nik

Според идеи на т.н. ностратична теория, туземные кроманьонцы не являются прямами отцами (прямые отци) ПИЕ . ПИЕ вероятно - более смуглые люди, которие пришли из юговостоке (восточное средиземноморие, Ближний Восток, тер. на совр. Иран?) след 12 000 (18 000) г. п.н. е ... Там, находится предполагаемая Ностратичная прародина. Возможно ли то что анатолийские фермери от 7000 г.п.н.е., были - ностраты пра-ПИЕ? ... Существуют ли миграции из ближнево востока в периде между 12 000 (18 000) г. п.н. е и 7000 г.п.е. ? Вот и кроманьонцы: http://www.creationnisme.ca/publication/ar.../cro-magnon.jpg http://www.gutenberg.org/files/20417/20417...s/image292b.jpg http://updatecenter.britannica.com/eb/imag...mp;rendTypeId=4 Вот ... и неандертальская девочка/мальчик: http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Neanderthal_child.jpg Кроманьонцы, средиземноморцы и близковосточные пра-люди (как широкое понятие или група)... най-вероятно являються братовчеды (как детишки 2 братях)...с восточноевразийское пра-население (и с американидное, и с полинезийское пра-население- как родственые и произходящие от пра-население Восточной Евразии). Ети две ветви разделились около 40 000-50 000 лет спустя, на територии Ирана (смотрите линии М89 и ее производние - стр 5). https://www3.nationalgeographic.com/genogra...population.html В моменте раздели, люди в етой групе, вероятно били более "смуглые" и "курчавоволосые" люди, сравнено - с современ. европеицы, средиземноморцы, близковосточные люди, азиатцы (изключая совремн. австралоидные, африканидные,т.е цветнокожие - индусы), полинезийцы и американиды (коренние американци). Но, думаю в моменте раздела, они не похожили на современные африканиды - вероятно современие африканиды тоже являются продукт еволюиции за посл. 50 000 г.

Ну что же. Вот и другие получили подобные результаты: Toward a phylogenetic chronology of ancient Gaulish, Celtic, and Indo-European Peter Forster *, and Alfred Toth § The phylogenetic network furthermore permits the estimation of time in analogy to genetics, and we obtain tentative dates for Indo-European at 8100 BC ± 1,900 years, and for the arrival of Celtic in Britain at 3200 BC ± 1,500 years. The phylogenetic method is easily executed by hand and promises to be an informative approach for many problems in historical linguistics. http://www.pnas.org/cgi/content/abstract/100/15/9079 PDF: http://www.pnas.org/cgi/reprint/100/15/9079.pdf Если хочеш, и имееш возможности - покажи другие, алтернативные - "филогенетические" и/или хронологиеские изследования для ИЕ. Я собствено не открыл другие.

Я не знаю где находиться ето "точка, или петно" как место, Варненец... Если ПИЕ жили в степи, то как и откуда "нашли себя" там? Если я понимая, твоя идея звучит как (перефразиую): Некоторые ("бывшие" землделцы или что?), остали нетронутый (или "избегали") от земледелие, и от (других) земеледелцы (они какие - ПИЕ или П-ПИЕ?) , ...создали своя культура в степи - которая била ПИЕ,.. основана на в основном на пастирство,.. на войне, грабежи и завоевания.. (..с кого воевали там)....Потом они начали покорят (других) земледельци (наложили, предали свой език и верования, или наоборот?).., и самые они стали земледельцы по "принуде"? Етот сценарий возможен конечно.. етот сценарии, думаю повтарялься в истории человечество, в разние мащаби и места. Мариа Гумбитас связавает трансформация езика, с трансформации верования и бит: от матриархальной - в патриархальном виде....Варненская културая показавает патриархальние особености...при похорение....Според идея Гумбитаса, которая приета и от Малори и многие другие ИЕ-исти , и следуя особености варненских артефактах- означало то, что ета "точка", как время, "находилась" бы, ранше 4200 г.п.н.е. Возможно и как место, ето "точка, петно" надходилас в Среднем Стоге I . Ето думаю - одна разпространена и "силная" версия ..Средний стог II - я сам думаю что бил ПИЕ... Антропологические и антропометричные данни людях Среднево стога II, , аналогичные с данни "Афанасиевци". Они, вероятно, представляют "прото-пратохары".

Привет Eger! Божинов (-а,-и), правда - ето разпространеная болгарская фамилия. Произходит от мужское име Божин (тоже болгарское), с ударение на "и". Означает "на Бог", "Бог", с варианти "Божил, Божо, Божко, Божан, " и дамские "Божин(к)а, Божил(к)а, Божан(к)а" http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...D0%B5&meta= http://www.google.bg/search?client=firefox...%B5%D0%BD%D0%B5 http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...%B0&spell=1 "Ъ", в слове "търкалям" /вероятно/ сходно с "А", как "потемнение". Думаю, что некогда съществуло некоторое говорное изменение на "таркалям" (как глагол), /"таркал", "таркало" - как существителные/ -> "търкалям" (глагол), /"търкал", "търкало" (существителые)/. "Ъ" имеет и собственое значение /звучение/ и развитие в болг. языке. Например в слово "ъгъл", "Ъ" относится как руское "У" ("угол"- геометрич); в глаголе "търкам", "търкам се", "потърквам" (rub out, erase, chafe -английски) -"Ъ" не связано с "А" (или с "У)" тох./б/- ето тохарский язык - диалект (тип) "б". Съществуют 2 тохарские диалекта (скорее два тохарские языка) - условно названы - "а" и "б"

На моим взглядом (я не лингвист) - форма "ТЕРК",...не имеет фонетическая близост с другие тюркские формы ....Похоже на осетинскую,... или на монгольскую.

Если Уйгури (ойхарди) аналогичные или произходили от Ди, то они не тюрки. Тюрки произходят из хун-ну.. а "ди" и хунну- разные етносы (и/или групи) и авторы разграничали их... "Ди" - вероятно, тохароезичные: Автор принимает что они исторически принадлежат, связани с тохароезичной етно-културной общости, которая обитала Таримский басейн. Автор принимает что Уйгуры являются синкретичная смесь (асимилация) между ди (чи-ди) и Телеуты (Алтайцы). Не мога ви отговоря на последния въпрос, от чуждо име, или да правя обощения....Ако правите намеци към мен - то аз не ги разбирам, и затова моля, питайте ме конкретно. Вот и статия Ж.Войнокова " ЕТИМОЛОГИЯ НА НЯКОИ ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ЕТНОНИМИ": http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITS...OG-ETNONIMI.htm Вот и другие статии: http://protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20...%20statiite.htm

Мое мнение: На мой взгляд - "быстрая" /как "горная"/ река - более вероятно и подходящо толкование имени р. Терек, чем связь с "дървета" ("тополи") или "диреци" (опори). http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...orthGeorgia.jpg http://en.wikipedia.org/wiki/Image:View_of_Vladikavkaz.jpg http://images.google.bg/imgres?imgurl=http...ficial%26sa%3DN "Ниже г. Дзауджикау Терек выходит на предгорную равнину и до впадения р. Малки течет среди галечных наносов, разветвляясь на рукава. На этом участке в него впадают многочисленные полноводные притоки - Гизель-Дон, Ардон, Белая, Урух, Баксан и Малка, стекающие с Большого Кавказа. После впадения Малки уклоны реки (рис. 96) резко уменьшаются до 0,15-0,05°/оо. До впадения Сунжи Терек течет в песчано-глинистом русле с многочисленными островами, косами и отмелями. Ниже устья названного притока начинается нижнее течение Терека, где его русло расчленяется на многочисленные притоки и рукава. При впадении в море река образует обширную дельту, площадью около 4000 км2."

Почему этноним УЙГУР имеет тохарское происхождение? Ж.Войников: "Ойхарди (Уйгури) – название на народ, който описва Птолемей: „През по-голямата част от Серика протичат две реки. Едната се нарича Ойхард, извираща от Авзакийските планини. По нейните брегове обитава народа ойхарди”. Вероятно реката Ойхард е река Тарим, или някои неин приток, а „ойхарди” е гръцката транскрипция на етнонима уйгури, според мнението на А.Н.Бернштам, който помества древните уйгури /ойхарди/, от Баркул до Кашгар. От сведенията на Птоломей за ойхардите, става ясно че етнонима уйгури е съществувал още в късната античност. Според М.Кашгари, уйгурите четири века преди неговото време, в района на Тяншан, воюват с Александър Македонски. Разбира се Ал.Македонски никога не е бил в Синцзян и е живял не 4, а 13 века преди Кашгари, но може да приемем че уйгурите принадлежат към древните народи в Източен Туркестан. /НТ-ВЭУКИ/ Китайските хронисти също посочват че народа уге произлиза от племената ди, подразделението на чи-ди /червените ди/. А това вече ни подсказва че първоначално са били тохароезични. Названите ойхарди /oechardas, oihardai/, прекрасно се обяснява с тохарските езици. В тох./б/ auki, auks, тох./а/ ok, yuk – ръст, израстване, развитие, старшинство, силен, победоносен. Или aukkhari, okkhari би означавало силни, велики, победоносни кхари, кари, респ.хора, тохари, юечжи. А уйгури е просто тюркски превод на древния етноним." Почему уйгуры происходят от тохар? Какова цепочка рассуждений? Съществуют исторические аргументы для ету цепочку. Почему тохарское "тарокно" является основой? Ето предположение. Какова цепочка рассуждений - откуда следует древность и первоначальность тохарской формы? Ето предположение, так как является предположение идея Баскакова. Факт: Кушанская форма- предходила уйгурская, потому что тюрки не имели (според наличные познания) писменост в кушанское време (до 4 веке). Да, и вероятно, они взяли и развили согдианское (руническое) писмо - в 5 или 6- ом веке, после захвата Согдии. Или все это от фонаря, как например у того же Абаева который вдруг "обнаружил" аланское слово ТАРКАН, только потому что в осетинском языке есть слово "таерхон" - "обсуждать, судить, судья и т.п.", родственное санскритскому tarka - "рассуждать, предполагать, и т.п.". Ну а санскрит, понятное дело, просто ужас какой древний. Абаев ищет иранские (индо-иранские) корни, и совсем неудивительно что он нашел такие корни.... Османская аналогия ("кадии" - как высшие правители и администратори) является аргумент в поддержки тезе.

ОК, поговорим за тохарское "таркан". Наличние (до сих пор) факты, предопределяют, на моим взглядом, две возможные етимологии и развития: 1. китайское (t`вt ) (по идея Баскакова)-> уйгурское* "тарк(х)ан" (благородник, аристократ, свободен от данъци) -> тохарское "ta:rhka:n.e* /тарх-кане/" (Фасмер) 2. прото(перво)-тохарское "тарконо" (предположительно - от тох. tarkān~e, tak - вижте Ж.Войников), познато при кушаны (т.е тохары,.. под източно-иранское влияние) -> уйгурское "тархан" -> (позне?)тохарское "ta:rhka:n.e* " (Фасмер) *заб: Уйгуры исторически произходят от тохари. Етнось создалься при асимилации тюрков, с ойхарди (тохари). /Етноним Уйгуров имеет тохарское произхождение/

Таркаловы: 1а. Таркан. Ж. Войников http://www.protobulgarians.com/Kniga%20za%...Zhivko/19-T.htm таркан – прабългарска титла. В тох./б/ tarkān~e – проява на безразлично, индефернтно поведение, tak – съдя. /DA-DT-b/ В лувийски tarkumjia, хетски tarkumai – обявявам. В етруски tamera - съдия. /EEG/ Старобългарското дякъ, посочено от Ф.Буслаев като старобългарска заемка в староруски, първоначално е озанчавала съдия, идентично на тохарското tak. Б.Цонев посочва унгарските deбk, diбk, точна калка на старобългарското дякъ. /БЦ-ИБЕ-2 стр.159/ В санскрит tark – съдя. Таркан – съдия, княз, управник, широко разпространена титла сред кушаните /под формата торконо/ , както и при прабългарите, аланите, аварите, суварите, ефталитите, келтите. Заимствана и от тюрките. Етимологията на титлата е най-вероятно е индоевропейска – санскритска, тохарска, получила широко разпространение сред всички източноирански народи. В осетински tжrxon - обсъждам, tжrxni lжg - съдия, от lжg – човек. В.Абаев посочва че липсва сходен ирански корен, а най-близко е санскритското tark. /ВА-СОИ стр.19/ Така че етимологията на таркан е тохарско-санскритска. Със сигурност титлата е предтюрска, вторично заимствана от тюрките, както по-голямата част от титулната им практика. Съвременото пущунско лоя-джирга означава точно събрание на племенните вождове където се уреждат спорове, вземат се съдебни и държавни решения. Етимологията е от хотаносакското lo – събрание и джирга, от таркан, т.е. събрание на тараканите. Интересно е че в езика на самодийското племе матори обитаващи Саяните, думата джарга означава съд. /АМ-П стр.143/ Пример са тохаро-самодийски контакт от карасукското време. 1б. Таркан, Ж.Войников (редакция): http://protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20...ABULG-TITLI.htm 36)таркан – прабългарска титла. Като най-близък паралел е осетинското tжrxon - обсъждам, tжrxni-lжg - съдия, от lжg – човек. В.Абаев посочва че липсва сходен ирански корен, а най-близко е санскритското tark - съдия. /ВА-СЕИ,стр.19/ Но също в тох./б/ tarkāсe – проява на безразлично, индефернтно поведение, tдr – защита пред съда, tдrkauca - опрощение. /DA-DT-b/ В лувийски tarkumjia, хетски tarkumai – обявявам, в сароиндийски tarkana – говоря, хинди-урду tāŗnā – съдя. В етруски tamera - съдия. /EEG/ Таркан – съдия, княз, управник, широко разпространена титла сред кушаните /под формата торконо/, както и при прабългарите, аланите, аварите, суварите, ефталитите, келтите. Заимствана и от тюрките. Баскаков посочва древнотюркското tarxan – човек, свободен от данъци, благородник, като заемка от китайското t`вt – благородник, което обаче не е вярно. /НБ-КЗТЯ-ТО-1987/ Етимологията на титлата е индоевропейска – санскритска, или тохарска, получила широко разпространение сред всички източноирански народи. Съвременото пущунско лоя-джирга означава точно събрание на племенните вождове където се уреждат спорове, вземат се съдебни и държавни решения. Етимологията е от хотаносакското lo – събрание и джирга, от таркан, т.е. събрание на тараканите. Интересно е че в езика на самодийското племе матори обитаващи Саяните, думата джарга означава съд. /АМ-П,стр.143/ Пример са древен тохаро-самодийски контакт от карасукското време. ник: Исторические аналогии: "Кадии" в Османской империе (судии -от турецкое "кади"), до 16 веке были, и имели правомощия на (т.е. представляли себя как) высшие правители-администраторы. 2. Таркал Таркалом и прозывали худого и длинного человека Ж.Войников: търкалям (болг)– въртя, търкало (болг)– колело, търча – бягам, тръст – конска езда. В тох./б/ tark, tetarku, terk – 1. въртене, завихряне, движение. В санскрит tarku – вретено, иранските езици, tark – въртене, е взаимствано от тохарски. /Ch-DIV/ А това показва сигурна тохарска етимология и в български. В осетински tжrжk – бърз, tжrqus – заек, от един корен с българското търча – бягам /р.Терек – бърза река/. В карачаевобалкарски terk – бърз, е явен аланизъм. Като аналогия в славянските езици, Фасмер посочва доста по-далечното *torkъ – кожен ремък, за закрепване на седлото, значение, отсъстващо единствено в български. Също в чувашки tĕrt, татарски tцrtь, казахски tьrtu, узбекски, южноалтайски, киргизки tьrt, карачаевобалкарски tьrterge, тюркменски, турски dьrtmek, гагаузки dьrtmдд – тласък, движение. /VS-ETD/ В алтайските езици ti`rge, тюркски tēr, terk, монголски terge, тунгусоманчжурски tirgi - бягям. /S-AE/ В чувашки tĕrkele, татарски, казахски, узбекски, южноалтайски, хакаски, якутски, киргизки tьr, тувински dьr, тюркменски dьjr, турски dьrmek – търкалям, завъртам. /VS-ETD/ Сравни чувашката дума с българското търкало. Явен тохаро-алтайски езиков контакт. ник:"Вретено" - длинное и худое как присобление. 3. Верх, височина, высокое дерево, кула, подпора (опора), греда Таркалом и прозывали худого и длинного человека Ж. Войников: търно, терем – кула. В тох./б/ tarne – връх, връх на гланата /теме/, високо, trenk – поддържаща греда, в хотаносакски tāra, trenk – подпора, стълб, греда, в таджикски tarnow – водоскочна тръба, улук. В пехлеви ter – връх. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/ Идентично със сариколското ter – връх. /ВС-ИИКК-КПАБЗ стр.278/ В хуфски, рушански, ягнобски tor, вахански tor, кюрдски dкr, пущунски tār, талишки ter, персийски tar, шугнанскиски, рушански, хуфски tōr, гилянски tеr, кховарски toren – връх, височина. /VS-ETD/ В английски tor – скалист връх. Д.Адамс посочва хетското tarna – връх. В лидийски tro – скалист връх, сходно със хетското taru – високо дърво, тракийското taru – копие. Също в чувашки tara – връх. Етимологията на Турну /Северин, Мъгулере/ според П.Добрев идва от прабългарската дума турну, търно – кула. Вероятно Търново е свързано с кула, връх. Според легендата градът е основан от кан Крум, след победата над Никифор. Б.Цонев посочва румънското tīrna – кошер, респ. кула, като старобългарска заемка, от търно – кула. /БЦ-ИБЕ-2 стр.15/ Можем да посочим сходните, немското turm, английското tower – кула и староцърковнославянското /старобългарското/ теремъ – кула, идентично с бълг.диалектно търъм - висок. То не е от славянски произход и е сходно е осетинското тыргъ – балкон. Заимствано и в албански като trem – преддверие. /АС-СНА стр.148/ И в унгарски като terem – зала. /БЦ-ИБЕ-2 стр.169/ В ягнобски darun, кюрдски derem, персийски dдrun, шугнански darmůn, язгулемски darкn, сариколски darыn, също в немски darm – вътрешност, вътрешно помещение. Тохаро-иранската етимология на теремъ е очевидна. В руски, от старобългарското теремъ произлиза съвр. тюрма – затвор. В миналото кулите често са се използвали за затвори. В алтайските езици tore, тюркското tцr, тунгусоманчжурски turu, корейски tarak - кула. Връх на главата в алтайските езици е t`umi, тюркското tum, монголското tom, тунгусоманчжурски tumŋu, японски tum. /S-AE www.starling.rinet.ru/ Сравни с българското теме.

Ето так,..конечно, если изследование "Language-tree divergence times support the Anatolian theory of Indo-European origin" Russell-а D. Gray & Quentin-а D. Atkinson-а, имеет коректность, т.е если изследование и его результаты имеют (содержают) малая неопределеность: http://www.mapageweb.umontreal.ca/tuitekj/...rayAtkinson.pdf

Прошу прощения. Я "припознал" понятие "алтайци", как языковая група (общост), потому что вы говорили выше (прежде) о "индоевропейцы" и "арийци".

Только киргизы и казахи "носят" ету гаплогрупу, и ее субклады - в большое (высокое) процентное выраженое. /относительно, для общее количество Y-гаплогрупах (маркери*), которые присуствиуют в мужчинох... Общый брой хаплогрупах*, в антропологической генетике является десятки/. У алтайцев - вообще, она не характерна, или не присуствиет в болшую степен, или отсуствует. Ето хаплогрупа "характерна" для таджики (с разпространение на 68% от всех их Y- маркери), индийци (т.е индийские етноси) - до 55%, руси, поляки, литовци, латвийци, украици, чехи, пакистанци, унгарци..,.. калаши... *Маркери /групи/ - ето характерные последовательности, "конструкции" от гены, чиито мутации можно проследит. (точнее, маркеры являются мутации).

Спосибо. Да, ето впольне возможно. Но, и возможно что ето место (ети места) было "вторичная" Urheimat (corrigendum - "вторичное место для дальнейшего разпространения ПИЕ"). ..Возможно и то что в 4500 - 4200 г- 4000.г (Средний Стог I) п.н.е., здесь еще не жили ПИЕ (прото, перво-индоевропейцы), а ПИЕ культура позднeго Среднего Стога (I с половинoй, II: 4200 - 3500 г.п.н.е.) появилас (создалас) как следствие некоторого смешения (синкретизаций). ..Ямная и курганная культуры, елементы (точнее - как елементы в ритуале и процесе похоранения ПИЕ) являются неолитные реликты в културе ПИЕ и ИЕ, которые существували в Юговосточной, и Югозападной фермерской П-ПИЕ Европе (Пред-Прото ИЕ: според хронологию Гумбитене и Малори): Ямы и курганы (т.е. тумулы, могилы - болг) и поздные "срубы" - представляли..домы, жилища для похорененах /для ПИЕ и ИЕ/, ...и сакральные места - думаю.. Ямные жилища ("землянки"- болг) и ямные светилища, разпространени в неолитической П-ПИЕ Европе.../заб: В Дуранкулак ("Варна") - културе (част культуре "Хаманджия") , незивестно-4200 г.п.н.е - похорения являются ямные-камерные, которые являются хронологически одни из первых ямных похоренения. Ето культура имеет и некоторые ПИЕ "особености", според класификацию и идеи Малори и Гумбитене/. И могильники ("могилы" болг, т.е "курганы") как жилища, т.е жилые могильники, "жилые холмы", тоже имели разпространение в неолитической юговосточной П-ПИЕ Европе... http://www.google.bg/search?client=firefox...%B5%D0%BD%D0%B5 /ник: в болг. языке "курган" (turc) - называеться "могила", а место похоронение называеться "гроб", "погребение" или "некропол"/ "Kурганы", "mamoas" - как сакральные места, и как некрополи, были фиксирани в югозападной Европе еще в 5 хил. пр. н.е - на териториях сегодн. Испания, Португалия и Франция .т.е - в неолитической Европе. Еще о Дуранкулаке: http://www.progress.bg/images/durankulak/D...lasko_ezero.htm "На западния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 - 4700г. пр.н.е.), могилни погребения /ник: в болг. языке "курган" - называеться "могила", а место похоронение называеться "гроб", "погребение" или "некропол"/ от протобронзовата епоха (3500 - 3400 г.пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров в езерото." "Заедно с неолитното селище, разположено на западния бряг на езерото, изцяло проучения, най-голям засега в света, праисторически некропол (открити са 1 204 гроба от неолита и енеолита)"

Да, вот и хорошая статия про Варненскую культуру: http://en.wikipedia.org/wiki/Varna_Necropolis http://en.wikipedia.org/wiki/Varna_culture

Етот человек, думаю, является палеоевропеид (протоевропеид): http://bp0.blogger.com/_3VmSl3VqNSY/RvpaDe...tel+-+jretz.JPG http://oikumen.blogspot.com/2007/09/blog-post_26.html http://btv.bg/news/?magic=reporters&rep_id=166 В България археолозите откриват костни останки от това население при разкопките на праисторическия некропол в силистренското село Малки Преславец. Проф. Йордан Йорданов: "Те датират от времето на ранния неолит, което ще речe преди 6 000 години преди Христа, или преди 8 000 години. От изследването на костните останки на най-запазения мъжки скелет- това е рядкост и голямо щастие за нас, установихме, че този мъж на възраст около 50 години е с ръст 174 см и притежава белезите на протоевропеида или палеоевропеида - хората, които са се разселили из Европейския континент, т.е. най-старите преходни форми между кроманьонеца и съвременните хора". Упс, извините мне, пожалуйста....етот человек не является тот же протоевропеид, а.. фракийский (т.е. предфракийский) правител, вожд.. не нашел другие возстановки-фотоси. --- Лейди, которую археолог назвал "Тодорка", явлется средиземноморский европеид (тип): http://dsc.discovery.com/news/briefs/20041...iaskeleton.html

http://www.bashedu.ru/encikl/aaa/arkaim.htm "Антропологич. тип погребенных - протоевропеоидный" http://en.wikipedia.org/wiki/Arkaim http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%...%B0%D0%B8%D0%BC http://en.wikipedia.org/wiki/Sintashta-Petrovka http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%...%83%D1%80%D0%B0 Вот здесь разказана одна история ("Произход на славяните"): /Александър Баяр, в переводе на болг. и коментари Ж. Войникова/: http://64.233.183.104/search?q=cache:p-hJT...lient=firefox-a

Я нашел только статию о HESYCHIUS: http://www.iranica.com/articles/v12f3/v12f3026.html "As typically "Parthian" words (cf. in general Huyse, 2002, pp. 202-6) are registered... ..sara‚bara "loose trousers or leggings" (called Parthian s.v. [Gk.] ske‚leai, but Old Persian in origin, according to Brust, pp. 29 f.)..;" Парфяне: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...ianInChains.jpg (Справо; circa 200 AD) http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...ianHorseman.jpg (Parthian horseman- earlier part of the first century BC; Palazzo Madama, Turin, Italy.

Жалко.

Спосибо, Kanishka! Σαραβαρα (штаны, брюки), "Предтохарские" саки, Пазырик: http://images.izvestia.ru/lenta/55015.jpg Ногавици: http://images.izvestia.ru/lenta/55018.jpg Саки, Σαραβαρα (штаны, брюки): http://www.cais-soas.com/CAIS/Images2/Acha...us_behistun.jpg http://www.cais-soas.com/CAIS/Images2/Scyt...ka_behistun.jpg http://www.cais-soas.com/CAIS/Images2/Scyt...persepolis1.jpg http://www.cais-soas.com/CAIS/Images2/Scyt...st_Warriors.gif

А откуда "вара, вар"? авестийски "vāyr" – обхватаю Санскрит: "vRNoti { vR }" http://spokensanskrit.de/index.php?script=...mp;direction=AU "aavRNoti { aa- vR }" http://spokensanskrit.de/index.php?tinput=...HK&link=yes "vR" http://spokensanskrit.de/index.php?tinput=...HK&link=yes

А не допускаете ли что ето "штени" в болг. яз. явлеться позняя инфилтрация или заемка (печенежка, куманска, татарска), или османо-турецка?

Спосибо болг. *иш "? Как и почему является болгарское - ето *иш"? ..Бешевлиев разчитает и транскрибирует протоболгарское слово "внутрений"* (болярин, аристократ, правитель), написано на гречески, как - "ичиргу" ("itzirgu" лат.- също Бешевлиев). *Вижте стр.80,81,82 от V. Beshevliev - Prabylgarski epigrafski pametnici - 7, http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html/ Т.е. если Бешевлиев не ошибаетъся , в основе древнеболгарское слово "ичиргу" ("внутренний") является: ич*рг* (*ч*рг*). /не *иш"?/. Титуль болярина Петра в староболгарский вариант (т.н. и познат как "старочерковно-славянский"), записан /индициран/ как: "чръгоу былiа". Тот самый болярин был споменат в одно писмо в папе Йоан VІІІ от 879 г. как Petro cerbulae /лат/. Кроме того, форма "чръгоу" (развитие "ичиргу")- присуствует и в надписе Мостича (перевод по новобългарски): ..Мостич . . , който беше чръгу биля (т. е. ичиргу боил:Бешевлиев) при цар Симеон и при цар Петър ... и като остави чръгобилството. . . "Тук почива Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, като остави чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и така свърши своя живот". Старобългарски текст:: Съде лежитъ Мостичь чрьгобыля бывыи при Симеоне цри и при Петре цри (ос(м)гиж же десѧть летъ сы оставивъ чрьгобыльство и вьсе имениие быстъ чрьноризьць и въ томъ сьврьши жизнь своиѫ.