновей Куврата, осталась на прежней территории под Хазарским сузеренитетом. (считается что потомки этой части позже передвинулись к северу в направлении Камы и Казани, и там основали Большую Булгарию, которая в тринадцатом столетии была разрушена Чингизидами; их самые последние потомки, по-видимому, являются сегодняшние Чуваши. Вторая Булгарская группа, во главе с ханом Аспарухом - другим сыном Куврата - переместилась на запад, пересекла Дунай в 679 г., и обосновалась в древней Мезии. Император Юстиниан II (705-711 гг.), получивший защиту и помощь во время Византийских гражданских войн от хана Тервела (701-718), преемника Аспаруха, официально признал это новое образование. Столетием позже, Булгары Мезии и их хан Телец (приблизительно 762-764 гг.), пошли на Константинополь; но Византийский император Константин V сокрушил их в при Анхиале (Anchalus), около современного Бургаса (30 июня, 762 г.). В 811 г. другой Булгарский хан, Крум, победил и убил императора Нисефоруса I и сделали кубок из его черепа по древнему Гуннскому обычаю; но в 813 г., когда он осадил Константинополь, он потерпел неудачу подобно Аварам до него. Его преемник, хан Омуртаг (814-831 гг.), заключил мир с Византией. Обращение царя Бориса (852-859 гг.) в середине 9-го столетия и увеличивающееся Славянское влияние, которому Булгары были подвергнуты отделило этот народ от основной части Тюркских наций и объединило их с Христианской Европой...

Как всегда в те времена, правящая верхушка была тюрки-кочевники, которые со временем ассимилировались в массе руководимого ими народа.

[Shamyrat]

В некоторых средневековых источниках указывается на то что булгары получили свое название по имени своей прародины.Балх ар(Балхские мужи).

[Shahan]

туркмены делятся на рода ?

[Shahan]

ясно 

[проф. Добрев]

В некоторых средневековых источниках указывается на то что булгары получили свое название по имени своей прародины.Балх ар(Балхские мужи).

Не имеет никакого отношения, потому что

этноним болгар засвидетельствован намного раньше в древне-китайских летописей:

В древнокитайските летописи са съхранени безброй изключително ценни и редки свидетелства и данни за нашата, българската история, не задължителният безпристрастно-студен научен анализ и въвеждане в научно обращение, а дори и приблизително-повърхностната оценка и възползуване от които надвишава многократно интелектуалното ниво на съвременните български петърдобревци, божидардимитровци, цветелинстепановци и др., агресивно-арогантните наукообразни писания на които вече са превзели и може би непростимо-престъпно за цялата българска наука излишно продължително са се разположили и наложили тъкмо в българското, какъв цинизъм и безочие, научно-публицистично информационно пространство, докато от друга страна тези свидетелства и данни са предмет на анализ в изследванията на изтъкнати световни учени езиковеди и историци вече столетие и нагоре [вж. напр. Пуллиблэнк 1986, 29-30; Симеонов 1976, 9; ~*~1979, 48-57].

 

В предната редица между впрочем на тези изтъкнати световни учени езиковеди и историци заема своето напълно заслужено-достойно място и българинът юрист по образование Д. Съсълов [2000; ~*~2006], липсата обаче при когото на достатъчна общо- и частнолингвистическа и по-специално тюркологоономастическа и етимологическа квалификация е причина не толкова за появата по страниците му на някои не особено сполучливо-уместни предположения за набора и състава на лексиката на прабългарския език, колкото за неимоверно-неоправданото разширяване кръга на китайските названия, зад и преди които евентуално може да стои българското народностно название етнм българи.

 

Пак в древнокитайските летописи се срещат изключително важни данни и свидетелства и за произхода на българското народностно название, защото се оказва, че именно и единствено в тях, както по безспорен начин проличава и се доказва от много полезната и значима за цялата българска лингвистика и историография сводно-обобщителна студия от най-ново време на един китайски по произход канадски учен на име Sanping Chen, са съхранени такива негови варианти като Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan‚ в среднокитайско произношение B'uo-lak-kiei като наименование на “етническа група” (S. Chen), но според нас по-скоро голяма група племена от състава на българската в основата си и като цяло полиетнична военно-племенна конфедерация Хунну с по-късен фонетичен вариант Сюнну.

 

Тази голяма група български племена, както е много добре известно и широко разпространено и прието, само не и от видни български историци, за които уникално-безценната родна историческа хроника Именник на българските ханове, независимо и въпреки неоспоримите и никога вече неподлежащи на ревизия доказателства и заключения именно и тъкмо на българския (!!!) езиковед проф. М. Москов [1988], видите ли, била само една легенда (Г. Бакалов)(!??), а пък първият и най-велик човек на всички времена и географски ширини, българският хан Авитохол-Атила, за когото още от неговото време легенди се носят и песни се пеят, а днес Светът снима филми и поставя опери, бил само една митологема (Цв. Степанов), като при това историята на българите започва едва през Tempora Incognita от Terra Incognita Кавказ, докато всичко преди това и назад е единствено в сферата на непотвърдените хипотези [напр. Dimitrov 2004, 1], с което най-безотговорно и дори направо нехайно-престъпно се орязва почти още трихилядигодишна българска история, защото както вече посочихме и доказахме чрез археологични, антропологични, етнографски и особено лингвистични факти и свидетелства, българската история започва към средата на ІІІ хил. пр.н.е. в Минусинската котловина [Добрев 2005, 45-47,241-246], именно тези племена са от една страна “най-значителният и голям съсед на китайците” през епохата на династията Хан (І в. пр.н.е.-І в. сл.н.е.) [Пуллиблэнк 1986, 29], но същевременно от друга страна българската група племена са основателите и доминантно-водещото ядро в простиращата се към началото на Новата ера върху по-голямата част от земите на Централна Азия българска Източнохунска империя.

 

И тъкмо за част от тази голяма група български племена на име Buluoji канадският учен от китайски произход проф. S. Chen [1998] приема и твърди, не без непременно-задължителните тук научни основания и доказателства, разбира се, че те са “алтайски наследници на конфедерацията Сюнну с ирански или кавказски примес”, което в края на раздела обаче се конкретизира в смисъл, че това в действителност е европеиден примес; тяхната музикална култура спада към културата на “Северните варвари” и е в познатия и разпространен по това време и по тези места “кавалерийски” жанр; “Няколкото оцелели думи на китайските българи като цяло изглежда да са алтайски и тюркски в частност.”; в песните най-вече на племената Boluohui, което наименование има и вариант Buluoji, много често се говори за kehan‚ т.е. khaghan; редица родови имена на племето Buluoji, особено тези на някои от управляващите родове, са “определено припознати като сюнски имена” и като заключение в края на раздела се приема, че “Тяхната културно-лингвистическа принадлежност изглежда по-скоро алтайска.” [69-73].

 

По-нататък проф. Chen възприема вече обоснованото и доказано преди това и от други изследователи основно положение, че “китайското звукосъчетание ji представя едно крайно -r в последната сричка”, след което обръща много по-силно внимание върху проявата на зв. -r, “която в действителност изгражда пряко съответствие между имената Buluoji и Bulgar/Bulγar” в лицето на зв. -n от състава на вариантите Poluohan/Poliuhan, Buliuhan‚ Buluojian и Bulugen, засвидетелствувани предимно в лични имена, като при това не пропуска да изпише и съответните китайски йероглифи, които тук не се привеждат по добре разбираеми и обясними причини.

 

В действителност субституцията на краесловния български зв. -r посредством китайския зв. -n се потвърждава и от реконструкцията на китаиста Э. Пуллиблэнк [1986], според когото тази субституция е норма за епохата Хан и именно поради това среднокитайският вариант на името на ухуаните от състава на източните ху - 'ou=Hwan < 'aH=Hwan, отговаря на етнм авар като название на тъждествено на ефталитите племе, членовете на което, “много възможно, са говорели на език от типа на монголския” или които “също би трябвало да говорят на него” [32,51,54-56], по повод на което пък ние само припомняме вече аксиоматичното положение на тюркологията, че късноантичните и ранносредновековни авари, болгари (прабългари) и хазари влизат и образуват изключително многочислената през Късната Античност и Ранното Средновековие и разпрострялата се по средата или разпръснала се изолирано-спорадично по някои места от бреговете на Тихия океан до бреговете на Атлантическия океан от изток на запад и от Скандинавския полуостров до Балканите и Мала Азия от север на юг българска група на тюркското етнолингвистично семейство, единственият жив представител на която днес е чувашкият народ и език [подр. Добрев 2005, 9-139].

 

Наред с това налице са достатъчно примери, които показват, че китайският зв. h не е нищо повече от закономерна субституция на българския зв. γ или gh, откъдето пък и китайският завършек -han е напълно редовното и закономерно съответствие на българската сричка -gar.

 

Специално във връзка с началния съгласен звук на китайските разновидности на Етнонима, където китайският зв. b като че ли субституира не звучна, а беззвучна българска съгласна, т.е. бълг. *p, по силата на това, че по принцип началните звучни съгласни в китайските варианти на заетите чужди имена са всъщност беззвучни съгласни в езика източник за тези имена, както е например с китайското име Dayuan‚ зад и преди което в действителност лежи ие. *Taхwār, аргументацията и реконструкцията за което дължим на Э. Пуллиблэнк [1986, 39] и което всъщност е наименованието на индоевропейското племе тохари, любопитно-куриозното за което, както е много добре известно на специалистите, е това, че има език много близък до германския келтски език, но пък обитава най-източния ареал на индоевропейските езици и народи, каквито са земите на Западен Китай или Източен Туркестан.

 

Но в много сложния и труден лингвистичен дял контактолингвистика, който термин наименование предложихме тъкмо ние преди много години и в който решаваща роля и значение имат двете основни контактолингвистични категории трансференция и адаптация с техните по-малки или по-големи амплитуди при резултативните форми в зависимост от близостта или отдалечеността на структурнотипологическите черти и особености на контактуващите езици [Добрев 1975, 112-114, вж. и срв. Симеонов 1979, 52-55], изключенията са по-скоро правило и обратното, именно поради което сега и тук като че ли трябва непременно да се съгласим и приемем, че и китайските варианти и със зв. b, и със зв. p са напълно редовно-коректни, но във всички случаи разновременно-разноместни съответствия на един и същи български зв. *b.

 

Допълнително към всичко това нека да обърнем внимание и на многозначителния факт, че в процеса на междуезиковото заемане на имената китайският език ги и преобразува или още реинтерпретира и силабо-фонотактически, по силата на което затворените тризвукови тюркски срички например в китайския език се оказват отворени двузвукови срички, както е например при сттюрк. млим Qutluγ, което в китайския език има обл. Gudulu [вж. Dobrovits 2004, 260], което пък като цяло, но в конкертния случай дава основание да се приеме, че зад и преди въпросните китайски варианти стоят такива български варианти като *Bоlgar/Bulγar, а на места, но в по-късно време и *Pоlgar/Pulγar с първично-основно значение, разбира се, “българин”, класно-родовото съответствие на което, според присъщата на тюркските езици особеност формата за единствено число да обозначава и множество от предмети, очевидно-безспорно е “българи”.

 

Доколкото обаче, както вече се показа и доказа по-горе, суф. -ar е собствено тюркобългарското множествено число, а и звучната съгл. g е резултат от озвучаването на беззвучната съгл. q, то изобщо няма никакви пречки за това, коренът на първично-изходната форма на Етнонима в централноазиатските български езици и диалекти, която същевременно е и формата му за единствено число, да се възстанови като *bоlq/bulq, а на други места и в друго време и *pоlq/pulq с първично-основно значение съответно “българин”, но по силата на току-що разяснената особеност на тюркското съществително име, още и “българи”: http://bolgnames.com/Images/Bolgar.pdf

[АксКерБорж]

А по-моему, этимологию этнонима булгар надо рассматривать в одной связке с другими созвучными этнонимами - авар, сувар, хазар, мадьяр, кангар, татар и т.д.

 

Вроде бы мелочь, но факт. До сих пор у нас казахов (может и у других тюркских народов?) сохранилась древняя традиция наречения детей созвучными в окончаниях именами. Например, была у нас такая семья в ауле: Куан, Биржан, Нуржан, Ержан, Ерлан, Шолпан и т.д. Так что этнонимы могут вполне являться именами личными братьев, от которых и размножились эти племена.

[башгирд]

проф. Добрев

этноним болгар засвидетельствован намного раньше в древне-китайских летописей:

 

Но китайские летописи искажают слова из других языков.
Корень булг надо видимо искать в языках того времени или даже ранее (Согдийский, арамейский....)

 

Еще значения

Старо-уйгурском - билгер, билгур http://sargary.narod.ru/index/0-3;
- бургар» Захарий Ритор  «Церковная история» (середина VI века)

может бергур – первые ...?

[АксКерБорж]

Корень булг надо видимо искать в языках того времени или даже ранее (Согдийский, арамейский....)

 

Ув. Башгирд, имхо-версия:   

 

Я беру за основу древнетюркский язык и параллели из современного казахского языка (по причине того, что другими языками оперировать так не смогу):

 

гл. BULƳA, BULƳAU – смешивать, перемешивать, мутить, сеять смуту.

 

от него сущ. BULƳAQ – смута, смятение (рус. фам. Булгаков).

 

В тюркских языках распространены случаи образования имен личных, в основном мужских, с использованием усилительной частицы «AR». Таким способом, к примеру, образованы имена и понятия:

 

QÄSÄR или KESER – сущ. боевой нож; созвездие Малого пса; гл. режущий, рвущий; пер. упрямый, волевой (прим: при заимствовании другими языками, имхо, оно известно в формах Хасар и Гэсэр).

 

BASAR – сущ. волкодав, созвездие Большого пса, пер. подавляющий.

 

ORUNBASAR – замещающий [кого-то].

 

ASAR – одолеющий.

 

TAUASAR – одолеющий горы.

 

TURAR – здравствующий.

 

и т.д. и т.п.

 

С указанной усилительной частицей как и в перечисленных случаях, наш искомый этноним, а изначально, имхо, личное имя, будет звучать как:

 

BULƳAR – букв. сеющий смуту.

[Shahan]

 неправильная этимология  .

[башгирд]

 

 

Корень булг надо видимо искать в языках того времени или даже ранее (Согдийский, арамейский....)

 

1. Ув. Башгирд, имхо-версия:    

2. BULƳAR – букв. сеющий смуту.

 

1. Если по поводу -первый, то скорее всего

Если по относительно (Согдийский, арамейский....), то вначеле надо поискать в них, а там можно будет и разобраться.

 

2. смутьяны для самоназвания - перебор.