Иван Добрев
ПЕТ ИРАНСКИ ТИТЛИ В ПРАБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Прабългаристиката, но същото и Болгаристиката, като водещо-основен не само и единствено за Късната Античност и Ранното Средновековие дял на Тюркологията има за предмет на изследване прародината, произхода и етническата принадлежност, етногеографията, социалната организация, антропологията, езика, материалната и духовната култура на прабългарите или от чисто научна гледна точка - на болгарите. При тази си своя същност и съдържание Прабългаристиката се явява синкретично-комплексна и мултидисциплинарна научна област със своя собствено-специфична методология и понятийно-категориален апарат. Затова тя се припокрива, съвпада, пък даже и обема, без обаче да преминава и да се разлива в тях, части от антропологията, лингвистиката, историографията, археологията, изворознанието, етногеографията, етнографията, фолклора, епиграфиката, нумизматиката, хералдиката и т.н. на прабългарската етнокултурна общност.
Произходът и етническата принадлежност на прабългарите е един от основните и доста сложните, дори комплицирани проблеми в тяхната история. Неговото окончателно и задоволително разрешаване може да хвърли светлина и да даде допълнителен тласък в редица насоки на множество по-общи или по-частни въпроси от свързаната с тях проблематика, включително и върху най-ранните периоди и етапи от етногенезата на прабългарските племена и народи, а оттук и на самата българска народност и език.
Приалтайската Минусинска котловина е прародинатата на българските племена и народи. През Късната Античност и Ранното Средновековие те са тридесетина на брой и се разпростират върху необятната територия между линията Байкал-Алтай на североизток и линията Балканите-Централна Европа на югозапад. През тази епоха Българската (Bulgarian) група е първата, най-многолюдната и най-важната група на Тюркското езиково семейство и се състои от три сравнително обособени и самостоятелни подгрупи - Аварска, Болгарска или още Прабългарска (Bolgarian) и Хазарска:
По античным источникам известно около трех десятков племен булгарского круга (включая варианты). Подавляющее большинство булгарских этнонимов в своем составе содержит формант -гур (от огур): он-огур, кутри-гур, утри-гур, сара-гур и т. д., что является ярким свидетельством того, что носители этих этнонимов говорили на r-языке булгаро-чувашского типа (ср.: булг. огур ~ станд. тюрк. огуз). Поэтому надо полагать, что все эти племена говорили на одном языке, возможно, с небольшими диалектными отличиями, имели сходную культуру и т. п. [Эгоров 2007, 1].
Сред не толкова многото на брой и не особено разнообразните по вид и характер изворови данни и податки за по-ранните периоди от историята на прабългарите, безспорно изключително важна, а може би и първостепенна роля и значение за Прабългаристиката конкретно, имат лингвистико-ономастичните данни под формата на имена на лица, родове, племена, народи, страни, селища, места, периоди от време; на думи, титли, наименования на конкретни предмети, числа, отделни изрази или цели изречения и дори текстове, съставени на прабългарски език. Водещо-централно място сред всичките тези лингвистико-ономастични данни заемат думите и имената, преминали и заети по различно време и на различни места от иранските езици към прабългарските диалекти и езици. Настоящата разработка има за предмет на изследване само пет, но изключително важни и съществени, ирански по произход титли в прабългарските диалекти и езици. Така тя е по-следваща реализация на нашето много голямо желание и намерение да открием, опишем и представим, колкото е възможно в по-пълна степен, иранското, и по-конкретно, персийското езиково влияние върху прабългарския език, началото на което между впрочем поставихме преди известно време и с нарочна публикация [Добрева, Добрев 1983].
Иранска и по-конкретно източноиранска по произход титла в езика на кавказските прабългари е и титл. šād „княз”, която обаче на места се използва и като мъжко лично име, под което трябва да се разбира княз Кубрат. Тази титла има за съответствие или е продължение на стир. хšaya- „Herrsher, Fürst, König”, авест. хšaеtа- „сияющий”, хšaya- „князь”, согд. хšyd, стперс. хšāyaθiya- „царь”, парт. ахšēnd „принц”, пехл. šāh „king”, всички от иран. *хša(y)- „сиять; властвовать” и с такива съответствия и форми в иранските, тюркските и арабския език като šāh, аhšād, аhšеd, ihšаd, īšad, īšā и др. [AiWb, 550-552; PahlDict, 79].
Специално в езика на Орхоно-енисейските рунически паметници наред с израза …ulaju šad apït beglär ...за ними шады, апыты и беки титлата се употребява не само като определяемо след прилим ulug, но и като сказуемо в самостоятелно изречение: uluŋ šad (собствено име и титла); ulugï šad ẹrti Старший из них был шадом [ДТС, 519,610]:
Между впрочем, в късноантичните и ранносредновековните тюркски езици освен това е широко разпространена най-вероятно източноиранската по произход титл. šad “принц”, която от своя страна не може да бъде “вариант на иран. Хšyd, İhšēd” (Р. Golden), а безспорно-очевидно има за съответствие или е продължение на авест. хšaеtа- “сияющий”, хšaya- “князь”, согд. хšyd, стперс. хšāyaθiya- “царь”, парт. ахšēnd “принц”, всички от иран. *хša(y)- “сиять; властвовать” и с други такива форми в иранските, тюркските и арабския език като аhšād, аhšеd, ihšаd, īšad, īšā, докато засвидетелствуваното при М. Каланкатуаци [1984] “хунско” мли Шат на хан Кубрат още докато е принц или княз, както по-подробно ще се обоснове и види в последната глава на настоящото изследване, несъмнено включва източноарменската беззвучна съгл. t', която според нас субституира и предава не някакъв си интердентален хазарски звук (Р. Golden), а съответния кавказоболгарски звучен съгласен зв. d [вж. и срв. Golden 1980, 41,98,206-208; Абаев-4, 236; Радл-4.1, 971; AirWb, 541] [Добрев 2005, 169].
При това положение вече и споменаваният от Мовсес Каланкатуаци Шат може и трябва да се отъждестви единствено и само с хан Кубрат, който тогава все още е принц, а не с неясно точно кой тюркутски вожд, както без всякаква аргументация допуска Р. Golden [1980, 51], още по-малко пък с първото лице след хагана или заместник-предводителя при хазарите (В. Гукасян; К. Brook). При това предният проучвател изобщо не е в състояние да осмисли и анализира последното във връзка и контрапункт със засвидетелствуваната от Ибн Руста, но чак за много късния вече ІХ и дори и за началото на Х в., хазарска титл. īšā, за която той предполага, че е “най-вероятно преиначена от *īšad” [98,162-163].
Твърдението ни за прабългарската принадлежност на титл. шад се подкрепя и от хорезмографичния надпис на купата на прабългарски княз отпреди IV в. в Средна Азия: hunoq šad jqüi ačuq hum - Купата, от която да се храни князът на племето хунок [вж. и срв. Мухамадиев 2008,11-13] (Ив. Добрев).
Чаша 46 с надписью “Шад Гуннов Хан Асук”
С внешней стороны по ободку идет тщательно выгравированная надпись. Хорошо рассматриваемая по репродукции надпись имеет следующее начертание (рис.10):
Транслитерация
hunoq sadiqui asük xum
Перевод:
Шад Гуннов Хан Асук.
В езика на кавказските българи оногури титлата се споменава във връзка с войната на Ираклий срещу персите. В края на продължилата може би чак до 628 г. война, благодарение тъкмо на българите, персите не само са напълно разгромени, като са превзети препълнените с нечувани богатства храмове в Шиза и царската резиденция Дастакерд, но същевременно е открит и впоследствие лично от Ираклий е върнат на мястото му в Йерусалим и похитеният преди това от персите Кръст Господен. Именно поради спасяването и връщането на Кръста Господен, коалиционната гръко-българска война с персите представлява не каква да е, а Свещена Война. Самите българи пък стават не само първите кръстоносци на Света, но имат и най-голямата заслуга и принос в това отношение пред целия Християнски Свят и Цивилизация, защото тъкмо те изнасят основната тежест и решават изхода на войната.
Начално-основната и най-съществена за случая част от всички тези събития е описана достатъчно подробно и напълно достоверно от Мовсес Каланкатуаци. Според него кавказските българи, които той нарича хони, още от началото на VІІ в. имат възможност да натрупат солидни съкровища от злато и сребро в условията на непрекъснатото противоборство и войни между двете могъщи империи на перси и ромеи. Придобиването на такива съкровища се явява основна цел и основание за тяхното присъединяване и оказване на съдействие и помощ на коя да е от страните. Цар Хосров специално обещава на българите два пъти повече богатства, при условие, че прекратят набезите си срещу неговата страна, но Джебу хакан и неговият син Шат отдават предпочитание на „огромната плячка, златните изделия и съдове и пищните одежди”, поради което събират безчислена войска от „всички племена и родове, живеещи в планините или долините, уседнали или чергари, с бръснати глави или носещи коса” и обсадили голямата столица Партав, в която Хосров укрил народа на тази страна.
Обсадата обаче се оказва неуспешна и по-късно „Царят на севера”, вторият човек след когото в неговото царство, е на име Джебу-хакан, на нарочно помолена от Ираклий среща пред Тифлис му предоставя 40-хилядна войска под предводителството на своя племенник, когото, поради неговата княжеска власт, наричали Шат. Тъкмо този Шат отправя посредством нарочен туркан, т.е. вестоносец, възможно най-страшната заплаха предупреждение към Хосров, с която иска той да спре да воюва с Ираклий:
А в канун тридцать седьмого года царствования того же Хосрова царь севера отправил обещанное войско под предводительством племянника своего, которого, ввиду его княжеской власти, называли Шатом. И прибыв в Алуанк, он опустошил всю страну и часть Атрпатакана. Он предал мечу многих христиан, а также язычников. А кто может сосчитать или назвать число угнанных в плен?
Разбив лагерь у реки Аракс, он отправил гонцов к великому царю Хосрову оповестить, что он вступил в союз с императором и прибыл ему на помощь. Вот копии посланий, которыми они обменялись: «Если ты не отвратишь лицо свое от императора ромеев и не вернешь ему все земли и города, которые ты отнял у него силой, и не отпустишь обратно всех пленных из его страны, которых ты в настоящее время держишь у себя вместе с древом Креста, которому все народы христианские поклоняются и которое прославляют, и если не выведешь ты все свои войска из его пределов, то слушай, что говорит царь севера, владыка всей земли, царь твой и царь всех царей: я обращу лицо мое в твою сторону, о ты, наместник Сирии и за одно зло, которое ты причинил ему, я отплачу тебе вдвое. С мечом своим в руках я пройдусь по всем твоим пределам, как ты прошелся с мечом твоим по его пределам. И не прощу тебя, и не замедлю я исполнить все так, как говорю тебе» [Каланкатуаци, 75-105].
Хан Кубрат всъщност и в действителност получава скъпи златни дарове, включително и монети, от византийците на три пъти – първия път за участието си в персийската война и лично от Ираклий през 626 г., когато той посещава главната квартира на българите (J. Marquart) близо до Тифлис (K. Brook) и тогава той получава също така и пръстен с надпис само Χουβρατου – На Кубрат; втория път – по повод и по време на сключването през 634 г. или 635 г. (М. Москов) в Цариград на съюзен договор на новообразуваната българска държава с Византия след прогонването на тюркутите и освобождаването на кавказските племена и народи от тюркутското иго през 630-632 г., по време на което сключване, освен че получава богати дарове, Кубрат е и удостоен със званието патриций, видно особено добре от подарения му пръстен с надпис Χουβρατου Πατρικου – На патриция Кубрат, както и меч с позлатена ножница със специален за случая параден колан с огромна златна тока и третия път, вече след смъртта на Ираклий, когато изпращайки в помощ на вдовицата му военен отряд от 1000 души, направо се чувства достатъчно силен и сигурен не само да се намеси фактически и практически в междуособните борби на византийския двор, но даже и да играе ролята и на арбитър, което във всички случаи е след 641 г., а може би даже и към 650 г. (J. Werner), т.е. по времето вече на имп. Констант II (641-668) [подр. Добрев 2005, 168,456; ~*~2011, 97-117].
проф. Добрев сказал(а) 02 Фев 2015 - 17:28:
1. 120951 — Дулат-Жаныс-Капал — С3-starcluster (67 маркеров);
2. 211722 — Дулат-Жаныс-Жанту-Отемис — С3-starcluster (37 маркеров);
3. 168413 — Дулат-Жаныс — J2;
4. 166910 — Дулат-Сийкым-Аккойлы — С3-starcluster (12 маркеров);
5. 172372 — Дулат-Сыйкым-Тогатай-Бескаска — С3-starcluster (37 маркеров);
6. 168411 — Дулат-Шымыр-Шинкожа-Шокай — С3d;
Peacemaker сказал(а) 14 Фев 2015 - 11:50:
Династия дуклатских эмиров в Моголистане(Монголистан) происходила собственно из нирун-монгольского племени «Долоод".
