nik

Глупости! Великая Китайская стена произходит из Манжурию, а Манджурия - ето место етногенезе (расогенезе) алтайских народов (или праалтайци).. Ти сам опровергаеш.. своя (твоя совместная с П. Юхасе) псевдоисторическая теза о "европеидние афанасиевские пра-тюрки европеди" Праалатайци являются наследники ностратов (по язике), но антропологически они явлются наследники и туземних протомонголоидов - т.е они монголоиди. Пра-Тюрки тоже принадлежали к монголоидной расе..

Бла-бла! Не имееш ничего что сказат по существе! Хо-хо-ха-ха!! "Върви на майната си" (Върви при майка си) - не цинизъм.. Твоя общая култура , и как лингвист , не стоит и 2 копейки!!!! Тоже: "връй джендема", върви на майната си, джендем (т.е "уходи по дяволите") – от тур. ад, пъкъл: израз от Северозападна България.. http://www.google.bg/search?client=firefox...%B5%D0%BD%D0%B5 http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...art=10&sa=N

"Вот видите как весь ученый мир знает, чтит и ценит наших предков тюркоболгар." Глупости и евтини инсинуации!! Автор говорит о тюрки, и о влияние которое они оказали на споменатие народи - один такои народ (според автора) являются древние болгари! "А что вы предлагаете всем нам в замену этих светлых страниц болгарской и общечеловеческой истории? Только ничего не означающие несвязанные слова и при том ни на русском, ни на болгарском языках." "этих светлых страниц болгарской и общечеловеческой истории"? Конкретно? Какие страници? Что значит "светлые"? Аз не съм ти студент, така че настоявам и очаквам да си конкретен! Освен това - ненавиджам демагогските и лозунгаждийте изяви и отношение (защото ненавиждам демагозите)- така че мога да те пратя на "майната ти" /"по дяволите"/! Не имеет значение что я предлагаю - очевидно тебе неинтересует ето.. Ты что предлагаеш?... Псевдо- и "фолк-хистори", или "анти-история", за великие "европеидние тюрки" - от което, кроме невисокая историческая культура - прозирает и расизъм и коплексарщина? Твое желание или намерение увидет себя как наследник ети великие "европеидние пратюрки", ..никак не осветляет.. "болгарская и общечеловеческая истории", потому что ..Китайци,.. и Китайские археологи, а тоже Римские /Приск Панийски, Амиан Марцелин/, и Арабские (или Персийские) ..хронисти давно решили вопрос о антропологический (точнее расовой) вид пратюрках и тюрках!!.........А перво-болгари - столько "велики" или "невелики", сколко-то они били "велики" или "невелики" - если они били монголци, тунгуси, готи, угри, германи, славяни, келти!!! Болгари "велики" (или исторически значимие точнее сказано - для щастие или нещастие), Иванчо - не потому что протоболгари - тюрки,.. или сармати,.. а потому что болгари и Болгарская держава (т.е 2 империи на Дунавская България) оказали самое силное влияние в целое средневековие - на Восточная Европа (силнее чем влияние германских племен, и поздних норманов) - для щастие или нещастие некотороми народи ,.. и связано с етого - оказали влияние на Северная Евразия... Болгарский культурний модеь , создан и разпростран дунайских болгаром (салвяно-болгари).. и Болгария - т.е "славянская писменост (език)" + "православие", Иванчо, оказалься "печеливший" для восточние славяни (сегодняшние руси, украинци, белоруси..), для власи (сегодняшние румъни) и для нас - сегодняшние болгари..Если не бил етот модел - то вероятно (возможно) в Средная и Восточная Евразия сейчас жили толко тюрки и монголи, и/или нормани германци и (руская держава - норманская, а руси - норманское племе!)., а на Балканах сейчас жили..печенеги , или маджари, или араби, и/или самое вероятно - только греки.. и турци!! Ясно ли е ти е сега? Очевидно, что я имею проблеми с виражения по руски, но для твое удивление ..я не комплексар.. Что касается мои слова - ну пожалуйста, покажи Иван, точнее какие из них ничего не означают?... Имеете в виду, пожалуйста, что если мне не покажите их, я запазаю мое право, считат вас для.. евтин демагог и интригант.. "Я не имею слов, что бы квалифицировать все эта, но как болгарин я стыжусь ради вас" Дрън - дрън..Ще се разплача.. Иванчо, ти все още си толкова далеч от понятието ми, и идеала ми за българин, че за мен е "все тази", какво предизвиквам у теб..

Я не согласен с вам если говорим о болгари.. Хуносянбийци Атила били неколкократно разбити (оногури тоже участвували в их разгроме), и практически изчезли - не оставляя реликти (култура и другие) в восточной Европе..Люди погречилис, погерманчилис, посарматилис - т.е они били асимилировани практически..Тюрки западного каганата покорили част болгаров чуть в второй половине шестом веке - ето видно, из кореспонденцию Тюрханоса (тюрский княз) с Византию.. Болгарски етноним не имеет общего с тюрки.... Болгари - как тюрки (тюркизование) и как славяни (славянизование) използуют древние нетюрские самоназвания .."Ние сме хора Аси" - говорили волжские болгари, а мы, сегоднешние болгари - називаемся "хора"... Титуль волжкобългарские правители явлется илтивар, а после ислямизации – емир. Титул ясно фиксираван в форме "илтивар", според Мешхедския ръкопис - перепис на “Рисаля” – Пътеписа на Ибн Фадлан. Там сказавается: “О, Аллах, съхрани в благополучие царя, илтивар, царя (малик) на българите!” Титул "хан" - непознат для волжкие болгари! Произход "илтивар-а" чудесно обясняется с осет.дигорски axil, персийски il, пущунски el, кюрдски êl, талишки elêt – род, племе и тохарското war, wars – управлявам, т.е. вожд на племе. Ефталити използуют титул вар – владетел, титул имеет тохарски произход, напр. владетель Куча се е титлувал себя kucisvara, а ефталитские владетели - kušnavar. При тюрки фиксиран титул eltätbär, но изрично указивается в древнотюркските надписи, что титуль не собствено тюркскии, а се носи от предводителя на покореното алтайски племе аси (последните остатъци от „таштъкските” племена на сибирските алани)! Собствено Дуло (праболгарская верхушка) - алано-болгарская фамилия, клан из западном Кавказе и не доказано что она имеет общево с Ашина-клан или с тюрки. О Алан-Дуло сказано в маджарской генеалогической легенде..Име и фамилия Дуло сейчас (в настоящем) познати при осетинци и болгари (при осетинци - как Дулатæ, Дулитæ, Дулутæ - т.е как Дулаевы, Дулиевы, Дулуевы, а при болгари как Дулеви, Дулови, или как Дуле, Дуля, Дулко, Дулчо, Дулян – бълг.имена от 15-17 в../С другой стороне - Атиловие хуни не били (не усели) в Кавказе - източники и артефакти свидетелствуют что хуни вторгалис в Панонию, а в Кавказе убежали сарматские (алано-сарматские) племена - избегающие унищожение или покорение.. Китай имеет более развитая "модел", в сравнению с модель кочевих и земледелчих общости и племена Евразии (от Атлантике до Пасифике).. Очевидно что племена или общности, которие били соседи Китая /как тохари,...протомонголи, хуно-сянбийци, тюрки/ не смогли "асимислирават" Китай".. Скорее их аристикрация покитайчвалас ... так как германская, сарматская, славянская аристоктация - в сфере влияния Византию и Риме - романизовалас и грезизировалас...Име Китая произходит из династию "Чин" (Чайна, Чина)..

Да не се обиждаме лично, моля. Не мога да се съглася с Баскаков... Баскаков пропуска, премълчава един важен факт (умишлено или не!), който е в противоречие с цялата му теза..А той е: Махмуд Кашгари, ерудит и блестящ изследовател, през 11 век описва и разпознава като тюркски езици, в "Диван.. ", - езиците на волжските българи, също така на предците на днешните чуваши, и на печенегите, той пише че "езикът на народите булгар, сувар и пачанаг, които обитават близо до границите на Рум (Византия), е тюркски" .В същото време той (Кашгари) не споменава в произведението си "Диван..", че езикът на съседните им хазари , по скоро "хазаро-българи", е тюрски..Според арабските и персийските изследователи от 9 и 10 век "хазарите и българите говорят на сходен /еднакъв/ език, който е изолиран, и е различен от персийския и тюркския".. Това последното, и неразпознаването (неотбелязването) на езика на хазарите от Кашгари като тюркски - за мен означава че волжските българи са придобили тюркския си език по-късно, и българите и хазарите не са говорили на "древно-тюркски" език../Изключвам възможността езикът на населението на Хазария (т.е на хазарите ,или хазаро-българите) да се е "евреизирал", "поюдейчил" за около 100 години, така щото Кашгари да не разпознае езика, защото в Хазария липсва такъв етнически масив, който да бъде донор на еврейския език..Ако е имало поюдейчване на Хазарите , и доколкото го имало - то е засегнало в някаква степен само управляващата върхушка.. В същото време допускам, приемем обратното, че Волжските българи се тюркизират..в едно силно тюркско присъстие..Така - както Дунавските българи се славянизират в едно славянско присъствие..Сигурно е (за мен), че в края на 9 век дунавските българи са практически славянизирани, защото в източниците /домашни и чужди/ от втората половина и края на 9 и също тези от началото на 10 век се пише и говори (във всички източници!) за един народ, "българи" (понякога "славяни")!,..за разлика от писаното в източниците от началото на девети век - в които "българи" "славяни", и "авари" са описвани като различни народи! ..Така че Баскаков греши..в цялостната си постановка..., и то греши - защото не изследва и анализира историческите източници съпоставено..(разбира се - той има интерес да дърпа "чергата за себе си",.. както и ти имаш такъв интерес , предполагам - защото върху тази теза, ти лично си градил кариерата си..) ПС ...Приемам също (и само) че в Хазария има тюркски инфилтрации - и те се отнасят най-вече до Хазарската управляващата върхушка, класа, която след експанзията на Западно-Тюркския каганат вече е тюркска.. Това, защото кланът Ашина "взема" управлението на Хазария (т.е. на хазаро-българите В Хазария)..Може да има и други тюркски инфилтрации в културата, езика, и бита на Хазарите (доколкото и ако ги има - те очевидино са такива) - включително по-късни.. Не особено аргументирано и удачно някои автори свързват наличитето на хазарски "бегове" с тюрките..Ще ти отбележа, че Хазария в началото на съществуването си има проперсийска политика (ли по-скоро е близко или обвързана с Персия) - така че този иранизъм ("бег") може да е директо навлезнат от Персия..Може и да е навлезнал разбира се и по-късно, защото този титул е използван в Средна Азия в средновековието.. /От тюрките навлиза наименованието "Каганат"/.. Ще отбележа за да няма разминавания, че Хазарите в Кавказ и Причерноморието са познати дори и преди Атиловите нашествия ...За Българите това вече е доказано, и от: 1. данните на и тълкуването на арменските източници (проф. Стаматов, ..арменистът П. Голийски); 2. данните на археологията - проф. Рашев, който например намира че керамичния комплекс на първото българско царство е продължение на дагестанско-сарматския (хонския) такъв.. Що се отнася до аварите - за мен те са източноирански народ, който в 6 век е още в начален, минимален стадий на сянбиязиране, т.е това се отнася до управляващата класа .. Ще ти спомена че "каганат" е сянбийска титулатура, използвана от аварите (въпреки че аварския владетел не се самонарича "каган") , а след тюрския "преврат" и тюркската експанзия - "каганат-ът" се заимства и използва от тюрките..

"А может все таки среди тюрков были и европеоиды, и происхождением они не только из Сибири?! :tw2:" "..В 552-555 г. недоволни от господарското отношение на жужаните, тюрките въстават и завладяват каганата, като го превръщат в свой, собствен. Тюркското племе се превръща в мощен център на етногенеза с големи асимилаторски възможности, като в следващите векове, ще погълне голяма част от старите индоевропеиски, ирано-тохарски и угорски популации в Централна и Средна Азия. Вторият процес е с по-регионално значение. Той започва от д-вата Южна Лян. Нейния владетел Туфа Фан, също бяга от дългата и безпощадна ръка на Вей. Със своите хуносянбийски съплеменници се изселва на юг, към земите на кяните. Тук се установяват, смесват се с тях и постепенно асимилират. Но родът Туфа (древно название означаващо смесено хуно-сянбийско племе), става основател на нова династия и по нейното име, земите на кяните започват да се наричат - Туфа, Туфан, Туббат, Тибет, название което се налага окончателно като етноним за цялото население на тази обширна високопланиска земя. /ЛГ-ХК,прил.стр.239-270/ Въпросът за първоначалното усядане на тюрките е също дискусионен. Традиционно и погрешно е разпространено мнението, че жужаните ги заселват в Алтай (Руски Алтай), където поглъщат последните остатъци от таштъките, динлините и формират тюркския етнос. Оттук се появява названието „алтайски езици”, „алтайска езикова общност”. Само че китайската географска традиция съхранена в династичните хроники, показва съвсем друго място на обитаване. Л.Боровкова отбелязва съвсем основателно, че Руски Алтай не може да бъде начална зона на тюркско заселване, защото е твърде отдалечен и не влиза в жужанските владения. Първите сведения за тюрките (тукю), се появяват в династичните хроники “Бей-ши, Вей-шу, Суй-шу”. Там планината в която се заселват родовете на Ашина е наречена Цзюнцзюйншан, озн. ”златна планина”. Механистично Н.Бичурин е приравнил значението към Алтай, за чието название, се смята че означава същото. Но в китайската географска традиция, ясно се казва че Цзюнцзюйншан е известна и като Цзиншан и се намира между владенията на Менсун и д-вата Тогон. Виждаме че това е в най-източните части на Хеси – територия разположена северно от Кансу и няма нищо общо с Алтай. Самото хеси означава „зад реката” тъй като е разположено северно от р.Хуанхе и граничи с Ордоса. Установено е че Цзиншан отговаря на съвр.хребед Карлъгтаг, едно от най-източните разклонения на Тяншан, намиращо се североизточно от Турфан и източно от ез.Баркул. В “Чжоу-шу” са представени двете легенди за произхода на тюрките. Първата легенда е любопитна с това, че е съхранила спомен, за мигриралите на запад хуни „коляно от Дома Хунну от Западното море по на запад”, т.е. от държавата на Атила. Това коляно било изцяло изтребено от съседите си. Оцеляло само едно деветгодишно момче, на което враговете отсекли ръцете и краката и го захвърлили в блатиста местност. Там съжителствал с вълчица и тя забременяла от него. Момчето умряло, но вълчицата достигнала планината Цзиншан, намираща се от Гаочан на северозапад, и в една пещера родила десет синове. Те израстанли и се оженили за турфански жени (Турфан – тохарска д-вица, бившето ханско Чеши, после Гаоче). Техните родове се размножавали и след няколко поколения, вождът им Ашина, със своя аймак (подчинените хора, племето) излезли от пещерата и се подчинили на жужанския каган. Тази легенда потвърждава връзката между хуни и тюрки. Според втората легенда, тюрките са от местния род Со и вълчица. Всички представители на рода Со, загинали „заради собствената си глупост” /което не е обяснено/, оцелели само четири внука на вълчицата. Първият се превърнал в лебед, вторият Цигу се заселил между реките Абу и Гян (Абакан и Енисей), а третия и четвъртия - на р. Чуси (Чуе) и в планината Басичу-сиши. Четвъртият бил най-голям, най-възрастен. Н.А.Аристов, съпоставя Со с рода Со при кумандинците - североалтайско тюркско племе на р.Бие, първия внук свързва с племето лебединци - ку-кижи, а втория - с киргизите, живеещи между Абакан (Абу) и Енисей, (Гян-Кем). Внукът на най-големия син – Ашина, от първата легенда, вероятно е неназования, заселилият се в Басичу-сиши. Със споменаването на народи, които са тюркизирани по-късно, става ясно че втората легенда е с по-късен произход. Що се отнася до рода Со и глупостта поради която загинали, най-вероятно се има предвид д-вата на ордоските хуни Ся и не много успешното преселение на Хелян Дин към Хеси, завършило с разгрома от страна на Тогон, залавянето на Хелян Дин и убийството му от враговете тоба. Съгласно историческата версия на “Бей-ши” и “Суй-шу”, тюрките произлизали от разноплеменни хусци (варвари, чужденци) обитаващи Пхинлян (земите на д-вата Лян). Император Тай У-ди ги разгромил и 500 рода водени от Ашина избягали в планината Цзиншан, където ги подчинили жужаните. Уточнява се че по-рано тюрките обитавали Хеси, Лян и Кансу. Култът към вълка се наблюдава и при монголците, които също го смятат за прародител. Явно е общоалтайски. Например названието хели (в кит.траскрип. фули) се носи от най-верните хора, телохранителите на тюркския владател, а heli в монголски е вълк. По-късните тюркски форми büre, kurt – вълк, са хотаноскаска и персийска заемка. Названието вълк стои безспорно в основата на владетелското родово име Хелян, Хелян Бобо (Хелян Баба) - бащата вълк. Съществува и мнение за евентуален усунски произход на легендата, вторично заимствана от тюрките, но предвид сакралността на вълчия персонаж, е малко вероятно. В 1956 г. Ц.Доржсурен открива в Арахангайския аймак, в Монголия, т.нар. Бугутска стела, върху която има барелеф с изображение на човешка фигурка под корема на вълчица. (Кляшторный, Лившиц 1971). Твърде възможно е предвид наличието на същото митологично събитие, откърмянето на бъдещия герой-родоначалник, от вълчица, в митологията на несвързани с тюрките народи: римляни, тохари /усуни/, източни иранци /кангари от Уструшана/, алани /осетинци/, да се касае за някакъв твърде древен, ностратически сюжет. Името Ашина също е предмет на спорове. Смятам че най-убедителен е Л.Н.Гумильов, който го извежда директно от монголското šоnоčinо – вълк, в бурятски šоnо, калмикски (ойратски) čоnо - вълк. Формата А-шина, се обяснява с китайската транскрипция при която префикса а-, е израз на ранг, уважение, почет, т.е. „благородния шено”. Има ясна арабска податка, където името Ашина е предадено като Шане (Macoudi. Les prairies d'or. Paris, 1861). Също така един от потомците на легендарния Ашина, е тюркския вожд Ашина-Шено, сподвижник и личен приятел на първия тански император Гаоцзун. Китайските текстове също посочват че при тукю, владетелят се е наричал „вълк”, което явно е израз на висше благородство и гордост. /ЛГ-ДТ,гл.2/ При съвр.монголци се среща името Шено, при калмиките Чон – вълк. Друго алтернативно мнение изказва С.Клящорний, който извежда Ашина от хотаносакски asana, и тох./б/ as•an-ke, тох./а/ āsānik – достоен, благороден, или от общоиранското aššeina, aššena – сив, син, тохаро-осетинското eksenek – гълъб, т.е. сива, сивосиня птица, тох./а/ āśna – сив, син, дало названието kök tūrk – сини тюрки, явно с някакво сакрално значение на синия цвят, носено още в името Ашина. /ИТ-1,стр.220/ П.П.Азбелев транскрибира Ашина, като Асян-шад. Този автор изказва интересна хипотеза за връзка на рода Ашина със западните източноирански хионитски /хоногурски/ племена, обитаващи около Западното море – Аралско море, които са проникнали към Кансу и Хеси и се превръщат в ядрото на етногенезата. П.Азбелев се аргументира с тюркската легенда за момчето от брега на Западното море с отсечените крайници. /ПА-ДКОИА/ Но това не може да се приеме за вярно, защото ако беше така, китайските хроники биха отразили това събитие. Освен това, точно хоногурите и съюзниците им погубват хуните. Интересен е и антропологичния облик на древните тюрки - тюркутите. По време на Халифата тюркските наемници са били ценени в армиите на халифите. Арабските хронисти са оставили твърде характерното описание на монголоидниият им вид. В “За достойнствата на тюрките” Абу Усман Амр ибн Бахр пише, че лицата на тюркските войни приличат на кръгли ковани медни щитове, имат червеникав цвят, малки очи и сплеснати носове. На ръст са ниски но набити и силни. /АБ-ДТ/ Ако погледнем скулптурния портрет на тюркския пълковедец Кюл-Тегин, ще видим също типичен, северномонголоиден расов тип, нагледно демонстриращ как са изглеждали тюрките през 8 в..."

1. "Жужаните наричат хуносянбийските мигранти turgut, което на техния старомонголски език означава охраняващ, граничар, пазач, страж, тъй като те са заселени в югозападните гранични територии на Жужанската д-ва, за да пазят границата и „да добиват желязна руда, за изготвянето на оръжия за жужанския каган”. Названието тургут, започва да се предава в китайска транскрипция като - тукю, а за хората на Ашина се превръща в етноним, с последвалата редукция на гърленото монголско „г” в по-мекото „кь”, дало общоизвестното ни тюркут, тюрк, тюрки. И днес в повечето тюркски езици се среща личното име Тургут. В 12-13 в. при монголските племена е съществува своеобразна прослойка – тургути, от войни чиято основна задача е да охраняват пасищата от посегателства на съседите, един вид полски стражари. Според Пол Пелио: „Тюркското turghaq означава „нощен страж”, „часови” и е засвидетелствовано в източника „Кутадгу билиг”. Произлиза от tur - стоя, прав на крака” и qutu – род, категория, съсловие, група. /ДТС,стр.474/ Монголското мн.ч. от turghaq е turghaghut (turgha'ut) и ние вече виждаме, че в действителност названието торгути се пише Turghaghut (и Turghut) в „Саган-Сецен” и Turghaut при Абулгази. Още един пример как съвременното название на монголското племе е възникнало от название на служебни задължения. Такава е най-вероятната етимология на това название...”. В случая Пелио има в предвид ойратското (монголско) племе таргути, торгути, които според генеалогичната си легенда произлизали от личната гвардия от телохранители на Чингис-хан. Родът тургут присъства сред поволжките калмики. Самите калмики са потомци на спасените от Русия ойрати в 1667 г., преселени в Поволжието, когато са подложени на изтребление в Китай от манчжурската династия Мин. /ВС-ПЭТ/ В случая виждаме аналогичен начин на възникване на етноним, както при южните хуни, наречени от монголоезичните жужани тургути-туркути. Така че връзката тургут-туркут-тюрк, показва как едно длъжностно название може да прерастне до етноним. /СГ-ЭИО/" 2. "Друго широко разпространено, но не така убедително, е мнението на А.Н.Кононов, популяризирано от Л.Гумильов, че тюрк означава силен човек. Според Н.Бичурин, формата на Алтайските планини, наподобява шлем, затова Ашина приел названието „шлем”, което на монголски звучи като tukjue (сходно с осет.taka – шлем), превърнало се в наименование на неговия Дом, респ.династия, род. Разбира се не може да се приеме за вярно, защото няма как Ашина да знае каква е географската форма на Алтай, още повече че привързването към Алтай е грешка. Все пак Н.Бичурин живее и пише в началото на 19 в." 3. "Според Н.А.Баскаков, тюркския етноним произлиза от монголското törxöm~türxem (родители и роднина на съпругата, сродници), също в бурятски türxem, мн.ч. türxemüüd (родственици на съпругата), или това е названието на близкородственото племе, от което древните монголи (сянбите) са вземали съпругите си. Понятието съществува и в тюркските езици, в среднотюркски törkün~türgün /дом на тъста и тъщата или родът на съпругата/, törküla~türküla – гостуване при родителите на съпругата. Въз основа на това понятие törk~türk, се е развил етнонима на тюркските племена (türk), сродници с древните сянби. /НБ-ОПЭБ/ Така че в крайна сметка съществуват различни мнения, но смятам че по-вероятна е връзката с охранител, пазач."

Sanskrit "Diva, Dyu, Dyo, Divya, Divija": "Diva" n. (Sanskrit): Sky, Heaven (En) http://spokensanskrit.de/index.php?tinput=...HK&link=yes "Dyu", f. (Sanskrit): Sky, Heaven (En) http://spokensanskrit.de/index.php?tinput=...HK&link=yes "Dyo", f. (Sanskrit): Sky, Heaven (En) http://spokensanskrit.de/index.php?tinput=...HK&link=yes "Divya", adj. (Sanskrit): Heavenly (En) http://spokensanskrit.de/index.php?tinput=...HK&link=yes "Divija", adj. (Sanskrit): Heaven-born (En) http://spokensanskrit.de/index.php?tinput=...HK&link=yes

Если позволите.. Думаю что Deus, Teos, Zeos (Zevs), Devas, Deus (Pitar) /Небеснии Отец/, и другие подобние произходят из праиндоевропейское слово для "Небо" (т.е ето самое слово), а слово "Бог" в славянские язики (или в праславянский език, етнос) произходит из авестийское, т.е восточно-иранское слово /Avestan beĝe/ для "Господар", "Господин", "Лорд", "Бог". "According to the scientific evidences the only possible origin of this word is Old Iranian ‘bagha-‘ meant ‘lord, dignitary, God’ > Old Persian ‘baga-‘, originally from ‘bag-‘ that means ‘to divide, to share’ ~ also Sanskrit ‘bhбga-‘ in meaning of ‘lord, divider (~ of fortune)’ from Sanskrit bhag- ‘to divide, to share’ < all from Proto Indo-European ‘bhago-‘* < ‘bhag-* ‘to divide, to part’; Parthian ‘bagh’ > Archaic Persian ‘bagh’, Zoroastrian (Middle) Persian ‘bay’, Sogdian ‘βγ’ > Archaic Persian (particularly in epics of Ferdфsi) ‘fagh’/’fыgh’ all in meaning of ‘lord, idol, God’, also appeared in several Old Persian names...." Возможно /ето мое мнение/, что славянский "Бог" имеет скифо-сарматский произход /т.е слово вошло в праславянском язике через скифо (сармато) - праславянские контакти или асимилации/, .....или /в связи с иранская теория о произхождения праболгаров/, слово имеет праболгарский произход - и слово вошло в славянские язики из старо-болгарский язик (Old Church Slavonic), которой содержал в себя и праболгарские слова..Слово "Бог" регистирано в староболгарские тексти (Дунайская Болгария), а старо-болгарский язик (Old Church Slavonic) използувался как литургический /для все южние, и все восточние славяни, после принятия ортодоксалное православное християнство ними/.. ...Вторая хипотеза (предполжение), мне собствено является не менее логическая /в сравнение с первая/. ...Слово "Бог", как типичное славянское слово (т.е предполагаемо "типичное", и "общеславянское") регистрирано.. чут в 12.. веке ,т.е. после християнизация руских летописцев и авторов.. Оно записано как "Дажбог, Дайбог, Dabog" - в "Повесте../Повѣсть времяньныхъ лѣтъ/"... Славянская етимология слово "Дажбог" /если толкуем слово как типично славянское слово/ и факт что слово "Дажбог" не присъствует в староболгарские /раншние/ тексти, (присуствует только "Бог") - указавает (мне собствено), что вероятно (возможно) ето слово не представляло "Славянский Бог", а представляло перезапис (перефразированая, передуманная "запис", т.е компилация или интерпретация автора) на/через молитвеной християнский израз - "Дай Боже" ("Ну, Давай, Дай Бог мне.. нечего", т.е "Бог - которой Дает нечего") ..

Можно обясните, пожалуйста: "современные русские напоминают скорее тот "исходный" гипотетический славянский тип, который славяне имели ДО начала колонизации северо-востока" Интересно мне какие били праславяни,...но думаю, они не били блондини... Думаю что "блондинност" современих руских является некоторая реликта - из алано-сарматов (Вернандски и его теза о алано-сарматское, точнее аланское, т.е усуно-сакское, произхождение антов), ..или из норманов (норманская теория произхождение русов) - алтернативно роксолани (т.е алани, аланская теория произхождение русов). Вот и одно симпатичное руское лице, думаю имеет некоторие северние (сублапаноидние?) примеси? http://gallery.photo.net/photo/3692161-lg.jpg Нашел и другая фотография ета лейди - как молодая "Мис Русия": http://www.missrussia95.narod.ru/

Если интересно некому: Вот и одно интересно, на мой взгляд логически издержано, изследование и анализ етимологии слово "десен": "десен, десница– посока, ръка . В тох./б/ daks.in.āst – южен. /DA-DT-b/ В санскрит daāksina, протоиндоирански dacāčina, авестийски dashna, dačina, средноперсийски dshn, dčn, партянски d`shn, dčn, десен, десница – посока, ръка. В тох./б/ daks.in.āst – южен. /DA-DT-b/ В санскрит daāksina, протоиндоирански dacāčina, авестийски dashna, dačina, средноперсийски dshn, dčn, партянски d`shn, dčn, осетински dжsny, латински dexter, древногръцки dexitj, литовски desinas, исландски taishno, означават южен, но и десен. /L-IAIL/ В тохарски paci означава десен и вероятно е от енисейски произход, или е производно на тохарското poko – ръка. В котски pagai - десен. В кетски jūk, ju` - юг, показва ностратически паралели със съответното славянско понятие. /S-YE www.starling.rinet.ru/ В осетински също rахiz – десен, xussъr – юг, показва връзка със санскрито-тохарско-хотаносатското hasta - десница. В съвр.персийски rōst – десен, а в османотурски saĝ. Старостин посочва протоалтайското āŋo, тюркското oŋ, тунгусоманчжурското āŋgi – десен. /S-AE www.starling.rinet.ru/ Това показва че българското понятие десен е от староирански произход, особено като се види пълното съвпадение с осетинската форма – десни. От старобългарски (заб.т.н. Старо-Церковно Славянски) "десен, десница" е навлязло и в староруски. /ФБ-ИХЧДЯ www.shard1.narod.ru/biblio1.htm/ Бързо излиза от употреба (заб. слово присуствует в руские церковние и литургические тексти), тъй като десен е нетипично за славянските езици. Връзката юг – десен според Т.Гамкрелидзе и В.Вс.Иванов е свързана с големите индоевропейски миграции на изток, когато при движение в тази посока, дясната ръка винаги сочи юг. В иранските езици, аналогично на десница са: в осетински zжstж, ягнобски dast, кюрдски dest, талишки das, персийски dдst, шугнански dast, гилянски dкst, язгулемски das, сариколски dast – ръка. /VS-ETD/ В калашки drach, кховарски hoski, dьšt, нуристански dachin, хинду-урду dae, пущунски xe – десен. http://protobulgarians.com/Kniga%20za%20ezika-Zhivko/5-D.htm

Мото: "..Голямата неразбория, която страшно много ощети прабългарите и пряко историческата памет на нашия народ, е повсеместното бъркане от историците на 19 и 20 в. на понятията хуни, хунну/сюнну и хони, уни. Ако първото е свързано с един алтайски езиково и расово монголоиден народ, предтеча на тюрките и сроден с протомонголците/сянби, то второто понятие е изцяло индоевропейско по произход, тохаро-иранско, означаващо първоначлно тохарска, а после източноиранска езикова общност" "Етноним": http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=64680 http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=64...mp;#entry923800 "Хони": "... Хияона - Л.Н.Гумильов и други автори съпоставят с хионитите, източноирански племена от Приаралието. Споменават се от иранските и римските източници (Амиан Марцелин). /б.пр. хияона са посочени не в Приаралието, а в най-източните части на ”иранския свят”, до границите на Чина /Китай, където е града на Сйявуш, вж. коментара ми: хони, хиони – название на източноираноезичните племена в Източен Кавказ и Средноазиатското междуречие. Традиционно много историци погрешно приравняват хуни и хони. Плод на тази заблуда са хуно-тюркските теории за произхода на прабългарите. Хиаона, хони, са споменати още в Авеста, като живеещи най-източно, зад Памир (Белур) и Тяншан, редом със саките, турите, извършващи постоянни набези върху Средноазиатските земеделски, ”авестийски” общества, на полумитичната Арияшаяна. Според традиционното мнение на Киршман погрешно се смята, че названието хони е влязло в Авеста късно, в сасанидската епоха, когато ефталитите-хионити нападат Персия. Арменските источници многократно споменават този етноним, като го свързват с родствени на кушаните племена. Те приравняват хоните в Кавказ със средноазиатските им роднини. Съобразно географските реалности на Авестата, хоните са обитатели на земите около планината Тяншан, ”планината на Митра”, откъдето извират Ардви и Датя /Амударя и Сърдаря/ и Източен Туркестан „до границите на Чина/Китай”. Следователно отговарят на карасуксата археологична култура, прототохарите ди, по-късните техни наследници юечжите и най-източно проникналите протосаки-андроновци. Китайците делят ди на две големи сродни групи бей-ди и чи-ди, съотв. бели и червени ди. До 639 г.пр.н.е бей-ди и чи-ди обитават в източните части на Синцзян, Хеси и са прогонени на запад от китайския княз Ван-Гун. Хионите също се делят на две големи групи бели и червени или както ги наричат персите, съотв. спед-хион и камир-хион. Средноазиатските ефталити са белите хиони, докато аварите дошли в Европа, по византийски данни са кирмахиони, т.е.червени хиони. Както при прабългари и алани, така и при авари, червеният цвят е бил на особена почит. Лившиц описва открита в стария Самарканд, квартала Афрасиаб, фреска изобразяваща ефталитско посолство нарисувано като две еднакве фигури на войни, но едната бяла а другата червена. /бел.авт. това ме кара да се замисля за дълбокия сакарален смисъл на бялата и червена фигурка в традиционната българска мартеница/ Според сасанидския персийски текст ”Бахман-яща”, червените хиони се сражавали в червени доспехи, шлемове и знамена, а белите съотв. в бели. Гафуров казва, че и в индийски източници цветовото разделение на ефталитите е също засвидетелствано. /БГ-Т-1 стр.207/ Проблемът за хионите пряко се кръстосва с този за произхода на юечжите, ефталитите и тохарите! В Кавказ хоните под името уни, са споменати от Дионисий Перигет около 150 г. като скитско племе, обитаващо Източен Кавказ и Каспийското крайбрежие. Арменските автори многократно съобщават за племената масаха-хона, хони-мазгути, т.е. хони-масагети, участващи постоянно в кавказките конфликти, ту на една или друга страна. Въпросът е детайлно изследван от Камила Тревер, която доказва че уните на Перигет са хоните на арменските историци. Авторката даже открива разлика в изписването на названията: ounnoi за уните и χounnoi за хуните на Атила. Според Плиний масахите обитават от Меотида до Кераванските планини /Източен Кавказ/. /КТ-ОИККА стр.187-198/ Според К. Тревер…”кавказкото племе заемащо територията от р. Самур до р. Сулак и северните степни пространства на Дагестан, наречено хони е погрешно да се отъждествява с Атиловите хуни. Твърде голямата наситеност на събитията в която участват хоните преди 4 в. не ни дава основания да обвиняваме арменските автори в съчинителство”. Лорета Тер-Мкрчинян в своето изследване за арменските източници и Средна Азия стига до извода че за арменските автори понятието хони е тъждествено на кушани и ефталити. Хоните в Кавказ са родствени племена на кушаните и по-късните ефталити. /ЛТМ-АИИСА www.kroraina.topsites.com/ Още при юечжите, преди да напуснат Кансу, управляващото племе се нарича хун-е, т.е. хони, они, хиони. Част от тях остават, приемат сюзеренитета на победителити хунну. В следващите векове са част от племената цзе, известни са като хуа – едно от китайските названия на ефталитите. С.А.Яценко разделя аланите на две големи условни групи: 1. алани-скити, по-ранната група наричани още ранни алани, фиксирани от изночниците в 1 в., и 2. алани-масагети, по-късна група, късни алани, фиксирани от източниците около 135 г. Те са аланите с които воюва Ариан в Каподакия. Названието алани-масагети почива и върху определението на Амиан Марцелин за аланите като бивши масагети. Първата група обитава по-западните райони на Кавказ, района на Дарйял /прохода Алански врати/ а втората се разполага на територията на съвр. Дагестан, източните части на Кавказ, срещу прохода Чор /Дербент/. П.Б.Гмиря констатира пълно съвпадение в обитаването на аланите-масагети, уните на Д.Перигет и хоните /масаха-хона/ на арменските хронисти. Този извод е твърде важен за разбирането на прабългарската етногенеза и присъствие в Кавказ, защото именно в групата хони/уни, арменските автори поместват племената от прабългарската група барсили, хазари. Около 220 г. възниква Хонското царство, доминирано първоначално от барсилите, а впоследствие от по-късните савири и хазари. Всички те се крият зад китайското Уананшана /страна на уните/, аналог на Аланя, Аланляо – страната на аланите. Самото понятие хони може да обясним с авестийското hunāmi, хинди-урду honī, yauna – раждане, авестийското hunu, осетинското xion – роднина, земляк, сънародник, хъоnахъ – приятел, побратим, xan – страна, пущунското jahān, белуджи jy[h]an, кашмирското hyonu – хора, народ. /ОРС/ В монголски се открива сходното hanь – приятел. /МРС/ Сравни хъоnахъ с хиаона от Авестата, понятията са идентични! Например земята на осетинците ирони се нарича Ирхан – страна на ирите, ироните. То се доближава до тох. kania – страна. Възможно е хони да отразява топонима Канг, Кангюй на китайските хронисти, от тохарските kania – страна, родина, khari, gari – самоназвание на тохарите-юечжи, т.е. Кангар – страна на юечжите. Съобщена е и от римския автор Лукиян като страната ”Варварската Кона” в която живеят масагетите. В Кавказ, сред хонските племена пребивават и кангари, дали името на арменската област Кангарак, споменатите от Егише Варатапед племена ”пасик, посих и пюкован” живеещи в най-източните части на Кавказ, вербувана от ”предателя” Васик Сюни да подкрепят Персия в борбата и с въстаналите арменци-християни водени от Вардан Мамиконян в 451 г. Други, по-късни хронисти ги наричат ”хазарски печенези”. Кангарите са известни и като пасики, пасиани, пацинаки, след тюркизацията си - печенези. Атиловите хуни се появяват в Приазовието едва в началото на 4 в. и мигрират директно към Панония, без да са били в Кавказ. Названието хун, произлиза от алтайското монголско *xun – човек, което пък е в ностратическа връзка с тох. kania – страна, унгарското hon – родина, самоназванието на угорското племе ханти – хора. Китайците влагат свой смисъл в названията на съседните ”варварски” народи. Например под хунну, те разбират ”злите роби”, от китайското xun, тибетското con – роб. Самото название хунну е открито и в согдийски вариант – xūnxun, възможна етимология от бурятското hūsэn – силен и hūn – човек, т.е. силни хора. силен човек, юнак. В монголски hūčin – сила, мощ и също hūn – човек. /МРС/ Що се отнася за народа хони, то той води началото си от юечжите. Първата вълна е свързана с появилите се в Кавказ внъндури (т.е описаните от Мап Абас Катина българи), представители на рода Уин, управляващ при юечжите. Втората вълна е появата на уните и масаха-хона в следата на 2 в. Третата вълна е свързана с появата на племето хони, означено като част от ефталитската общнаст хуа в Согдиана след 330 г., чийто владетел е Крум-бат. От тази вълна са оногурите, заселили се в Уструшана, за които съобщана Т. Симоката. Четвъртата вълна е свързана с появата на йеда – кидаритите и възникването на ефталитската д-ва в 420 г. Петата вълна е свързана с появата на хуа като племе, спасило кидаритите от пълен разгром и оглавило ефталитската д-ва. Част от тях се заселват и завладяват Согдиана и Хорезъм около 460 г. Именно те предизвикват изселването на оногурите и савирите. Шестата, последна вълна е свързана с изселването на аварите-ефталити в Кавказ и Панония, след разгрма им от древните тюрки в 555 г. Последните аварски групи тарниах, забендер и куцагир, се преселват около 593 г. Във връзка с понятието хони е и етнонима оногури – прабългарско племе. Под формата онагре са известни от ”Големия каменен кръст”. В науката съществува голям спор за това дали оногури и оногондури са един народ, или различни общности. Смятам, че става думи за различни общности, тъй като има разлика от няколко века в появяването им в полезерението на хронистите. Оногурите са фиксирани съвсем ясно от Теофилакт Симоката в 463 г., когато заедно с урогите /угрите, маджарите/, савирите и сарагурите се появяват в Приазовието, подгонени от друг мощен народ, аварите. Най-вероятно под авари, Симоката нарича ефталитите, които в 459-60 г. осъществяват опустошителен поход в Согдиана и Седморечието. Още по-ценни са сведенията на този автор за град Бакат в Сугдайна /Согдиана/, че е обитаван от оногурите, и е разрушен от земетресение. Селище с името Бакат /сега Вокат/ наистина има в историческата област Уструшана, /между средните течения а Амударя и Сърдаря/ наричана в китайските хроники /Суй-шу/ Унаге. Така нещата си идват на мястото. Оногурите са ираноезични обитатели на Уструшана, част от по-страта държава Кангюй. Връзката оногури-хоногури-уни е напълно логична. В авестийски hunāmi – раждане, hunu, осетински xion – роднина, земляк, сънародник, хъоnахъ – приятел, побратим, xan – страна. /ОРС/ В средата на 2 в. мощна племенна групировка, идваща от района на Фергана и Средноазиатското междуречие, наречена от Д.Перигет уни, а от арменските хронисти они, масаха-хона се заселват в Дагестан и по поречието на р.Терек. Част от тях стават известни като барсили, хазари, кангари, които още в средата на 2 в. воюват с Армения. Така че хони, хоногури, оногури – земляци, роднини, от хони, уни и иранското гури – род, племе. Няма никакво място за сравнение с тюркски аналогии като десет рода, или «десетте стрели» пр., появили се много по-късно на историческата сцена. В 4 в. Нова мощна племенна групировка наречена от китайците хуа, а от иранските и гръкоримски източнци хиони, хионити завладяват Средноазиатското междуречие и Приаралието. Нашите оногури в Уструшана, вероятно произлизат от тази миграция. Те са часто от късноюечжийските племена напуснали Таримската котловина и Тяншан, поради гражданската война в Китай и са наследници на хун-е – управляващото племе сред юечжите...". "Опит за исторически синтез": http://forum.abv.bg/index.php?act=Attach&a...st&id=17821 "..Голямата неразбория която страшно много ощети прабългарите и пряко историческата памет и самочувствие на нашия народ е повсеместното бъркане от историците на 19 и 20 в. на понятията хуни, хунну/сюнну и хони, уни. Ако първото е свързано с един алтайски езиково и расово монголоиден народ, предтеча на тюрките и сроден с протомонголците/сянби, то второто понятие е изцяло индоевропейско по произход, тохаро-иранско, означаващо първоначлно тохарска, а после източноиранска езикова общност. Заблудата идва от ностратическия произход на корена. И в алтайските и в угрофинските и в индоевропейските езици, *hun/*un означават човек, живо същество, кръв, род, родина, роднина. Но китайците много добре са ги разграничавали, монголоидния народ хунну/сунну, чието самоназвание е звучало като ксюнхун, озн.силни хора и хун-е, или хиаона – хора от един произход. Хун-е са юечжи, тохари, управляващото племе и китайците много добре са посочили произхода им от белокожите племена ди. По-късно техният етноним се съхранява от източноиранските общности на лани и ефталити! Въпреки сходното звучене, те никога не ги бъркат и винаги изписват с различни йероглифи! Когато тази простичка истина, най-после се разбере и усмисли, прабългарският пъзел придобива съвсем ясен, логичен и завършен вид, без да има нужда от никакви измислени изкуствени, нереални „тюркски” спойки, въпреки оскъдността на източници и извори, защото в крайна сметка, не са чак толкова оскъдни..." ПС. Как я написал ранше /проф. И. Добрева/ - византийские и готские хронисти разграничили хронологично (но и отчетливо как народи, етноси) Перво-болгари и Атиловие хуни .. ..Атиловие хуни "изчезли" после неколкократнах своих разгромах, не оставляя "исторические" следи, кроме те - для их заселенние как федерати в Византию... Наоборот - перво-болгари начали тероризироват Империю и вмешатся в ее политике (включительно - как воюющие, союзники Византию.... срещу те народи, которие били част разбитого хунского союза) после.. 481- 490 г.... Д-р Ж. Войников обясняет, "связивает" ети феномени (скорее неясноти или неадекватности в хуно-тюркскую теорию).. в свои изследования и в своей теорию.. -анализ и разбор автора http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITS...EOR-PROZHOD.htm -другие статии http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITS...%20statiite.htm Поздрави, Ник

Упс!

-Если говорим о Центалной Азии: Перво-Уйгури и Перво-Киргизи - собствено не являтся тюрки (точнее - они неалтайцы, а индоевропейцы),../перво-кангали (кангари) тоже не тюрки, не тюрки и.../ -Если говорим о тюрками Восточной Европе, на мой взгляд - они являются скорее тюркизирование "сарматы" *; Их тюркизация - является "регулярный" процес, в периоде после 6-7 веке, когда политические образувания и народы (племена, етносы) были разбитыи и/или попали власти Западно-тюрксково каганата, а после етого последовал свободный "приток" /емиграция/ тюрских людей (кланах) в Восточной Европе... Вторая тюркская волна в Восточной Европе - является татарская волна, после нею последовала тюркизация современнами балкарцами. *Използую име "Сармати" как регионим: Включаю: Алани, хони, оногури, сарагури, савири,..., а также волжские болгари (т.е все восточноиранские, и прото-тохарские и/или иранизованые тохарские групи, которие жили/мигрировали в Восточной Европе в периоде до експазию Западно-Тюрсково каганата),..тоже угри. - Если говорим о турки, я могу сказать, что турки в периоде после 14-15 веке до сих пор, асимилировали большое количество людей через: 1) османизацей** и ислямизацией**. 2) смесени бракове ** Османская империя - является мощное политическое и икономическое образование после 15 веке (например как Америка сейчас) и немало людей приняли ислям, и османизиравались, что получит привилегии, хороший ценз и возможности. ** Способ асимилзация явлется и система т.н. "девширме" - мальчики покоренах народов взяли в "службе падишаха". ** Християнские еретици и сектанти - приняли скорее добровольно ислям, потому что ортодоксальная церква преследовала их. Части етого население турзицировалис (люди припознали себя как турки). ** Существуеют некоторые артефакти для наличие насилственая ислямизация население на Балканах. Части етого население турзицировались (люди припознали себя как турки) и стали туркофони,.. а другая част, котороя сохранила своем матерном язике - официално называется "помаки" (горани, торбеши и другие).